— Още не си яла — отбеляза той и огледа златния й тен. — Как така имаш тен навсякъде? Навсякъде ли е?
Очите й се разшириха, синьото в тях потъмня, а високите й скули се оцветиха в розово.
— Никога не съм виждал жена, чието деколте да не е бяло — промърмори той. — Освен, разбира се, ако кожата не е естествено тъмна. Но твоята не е.
Сторм скочи от леглото и се огледа — за дрехи, разбра той.
— Не се обличай в мое присъствие — каза той. — Перфектна си и така.
На вратата се почука. Брет я погледна, чакайки с вдигната вежда и тя се мушна под завивките, придърпвайки ги до брадичката си. Устата му трепна и той отвори вратата. Питър внесе поднос и започна да подрежда масата. Влезе още един прислужник с шампанското. Брет кимна и затвори вратата след тях. Погледна небрежно към Сторм и отпуши едната бутилка. Наля две чаши, отиде до леглото, където тя седеше, все така срамежливо завита с юргана. Подаде й едната чаша и леко се раздразни, когато тя не я взе, а само стисна чаршафа по-силно.
— Не си ли жадна? — попита той.
— Махай се.
Той зяпна. После се усмихна ледено.
— На мен ли говориш?
— Не на стените, струва ми се — изсъска тя с блеснали очи.
Той сръбна от шампанското.
— Това е сватбената ни вечеря, а след малко ще бъде нашата брачна нощ.
Ноздрите й трепнаха.
— Няма.
— Прощавай? — не повярва той на ушите си.
Тя се усмихна гадно.
— Няма да бъде. Махай се. Ако знаех, че си ти, щях да барикадирам вратата.
Той бавно остави чашата.
— Разбирам. Възнамеряваш да ме отблъснеш?
Точно така.
— Не съм се оженил за теб, за да имам съпруга само на име. Ти си ми жена и ще спиш в брачното ни легло.
— Никога — изфуча тя. — Мразя те. Махай се.
Той дръпна завивките, сграбчи я за талията и я притегли към себе си.
— Защо настояваш за по-неприятния начин? — изръмжа той в лицето й. В очите й избиха сълзи. Той изруга и я пусна. Тя се дръпна към таблата на леглото.
— Остави ме!
Той взе чашата й.
— Изпий това. Ще видиш всичко в по-розова светлина.
Тя отвори уста да откаже, но той така мрачно я погледна, че тя я затвори и взе шампанското. Той разбра, че тя замисля нещо, но не знаеше какво.
— Изпий го — повтори Брет.
Сторм затвори очи. Искаше й се да плисне шампанското в лицето му, нещо повече, да издраска очите му, но се страхуваше. Почувства се малка и самотна, гола и ранима, а начинът, по който той я гледаше, усили страха й.
— Сторм — каза той. — Не можем да променим стореното.
Дъхът му докосна лицето й. Тя отвори очи и видя, че той е много близо, а очите му горят. Устните му се разтвориха и докоснаха нейните. Тя здраво стисна устни. Устата му нежно, но настоятелно ги зацелува, съвсем не като твърдата, болезнена целувка пред приятелите им на венчавката. Но тя нямаше да се поддаде — нямаше да се стигне до това. Мразеше го. Изведнъж почувства ръката му на гърдите си, нежното й движение и в тялото й рукна неудържим гняв. Той не бе искал да се ожени за нея, мразеше я, а сега искаше да я притежава. С див крясък тя се издърпа от ръцете му и плисна шампанското в лицето му. Той подскочи със стиснати очи. Цялото му лице беше мокро. Сторм се хвърли към другата половина на леглото и го загледа, докато той очевидно се опитваше да се пребори с гнева си. Отиде бързо до масата и се избърса с една салфетка. След това се обърна и напусна стаята, без да промълви и дума.
Тя трепереше. Без съмнение той щеше да се върне. Бързо заключи междинната врата и тази, която водеше към коридора. Застана несигурно сред стаята, здраво обвила тялото си с ръце и се опита да се успокои, като си заповтаря, че няма от какво да се бои. Но страхът не си отиваше.
Минутите се влачеха. Тя чуваше шумове от съседната стая. Сигурно Брет се преобличаше. След това настана тишина. Какво ставаше? Какво го задържаше толкова? Тя отиде до леглото, разгледа чекмеджетата на нощната масичка и зачака.
Брет поръча да му донесат вода за къпане и се съблече чисто гол. Толкова беше ядосан, че не се осмели да се върне при нея — щеше да я нарани. Никога преди не беше удрял жена, но му се искаше да я пребие. Изпи две брендита за успокоение, след което се потопи във ваната и си изми косата, лепкава от шампанското. Гневът му поутихна, но на негово място се настани хладната решителност. Привърши с къпането, изпи още едно бренди и наметна на раменете си тъмносиния си копринен халат. Отиде до междинната врата и я отключи.
Тя седеше в леглото, все още в ония прозрачни, възбуждащи дантелени парцалки. Ахна и пребледня, когато той влезе в стаята. Брет мрачно се усмихна. Определено не беше толкова глупав, че да позволи на жена си да му заключи вратата под носа. Приближи се до нея с решителна стъпка. Видът й, уханието й, мисълта за това, което щеше да се случи, как щеше да я притежава, го възпламениха и страстта го погълна. Той спря до леглото. Тя срещна погледа му с изплашените си, разширени очи, но той не изпита съжаление или състрадание. Тя, не той ги беше довела до този момент.
— Не се опитвай да се бориш с мен — натърти той.
— Ще се боря до смърт.
— Тази нощ ще ти доставя удоволствие.
— Ще трябва да ме насилиш.
— Няма да бъде насила, уверявам те. — Той се приближи още повече. Тя не сваляше очи от лицето му, но ръката й се плъзна към чекмеджето на нощната масичка. Брет, превъзбуден и замаян от желание, се смути от този жест. В първия момент, когато ръката й се вдигна, той реши, че тя го зове към обятията си и сърцето му развълнувано подскочи. Но после видя в полумрака, че тя е насочила шест-патронен колт към сърцето му. Той спря.
— Махай се. — Гласът й трепна, но не и ръката й.
— Свали пистолета. — В гласа му имаше неверие.
— Няма. Този брак няма да бъде консумиран. Когато татко дойде, ще го анулираме — в случай че той не те убие за това, което направи с мен.
В първия момент Брет не я чу, толкова беше ядосан, че тя насочва пистолет срещу него и отхвърля правата му. Едва пазеше самообладание, но в крайна сметка си изпусна нервите. Не мислеше, че тя ще стреля по него, не беше достатъчно бърза. Сграбчи китката й, светкавичен като пантера. Тя изстена и изпусна оръжието. Той яростно го ритна настрана, запрати го към стената, след това я сграби за рамената и я притисна много, много силно до себе си.
— Хич не смей да си играеш така с мен — процеди той през зъби. — Ясно ли ти е?
— Да пукнеш дано — изкрещя тя и се забори. Силна беше, но не можеше да се мери с него. Той я стисна по-здраво. Тя ахна и застина.
— Мразя те! — изохка Сторм. — Мразя те!! — Започна да плаче.
Прииска му се да я хвърли под себе си и да я обладае, сигурен, че скоро ще стене в екстаз. Но сълзите й му подействаха като студена вода и възвърнаха разума му. Той охладня за миг и я пусна. Тя се изтърколи настрани.
— Значи искаш анулиране? — попита той безизразно.
— Да — изхълца тя. — Да!
— Мислех, че искаш да се омъжиш за мен.
