— Благодаря. — Брет се приближи и разгледа лицето на приятеля си. — Добро утро.
Пол го погледна втренчено и не отговори.
— Пол, много съжалявам — искрено каза Брет. Почувства изгаряща вина, че е предал приятеля си и почти е прелъстил братовчедка му. Така или иначе, след като вече беше дошъл с предложението, което бе решил да направи, се почувства малко по-добре.
— Аз също — каза в отговор Пол. — Ти си един от най-близките ми приятели. Доверих ти се за нея. Кажи ми… Вашите конни разходки бяха ли невинни?
Лицето на другия се изкриви.
— Знаеш, че бяха!
— Ти ще се ожениш за нея — заяви безкомпромисно Пол. Лицето на Брет потъмня. Въпреки че вече знаеше, че ще се стигне до това, Пол дори не го беше оставил да направи честното предложение. Това го бодна в гордостта и той изправи гръб.
— Тя е под моя опека — тежко каза Пол. — Никога не бих я отпратил у тях опозорена, особено когато всичко е станало заради моето нехайство и чрез мой приятел.
Не съм отнел девствеността й — каза Брет с блестящи очи. Внимаваше какво казва — още не беше сигурен в невинността на Сторм Браг. Никога нямаше да забрави страстта, която му бе показала, както й собствения си неконтролируем отклик.
— Следващата събота — каза Пол. — Ще се постараем церемонията да е малка и дискретна, само семейство Фърлейн ще дойдат като свидетели.
Това беше само след седмица. Брет откри, че е бесен.
— Да разбирам ли, че и булката е съгласна?
— Разбира се.
Брет се обърна с гръб към Пол и посегна за наметката си. Да не би всичко да е било капан, още от момента, в който я видя? Разбира се, че Сторм ще иска да се омъжи за него, та той беше най-желаният ерген в Сан Франциско. Защо тя да е по-различна от всички останали пърхащи дамички, които с удоволствие биха се оставили да бъдат заловени в прегръдките му и да го принудят да се ожени за тях? Трябваше по-рано да се досети.
— Кажи ми — студено каза той, обръщайки се леко, — това идея на Сторм ли е или твоя?
— Няма значение — също така студено отвърна Пол. — Ти ще се ожениш за нея, Брет.
Брет беше бесен на себе си, на нея — и желанието му да не се жени надмина кратката му увереност, че трябва да направи каквото е правилно.
— Сигурен съм, че има немалко млади мъже, които с огромно удоволствие биха взели госпожица Браг.
— Ще те съсипя — каза изведнъж Пол. — Няма да продължа сроковете ти. Ще ти отрежа кредита. Нямаш пукната пара, Брет, и си пресрочил плащанията. Ще трябва да ликвидираш половината си капиталовложения.
Умът на Брет работеше трескаво. Изведнъж разбра, че ако Пол се обърнеше срещу него, щеше да се наложи да започне отначало. Нямаше да бъде беден, но щеше да се наложи да блъска като луд, за да достигне някой ден до сегашното си положение — а този път можеше и да не успее.
— Ще ми наложиш запор.
— Именно.
— Е — каза Брет, — това явно решава нещата. Прати някой да ми каже в колко часа да се явя за сватбата си. — Той тръгна с широки, едва сдържани крачки към вратата и изчезна.
Нямаше да позволи някаква си глупава грешчица да му струва империята му или уважението, с което се ползваше — всичко, за което се бе борил толкова много. Не и един миг необмислена страст. Щеше да се ожени за Сторм Браг.
Сторм закуси късно в стаята си. Беше страхливка — не можеше да се срещне с никого, още не, даже и слугите. Беше успяла да поспи няколко часа след изгрев слънце, но се чувстваше повече уморена, отколкото отпочинала. Едва можеше да яде — нещо необичайно за нея. Гадеше й се от страх в очакване да я повикат. Скоро и това стана. Тя слезе, облечена с проста пола и блуза, с коса, сплетена на дълга плитка. Пол беше в кабинета си и изучаваше някакви документи, но когато я видя, се усмихна, за нейна огромна изненада.
— Влизай, влизай и затвори вратата. Имам добри новини.
Тя не можеше и да си представи какви могат да бъдат тези новини, но в гърдите й се надигна подозрение. Затвори вратата със сила.
— Пол… толкова съжалявам.
— Грешката не е твоя — отвърна той. — Брет е един изпечен прелъстител. Не те обвинявам. Нямала си избор.
Тя усети надигащите се сълзи на облекчение.
— Той беше тук тази сутрин — вметна Пол.
— Какво?
— Съгласи се, че може да се направи само едно.
Сторм се смути.
— Писа ли вече на баща ми?
— Да. Не сметнах за необходимо да навлизам в подробности. Просто подчертах, че Брет е най- добрата плячка в града и всеки баща би се гордял с избора на дъщеря си.
— Какво? — не разбра Сторм. — Каква най-добра плячка?
— Сватбата ще бъде точно след една седмица — следващата събота. Ще я направим възможно най- скромна. — Той се усмихна. — Знам, че това не е точно момичешката мечта за съюз на две сърца, но Брет е добър човек, може би малко повече мъжкар от средната норма. Ще ти бъде чудесен съпруг.
— Съпруг ли!!! — Тя се вкамени.
— Разбира се. Брет е човек на честта.
Сторм се свлече в един стол. Най-накрая умът й заработи.
— Но аз не мога да се омъжа за него! Пол, смятах, че ще ме пратиш вкъщи.
— Сторм, това е по-доброто решение, повярвай ми. Ще имаш добър, преуспял, красив съпруг. Защо предпочиташ да се завърнеш у вас опозорена?
— Аз дори не го харесвам. Не искам да ставам негова жена!
— Вече е твърде късно. Брет трябва да приеме грешката си и го знае. Не бих могъл да те изпратя у дома с очернено име. А и не би могла да си намериш по-добър съпруг.
— Не искам да се женя — каза нервно Сторм. — Нито сега, нито когато и да било!
Пол се намръщи.
— Сторм, искаш ли да те върна вкъщи като жена със съсипан живот или предпочиташ един успешен брак?
Сторм замръзна. Ако се омъжеше за Брет, може би родителите й никога нямаше да разберат истината; щяха да се гордеят с избора й, с нея самата… Очите й се напълниха със сълзи.
— Пол? Ти каза ли им нещо?
— Реших да го оставя на теб.
Тя преглътна. Това беше избор и изведнъж й се стори единственият възможен. Как можеше да провали семейството си? Вместо това можеше да се престори, че се е влюбила безумно и родителите й щяха да са тъй доволни, особено след като Брет е добра плячка. Никога вече нямаше да живее със семейството си. Никога вече нямаше да живее в Тексас. Но щеше да ги посещава.
— Той наистина ли иска да се ожени за мен? — попита тя под пелена от сълзи. Пол се приближи до нея.
— Така, така — каза той, потупвайки я по рамото. — Знам, че последните няколко седмици не бяха лесни за теб. Много хора са започнали брака си с по-малко от любовта, която вие изпитвате един към друг. Сторм, ти нахлу в града и отнесе ергена, преследван от всяка една жена наоколо, и то с години! И всичко това само за две седмици!
Сторм се поусмихна. Звучеше като комплимент. Но все още не можеше да си представи Брет да се
