Той забрави за нощницата — щеше да й купи сто други, дори това да го разори. Прозрачни, дантелени одежди, които да подчертават красотата и, вместо да я скриват.
— Това е и моята стая — промълви той, като се опитваше да не обръща внимание на прилива на кръв в слабините си. Ръцете му се плъзнаха зад нея, откриха панделката на плитката й и я отвързаха.
Тя се дръпна назад.
— Дерек! Какво…? Престани!
Той бе освободил косата й и тя се спусна на великолепни, гъсти кичури около деликатното й овално лице. Браг долови паниката в гласа й. Защо се боеше? Не можеше да е от него? И другият въпрос — беше ли научила какво е страст? Той се изправи и се премести до шампанското, благодарен за слабата светлина. Не искаше тя да забележи колко е нетърпелив. Осъзна, че все още е недокосната — не бе научила радостите на любовта. Това подхрани възбудата му. Той щеше да е човекът, който да я научи.
Застанал с гръб към нея, той наля две чаши шампанско. Ръцете му леко трепереха. Взе чашите и седна до нея в леглото, като й подаде едната. Виолетовите й очи бяха огромни на трепкащата светлина на свещта.
— Вземи — промълви той.
— Не мога да повярвам — каза тя слисана. Взе чашата и решително я остави на тоалетната масичка. — Какво ти става?
Браг премига при негодуванието в тона й.
— Моля?
— Шампанско? Би ли ми казал какво точно празнуваме?
Той имаше чувството, че тя му е зашлевила плесница и седна по-изправено, а удоволствието му се попари.
— Това е първата ни брачна нощ — рече студено той, за да прикрие болката, която изпита.
— Забрави ли причината за този брак? — гласът й бе само изумен шепот.
На лицето му се изписа гняв. Той пресуши шампанското и запрати чашата в камината. При звука на разбитото стъкло Миранда подскочи. Той я хвана за ръката и я придърпа към себе си.
— Отказвам да деля леглото ни с призрак, Миранда.
Тя извика и той отпусна ръката си.
— Нашето легло ли?
— Да, по дяволите. Не ми пука колко си го обичала, животът продължава и нашият започва сега, тази вечер. — Той заглуши протеста й с целувка, а страстта му изригна в бурята, която искаше да овладее, като я държеше здраво, прекалено здраво. Като отвори устата й насила, той я целуна толкова силно, че зъбите му се отъркаха в нейните. Той пъхна езика си вътре, като я принуди да легне по гръб и я покри със собственото си тяло.
Той бе толкова близо до точката, когато нямаше да може да се владее, а не искаше да стане така. Но бе достатъчно трезв, за да осъзнае, че тялото й се вдървява като дъска под него, докато тя започна да се бори. После се замята диво, макар че силата й бе направо жалка. Той рязко я пусна и скочи ма крака, отстъпвайки. Бе ужасен от себе си и вбесен от нея, от всичко.
— Обичала ли бе Джон?
— Как смееш! — извика тя с блестящ поглед.
— Как смея ли? — попита той, запъхтян като животно. — Как смея какво? Как смея да взема това, което е мое ли?
— Само фиктивно — изписка тя. — Ти каза, че се жениш за мен, за да ме защитиш, не за да ме изнасилиш!
Той я изгледа шокиран, а желанието му рязко стихна.
— Нямам намерение да те изнасиля, Миранда — каза той с равен тон. За какво, по дяволите, дрънкаше тя? Наистина ли го смяташе за някакъв негодник? — Мисля, че има някакво недоразумение.
— И аз така мисля — прошепна тя задъхано.
Той не можа да не забележи как гърдите й се надигат и спадат бързо, като изпъваха нелепата нощница. Зърната й се бяха втвърдили. Той погледна лицето й.
— Ти си моя съпруга във всяко значение на тази дума. Да, давам ти името си за протекция, но смятам да се наслаждавам на всичките си съпружески права.
Миранда се облегна, а цветът се отдръпна от лицето й.
— Противен ли съм ти? — усети още една пронизваща болка.
— Мислех… мислех си, че ще е само фиктивно… Брак само на книга.
Той горчиво се засмя.
— Боя се, че си бъркала.
От очите й закапаха сълзи. Браг изпсува.
— Смятам да се държа с теб като с моя жена, Миранда, във всяко едно отношение, и ти няма да ми откажеш.
— Отказвам да ти позволя да… да упражняваш правата си, не и докато не мине поне приличен период на траур.
Той се намръщи.
— Нима?
— Ако не уважаваш мен — извика тя, — поне покажи малко уважение към мъртвия ти приятел! Няма да ти разреша да задоволиш похотта си върху едва изстиналия му гроб! Нима нямаш никакви чувства? Или си толкова егоистичен? — гласът й се бе издигнал до писък.
Той бавно се размърда и облече сакото си.
— Естествено — рече сковано Браг. — Пак забравих за приличието. — Той седна и си обу ботушите, като междувременно псуваше несдържано. Не обърна внимание на пламналото й лице. — И какъв точно е приличният период на траур, Миранда? — гласът му бе натежал от сарказъм. Бе ядосан, наранен и изпълнен с горчивина. — Кажи ми, моля те — рече той подигравателно, — за да не обидя деликатните ти чувства, като дойда в леглото ти прекалено скоро.
— Една година, естествено.
Той рязко се изправи, втренчен в нея.
— Ще ти дам още три седмици — рече той грубо и рязко. — Това е Тексас, а не Лондон, нито Париж. Тук един месец траур е напълно приличен.
Миранда изглеждаше готова отново да се разплаче.
— И след като ти ми отказваш — добави той жестоко, като искаше да я нарани, — няма да се оплакваш, ако не се върна при теб тази вечер, нали? — Той повдигна вежда, зачакал реакцията й.
Трябваше й известно време, за да схване думите му. Тя поруменя и отмести поглед.
— Не, естествено. Направи това, което… трябва.
— Смятам да сторя точно това — каза той вбесен. Взе бутилката шампанско и я надигна, докато в нея не остана почти нищо. — За теб, Миранда, истинската дама. Как посмях да забравя това? — Той довърши бутилката. Стиснат уста в твърда черта, той я запрати в огнището. Бутилката се строши и той чу как леглото проскърца, когато Миранда уплашено подскочи, но не усети задоволство. Излезе и трясна вратата след себе си.
43
Докъм десет часа Браг не дойде да я вземе, за да се върнат в ранчото. Миранда не можеше да забрави в какво настроение бе той през нощта, всъщност не можеше да забрави нищо от тази нощ. Спомни си любопитно кадифения му глас, докато не се скараха за правата му като съпруг. Тя отново потрепери, замислена за буйния му нрав. Характерът му я плашеше. Но дори това усещане бе погълнато от друго, по- силно. Верен на думата си, той не се бе върнал тази нощ, чак докъм десет часа.
После се появи с много омачкан вид и със зачервени очи. Каза й с едно изречение да се приготви за тръгване след петнайсет минути. Без да й обръща внимание, той се бе преоблякъл в кожените си дрехи.
