думите идеха от много далеч. Тя се зачуди къде е. А, да, Галвестън. Честър я бе купил от команчите. Продаде я в един бордей — точно както Дерек й бе казал. Дерек. Тя не можа да му каже колко го обича и сега той никога нямаше да го узнае.
— В очите ти има толкова болка — рече състрадателно Лил.
— Той нарани ли те?
Трябваше да положи прекалено голямо усилие, за да отговори, така че не каза нищо.
Лил я изкъпа много нежно и внимателно, сякаш бе малко дете. Дори състрадателното й докосване не можа да изтръгне Миранда от скръбта й. Лил й помогна да излезе от ваната, продължавайки да бъбри за последните клюки от Галвестън, докато грижливо я подсушаваше. Когато я уви в дебелата кърпа и я положи в леглото, Миранда не се противи. Лил започна да реши сплъстената й коса.
— Мили боже! Никога не съм виждала толкова много коса на една глава. Ти си късметлийка, Бела, знаеш ли?
Лил свърши и разпръсна косата на Миранда върху раменете й, за да изсъхне. Махна кърпата и й подаде един халат от гардероба, много подобен на този, който носеше самата тя. Миранда го погледна без любопитство, той беше прозрачен и не скриваше нищо. Това й напомни факта, че наистина е в бордей. Но го облече. Не й пукаше. Вече нищо нямаше значение.
72
Миранда вдигна глава, когато Лил се върна в стаята с поднос с храна. Лил се усмихна ведро.
— Здравей отново, Бела. Донесох ти малко храна.
Храна. Тя не беше сигурна кога бе яла за последен път, но ароматът на чили и боб бе остър и макар че й беше все едно дали ще яде или не, стомахът й ядно се бунтуваше. Неволно погледна към пълния поднос. Въздъхна и каза на Лил:
— Казвам се Миранда, а не Бела. Очите на Лил се ококориха от изненада.
— Ама ти наистина можеш да говориш! О, миличка, толкова се притеснявах за теб! Добре ли си?
В отговор Миранда почувства как очите й отново се насълзяват. Извираха отнякъде дълбоко в нея, в душата й. О, Дерек.
— Какво има, миличка? — тонът на Лил бе съчувствен.
— Мъжът ми.
Лил седна на леглото до нея.
— Искаш ли да ми разкажеш? Може би ще ти олекне.
— Но няма да го върне — рече меко Миранда.
— Съжалявам.
Миранда поклати глава.
— Не мисля, че мога да продължавам без него — гласът й секна.
Лил преметна ръка около нея.
— Трябва, мила. Ако той те обича толкова, колкото и ти, значи ще иска да продължиш.
В думите й имаше истина. А имаше и нещо друго, нещо, за което бе избягвала да мисли през цялото време и ръката й несъзнателно се премести към корема й в стар като света закрилнически жест.
Лил ахна.
— Миличка, да не си бременна? Миранда кимна.
— Тогава трябва да ядеш и да продължиш да живееш — рече твърдо Лил.
Миранда знаеше, че тя е права, но не знаеше дали ще може.
— Толкова е трудно.
— Не, не е. — Тя сложи подноса в скута й и й подаде една лъжица. — Хапка по хапка.
Миранда започна да яде.
— Миличка, ще ида да видя дали не мога да ти осигуря още няколко дни за траур, за да се стегнеш, преди да започнеш работа.
Миранда спря да яде. Бе вцепенена от страх.
— Лил, не мога.
Лил направи кисела физиономия.
— Милинка, ще трябва да си изкарваш прехраната.
Миранда поклати глава и преглътна едно ридание, като видя златистия образ на Дерек. Какво значение имаше? Какво изобщо имаше значение?
Лил я гледаше намръщена. Успокояваше я, докато се хранеше, каза й да се наспи и я увери, че ще дойде да я види на сутринта. Тръгна си и Миранда заспа неспокоен сън, прекъсван от кошмари за убийството на Дерек. Веднъж се събуди с вик и Лил се втурна полуоблечена, за да я успокои.
Следващите няколко дни минаха като в мъгла. Лил идваше често да я види и я запозна с други момичета — проститутки, които изглеждаха мили и жизнерадостни, макар и любопитни. Мъката на Миранда и липсата на живец у нея изтръгна съчувствие и състрадание от всички. Тя рядко се усмихваше, а когато го стореше, това бе съвсем лека, едва забележима, тъжна и изпълнена с болка усмивка. Лил не беше единствената, която я съжаляваше и искаше да я закриля. Така бе и с повечето от останалите момичета.
Дойде денят, когато Моли реши, че Миранда е готова за работа. Лил й донесе вестта следобед и Миранда я загледа уплашено.
— Какво ще правя?
— Ще ти помогна да се облечеш — каза й Лил. — Ще сервираш напитки долу и когато някой мъж поиска да те заведе до стаята ти, първо взимаш парите и ги даваш на Клийв. Никога не прекарвай повече от половин час с един мъж. Още по-добре двайсет минути. Веднага щом приключи го изритваш.
Сърцето на Миранда започна да бие силно. Лил я прегърна.
— Ще се справиш чудесно.
Роклята й бе от розов сатен, избеляла и износена. Имаше много голямо деколте, което разкриваше почти всичко от малкия бюст на Миранда. Лил среса косата й и я пусна — блестяща и дълга до кръста. Понеже Миранда бе толкова бледа, Лил сложи малко руж на устните и страните й. Сетне погледна творението си и си помисли, че Миранда прилича на изрисувана порцеланова кукла. Усети как я пронизва жал. Слязоха долу и с всеки изминал миг Миранда ставаше все по-уплашена.
Барът бе шумен и отвсякъде се носеше гръмогласен смях. Усещаше се остра миризма на мъжки тела и евтино уиски. Лил усети как Миранда се сковава, видя бледото й лице и я хвана за ръката.
— Всичко е наред.
Мъжете спряха да говорят и всички обърнаха поглед към Миранда. Тя беше нова и следователно — обект на значителен интерес. Страхът на Миранда нарасна, когато осъзна, че всичко това действително се случва.
— Миранда, това е Клийв — рече Лил. — Трябва да занесеш парите на него, три гроша, преди да се качиш горе — повтори тя.
Клийв бе висок и дебел, с оредяваща коса и мустаци. Погледна Миранда.
— Ей, ама тя добре ли е, Лил?
Лил настръхна.
— Нищо й няма. Нали, миличка?
Миранда хвърли поглед към Клийв, а сетне към Лил, уплашена до смърт.
Едър мъж, облечен в изцапани дрехи от шевро, брадясал и с няколко счупени зъба, се запъти към тях.
— Ей, малката, аз ще съм ти първият.
Миранда погледна към Лил.
— Лил, не мога.
Той бръкна в джоба си и подхвърли няколко монети на бара към Клийв.
— Как те викат? — той сграбчи ръката й.
