— Исках да умра — простена тя срещу гърдите му. — Без теб всичко изгуби смисъл. Яздехме дни наред, нямам представа точно колко.
Той я прегърна по-плътно.
— Миранда, добре ли си? — той трябваше да знае.
— О, господи, да!
Той хвана лицето й, преди да успее да я целуне.
— Команчите… нараниха ли те? А детето?
Очите й срещнаха неговите.
— Не ме изнасилиха. Продадоха ме веднага и мъжът, който ме купи се боеше от мен. Мислеше ме за ненормална.
Той въздъхна.
— Ами бебето?
Миранда потърси погледа му.
— Добре е.
За момент той само затвори очи.
— Имам те отново — рече Дерек, а облекчението в гласа му бе огромно. Той хвана лицето и в ръце.
— Не — извика тя. — Аз те имам отново.
Тя плъзна ръце в косата му и я хвана здраво. Като дръпна главата му надолу, Миранда започна да го обсипва с целувки.
Той бе изненадан още повече, когато тя отвори устата му насила и започна яростна атака с езика си.
— Миранда…
— Люби се с мен — прошепна тя, като го дръпна на леглото. — Люби ме!
Тя продължаваше да държи главата му. Легна върху гърдите му и отчаяно затърси устата му. Целуваше го по цялото лице, по очите и носа, по бузите и после по устата и той се взриви в отговор на страстта й, понеже се нуждаеше от нея точно толкова, колкото и тя от него. Отчаяни, обезумели, усещащи само върховното, завладяващо чувство, че се обичат толкова много, те свалиха дрехите си и започнаха да се галят страстно, като се извиваха и стенеха с преплетени тела.
— Обичам те — извика Дерек и потрепери, като държеше лицето й с двете си ръце, така че да може да плени устата й със своята.
— И аз те обичам — прошепна Миранда и той хвана хълбоците й и я дръпна надолу до там, където я искаше. Погледна я в очите и я тя отвърна задъхана на погледа му.
— Обичам те — повтори той и после се плъзна в нея.
Той видя как от очите й се зарониха сълзи и тя започна да плаче все по-силно и по-силно.
— Миранда — възкликна той, без да разбира, на прага на способността си да се владее.
— Толкова те обичам — изхлипа тя, като хвана главата му здраво и го целуна. Той вкуси сълзите й. — Никога, Дерек — започна тя, а лицето й бе още мокро, — никога не ме оставяй. Не искам да се разделяме повече.
— Никога няма да те оставя — отвърна искрено той с пресипнал глас. Прегърна я, затвори очи и започна да мисли, да усеща и да осъзнава колко много я обича. А после животворното му семе изскочи от него като експлозия и го изпразни. Той потръпна в нея, като й даде всичко, което имаше, и те наистина се сляха.
76
Той се облегна на лакът и й се усмихна. Тя срещна погледа му и му се усмихна в отговор. Хванаха се за ръце.
— Обичам те — рече той с дрезгав глас.
— Обичам те — отвърна тя.
Той се протегна и я докосна по бузата. Ръката му се плъзна надолу и хвана гърдите й, усещайки как у него отново се надига жажда. Започна да гали гладката й, извита плът, като се дивеше на красотата й. Прокара ръка по тялото й, към леката извивка на корема й. Спря я там, а после започна бавно да търка малкия хълм.
— Страхувах се, че си умрял, преди да успея да ти кажа колко те обичам — рече тя.
— Кажи ми сега.
— Не мога да живея без теб — рече тя.
Погледите им потънаха един в друг.
— Кожата ти е толкова гладка — прошепна той, като започна да изследва корема й — толкова бе стегнат и копринено гладък. Той се наведе и с езика си накара зърното й да щръкне. Пое го с уста и леко го засмука. Тя притаи дъх. Кръгообразните му ласки се увеличиха, като се спуснаха по-надолу. Той плъзна пръст във влажната, мокра долина отдолу. Тя потрепери.
Той нежно я милваше, а устата му си играеше със зърната й. Тя хвана главата му и разтвори бедра, като се изви срещу него. Той внимателно се претърколи настрана, допрял гърди до гърба й. Тя се обърка.
— Повдигни крак — промълви той и Миранда вдигна горния си крак, като го сви в коляното. После влезе във влажния й пулсиращ вход изотзад, като хвана хълбоците й и се спря, пълен, тежък и изопнат в нея.
— О, Дерек — прошепна Миранда.
Той се засмя, смях на сексуална мощ и желание. Започна да се движи бавно.
— Как се чувстваш?
— Толкова пълна. Дерек…
Той се протегна, за да погали гърдите й, докато я милваше бавно. Целуна врата й, рамото й, шията й отстрани. Тя възкликна, без да може да помръдне заради позата им, но искаща, искаща още. Изстена.
Той разбра и започна да тласка по-силно и по-решително. Ръката му се спусна по-надолу от гърдите й, мина по корема й, към издутата перла. Започна да се движи все по-бързо и по-бързо. Когато тя извика, той я обгърна с ръце, като тласна още веднъж, и втори път, потрепери и се изпразни целият в нея, изстреля всичко, което имаше. Те лежаха потни и неподвижни, дишаха тежко, а сърцата им биеха учестено.
Тя се обърна по гръб.
— Само като си помисля, че някога смятах любенето ни за нещо лошо.
— Вече не мислиш ли така?
Очите й бяха по-възрастни, по-мъдри, загатващи за тъга и трагедия.
— Глупачка ли съм?
Искаше му се да си бе спестила изпитанията, през които премина. Сложи ръка върху нея и леко я целуна.
— Дерек?
— Да?
Вече не изглеждаш изтерзан заради детето ми. Той взе ръцете й.
— Няма да те лъжа. Не е леко. Но мисля, че овладях гнева си, поне по-голямата част. — Той я погледна сериозно. — Ще направя каквото мога, Миранда. Кълна се.
— Знам, че е така — рече тя и се усмихна, а в очите и заблестя надежда, надежда и любов. — Понякога си мисля за сина ти — прибави тя.
Внезапно той си спомни един сън, в който новороденият му син се бе превърнал в сина на Чавес. Намръщи се.
— Какво искаш да кажеш?
— Преди доста време се сетих, че някое семейство команчи отглеждат момчето ти, а ти ще отгледаш момче с кръв на команчи. Може би това дете е дар от бога.
