къдрава. Разтвори с готовност бедра, когато той пожела това. Умът й казваше да спре или поне да почака, но тялото и сърцето й бяха в хармония и заговорничеха…
Тя погали гърба му и му позволи да изучи релефа на устата й. Бавно, срамежливо плъзна ръце към кръста му, таза му, още по-надолу. Те легнаха върху твърдия му задник. Тя беше очарована, ръцете й замръзнаха там. Брет беше застанал съвсем неподвижно със заровено в извивката на шията й лице. Дъхът му беше топъл, възбуждащ. Тя пак напипа твърдата извивка и смело стисна. Прониза я гореща тръпка и тя подаде устните си в неосъзнато предложение.
Отне й време да осъзнае, че няма отговор. Тя отвори очи, застинала, с бясно биещо сърце. Хвана главата му.
— Брет? — Опита пак. — Брет.
Този път помръдна и го разтърси с тялото си. Нищо. Той тежеше мъртвешки върху нея.
11
Не го беше виждала през целия ден, след като го беше оставила сладко да хърка в леглото й. Сторм не знаеше кога е станал и излязъл, вероятно на работа. Сега, докато вечеряха, той мълчеше и не я поглеждаше. Тя се почуди дали той въобще си спомня предишната нощ — как го окуражаваше. Тогава той бе казал, че я желае, а днес беше безразличен непознат. Едва я беше погледнал веднъж. И това не само я смущаваше, но и я ядосваше.
Щеше ли някога да го разбере?
— Заповядайте, сър — каза Питър и подаде на Брет чаша бира. — Това ще ви помогне.
— Какво си сложил вътре? — попита подозрително Брет, триейки слепоочието си. Питър се усмихна.
— Ще се почувствате както обикновено само след миг. — Той излезе. Брет отпи и срещна погледа й. Този път не отмести очи. Нито пък Сторм. Накрая той остави чашата си.
— Сторм… За вчера.
Тя зачака. Той се заигра с ножа си.
— Аз… ах… аз бях малко пиян.
— Да.
Той й хвърли поглед.
— Аз… ах… надявам се да не съм те притеснил.
Тя въздъхна леко. Той й хвърли нов бърз поглед.
— Виж, какво стана?
Тя вдигна вежда и се усмихна.
— Какво стана ли?
Ноздрите му потрепнаха.
— Да, по дяволите, какво стана?
— Ами, Брет, както сам каза, беше пиян.
Той се наведе напред и очите му почерняха.
— По дяволите, не си играй точно сега с мен. Ние… Исусе! Събудих се в леглото ти, а не си спомням как съм се озовал там. Правихме ли любов?
Тя се изчерви пряко волята си.
— Ти не беше в състояние да правиш нищо, освен да спиш.
Той се успокои, макар и разочарован, и все пак някак притеснен, едно заради нетрезвото си състояние, друго заради белите петна в паметта.
— Извинявам се, че съм ти се изтърсил в такова състояние.
Сторм се замисли. Нямам нищо против, мина през ума й и тя почти ахна при тази мисъл. Той пак я подчиняваше и тя бе безсилна да го спре. Гледаше го как отмества чинията с десерта си. Сега, когато вечерята беше приключила, тя се почувства ужасно несигурна. Трябваше да разбере.
— Ще излизаш ли тази вечер? — В момента, в който изрече тези думи, тя си пожела да се ритне отзад заради сарказма, който беше прозвучал в думата
— Това означава ли, че те интересува?
— Не — бързо отвърна тя, — означава, че съм любопитна.
— Само любопитна?
— Само любопитна.
— Ако имаш по-добро предложение — гласът му подрезгавя, — ще остана с удоволствие.
Тя беше твърде невинна, за да разбере веднага значението на думите му. Изчерви се, защото разбра, че той ще дойде в леглото й, ако го покани.
— Ти трябва ли да… да го правиш всяка нощ?
Той се усмихна.
— Да правя какво?
Тя се изчерви още повече.
— Нищо — промърмори.
Брет я погледна настоятелно. Тя носеше проста пола и блуза със скромно деколте, разкриващо само плоските й ключици. Но косата й беше разпусната на дълги къдрици, падащи върху и около гърдите й. Той почувства силно желание да вдигне кичур коса, да го навие около ръката си и да я притегли така.
— Да чуем предложението — настоя дрезгаво той. Устните й се разтвориха и тя го погледна смаяно. Косата й беше неустоимо красива. Той вдигна една тежка, копринена букла и я нави бавно около китката си, без да сваля очи от лицето й. Тя не мръдна. Той изпъна къдрицата и като с юзда придърпа главата й към себе си. Очите й се разшириха. Устата й се разтвори.
Устните му нежно покриха нейните, но нямаше нищо нежно в тръпката, която го разтърси от глава до пети. Експлозията на желанието беше със силата на динамит. Той се изплаши от огромната й мощ. Въпреки това целуна момичето по-дълбоко, сложи ръка на рамото й, стисна го, завъртя език около устните й, подразни ъгълчетата им и бавно се пъхна вътре. Езикът му докосна нейния. Тя се дръпна, но собствената й коса я дръпна обратно.
— Пусни ме — помоли тя бездиханна.
— Да върви по дяволите твоето анулиране — каза той с дълбок и развълнуван глас.
— О, не — извика тя и очите й блеснаха в самозащита. — О, не, никога няма да ти бъда жена. Никога! В един миг ти ме искаш, а в следващия не. Връщам се у дома в мига, в който татко дойде да ме вземе.
Ентусиазмът й, докато описваше как ще го напусне, прекрасно охлади страстта му; почувства как напрежението в слабините му спада така бързо, както се беше появило. Той пусна косата й.
— Говори по-тихо, ако обичаш — каза той с нормален глас. — Слугите са клюкари.
— Да вървят по дяволите, върви по дяволите и ти! — изкрещя тя, скочи и преобърна стола. Изтри устата си с опакото на ръката, със сбръчкано от негодувание лице. Никоя жена не се беше чувствала отблъсната от него, от докосването, целувките му. Беше страшно смущаващо, дразнещо, влудяващо. Брет скочи, когато тя хукна към стаята си. Невероятно, но още я желаеше. Знаеше, че може да я прелъсти — можеше да прелъсти всяка жена. За пет минути можеше да накара тялото й да трепти и да се гърчи под дланите и устните му. Болезнената твърдост между краката му започна да се възвръща и той пое дълбоко дъх, търсейки разума във всичко това.
Не бе имал и миг покой, откакто се ожени за нея. С тази мисъл той бавно се заразхожда из къщата. Никога вече нямаше да познае значението на думата спокойствие, ако продължеше този брак. Това беше отвъд всякакво съмнение. Жената бе твърде дива, твърде неопитомена. Последица от индианската й кръв, без съмнение. Боже мили! Никое от племената, от които би могла да произхожда, не бе по-лошо от апахите. Той знаеше всичко за тях — бяха се придвижили на юг към Сонора от планините. Насилваха и убиваха. Спомни си как го бе нападнала вчера и как размишленията му за нея бяха отвели до кръчмата. Започна да
