Шкембестият мореплавател се настани срещу него.
— Бен се казвам — рече той.
— Хващай си шише, Бен! — ухили се Брет. — Ей, кукло, я дай едно шишенце тука за моя приятел!
Пиха в приятелско мълчание известно време. Брет пак мислеше за Сторм и си припомняше, че предишните му мисли, каквито и да бяха, не бяха правилни. А, да. Нещо за женитбата.
— Кво правиш тука, мой човек? По ми мязаш на градско момче.
— Давя си скърбите, разбира се. В града всичко живо ме знае.
— Жени, а? — Бен му съчувстваше.
— Жена — поправи го Брет. — Една жена. Най-красивата, разкошна и чувствена жена, която някога си виждал.
Бен се усмихна широко.
— Пуска ли ти?
— Да ми пуска? Мда, по дяволите, така да се каже, тя е удостоена с титлата моя съпруга. — Брет награби бутилката и напълни чашите им.
— Младоженци ли сте?
— Съвсем. По дяволите. Тая ме уплете в мрежите си. Хитруша, а?
— Стар номер. Не си първият, който си го получава.
Брет се разсмя.
— Точно това е. Не съм си го получил. По дяволите всички, още не съм си го получил.
— Какво?
— Хванаха ни — вживя се Брет, — в една градина. — Той се наведе напред, макар че му се стори, че легна на масата. — Мой авер й е братовчед и той ме принуди да я взема… Работата е там, че трябваше да изпълня дълга на честта… Ъхъ.
Той тъжно поклати глава и надигна почти празната бутилка. Липсата на съдържание го изненада. Той погледна към Бен.
— Не съм спал с нея. Ожених се за целувките й. Сега тя иска анулиране и аз се навих, тъй че имам най-красивата жена на света в дома си, в леглото си и не мога я пипна даже. — Той тръшна шишето на масата извърна се и замаха на жената за ново.
— Тя ти е жена, бе човек — каза Бен. — Мамка му, ако аз си имах такваз хубавица за жена, нямаше да я пускам. Искаш, взимаш. Тя си е твоя. Принадлежи ти.
На Брет му се стори, че някой казва
— Знаеш кво, мислех си за тва и аз. Моя си е, бе. Принадлежи ми.
— Правилно! Щом я искаш, да върви по дяволите с фасоните си! — Бен се закашля. Брет тръшна чашата на плота.
— По дяволите, ако само го беше пробвала, щеше мно’о да й се хареса!
— Абсолютно — съгласи се Бен.
— Ма помисли си само. Ей ме мене, на джентълмен се правя… — Той поклати тъжно глава.
— По дяволите, човече, ти луд ли си! Ще научиш тая мома кой носи гащи в къщи и ще го направиш веднага! Не го ли направиш веднага, тя ще те разиграва до последния ти час!
— Правилно — каза Брет и шляпна с длан по масата. Келнерката пристигна с ново шише. Брет й подаде, ухилен, няколко долара.
— Слуш… ай, Бен, тва тука е за тебе. На. — Той стана и с учудване разбра, че му трябва време да възстанови равновесието си. Взе внимателно сакото си и го облече. Усмихна се на Бен.
— Не забравяй тая хубава шапка — каза му морякът.
— А, да. — Брет я сложи и я накриви контешки. — Чао, приятел. — Той заплете несигурно крака към изхода.
В мига, в който го видя, Сторм се почувства точно толкова унизена, колкото и следобеда. Той й се ухили и се наведе към вратата на спалнята.
— Здрасти.
В първия миг тя не можа да определи какво не е наред. Той провлачваше малко думите, обикновено съвършеното му облекло беше леко раздърпано, а и се хилеше от едното ухо до другото. Беше обезоръжаващ. Притисна се към вратата и се прозя, после тръгна към нея. Тя отстъпи.
— Брет, ти си пиян.
Той й се усмихна чаровно.
— Ъхъ. Пък ти си красива — казвал ли съм ти го?
Той се хвана за ръба на леглото. Сторм усети, че е едновременно уплашена и странно развълнувана.
— Брет…
Той се свлече до нея.
— Толкоз си красива… — промърмори страстно и ръцете му я обвиха.
— Брет, недей — опита тя, хвана ръцете му и вяло се възпротиви, когато той я придърпа към каменната си гръд, усмихнат пиянски и момчешки. Нещо странно се случваше с вътрешностите й.
— Мисля, че магията ти ме завладя — провлачи той, затвори очи и започна да гъделичка лицето и с носа си. Сърцето й биеше лудо. Не го искаше. Лицето му я драскаше, но това беше чудесно. Ръцете му се плъзгаха по нейните, изненадващо нежни. Той простена и я притисна към себе си, а устата му започна да се спуска над нейната.
— Моля ти се, Брет, недей — каза тя и го отблъсна. За нейно изумление, той охлаби хватката си, отстъпи и я заразглежда с пиянска инертност. Тя откри, че не може да отмести поглед от него.
— Искам те — каза той накрая. — Нуждая се от теб. Дай ми, chere, моля те…
Тя извърна лице от устните му и те се залепиха за ухото й. Но облекчението й, че е пропуснал целта си, бързо отмина. Той започна леко да гризе ухото й, дъхът му беше топъл и изпращаше сладостни вълни по тялото й.
— Брет… — Тя с ужас осъзна, че това прозвуча като стон.
— О, боже — каза Брет и я хвърли на леглото. — Сторм, не прави това с мен. Не ме отблъсквай. Нуждая се от теб, chere, знаеш го, толкова се нуждая…
В гласа му имаше такава умолителна нотка, толкова различна от обичайните за него гневни команди. Тя замръзна, когато той гризна врата й, а ръката му покри гърдата й и я погали нежно. Искаше да се ядоса, а и след всички ужасни неща които й беше направил не би трябвало да й е трудно, но не беше така. Можеше само да чувства — горещина и твърдост, коприна и стомана… и се поддаде, неспособна да му устои.
Той не спираше да и целуна е леки, сладки като пеперуди целувчици по цялото лице и в същото време да й мърмори:
— Защо така се бориш? Защо не ме обичаш? И тя не ме искаше — как става така, Сторм, как става така? Тези, за които не ти пука, са готови на всичко, а онези, които обичаш, от които се нуждаеш, те отблъскват, пак и пак…
Тя хвана лицето му в ръце и го спря.
— Кой, Брет? — попита тя, неспособна да се пребори с ужасната ревност. — Кой те е отблъснал? Кой не те е искал?
Той премигна към нея, усмихна се, затвори очи и потри буза в дланта й. Въздъхна.
— Докосни ме, Сторм.
— Кой, Брет? Кой не те е искал?
Той я погледна.
— Майка ми. Майка ми ме продаде на баща ми. И знаеш ли какво? Толкова е смешно. Поради някаква проклета причина аз я обичах… дори тогава.
— О, Брет — извика Сторм със състрадание, ужасена. — Тя не може… Никоя майка не би продала собствения си син.
— Е, тя го направи — каза дрезгаво той. — Курвата го направи. Ела, миличка. Хм.
Сторм обви ръце около него и открито отвърна на целувката му. Ръцете й намериха косата му, гъста и
