в изобилието от плът. Небеса, помисли си той, и потрепера от чисто удоволствие.
— Прегърни ме — прошепна на пресекулки, като се надяваше да докарва впечатление на мъжка скръб, а не на човек с ерекция. Тя не се поколеба, а притисна главата му между гърдите си и погали къдравата му коса. Брет въздъхна в облака от ароматна коприна. Коляното му небрежно се плъзна между бедрата й и повдигна нощницата.
Тя продължи да гали косите му. Той завъртя глава и я потри в гърдите й, докато едно меко, заоблено полукълбо не се оголи под бузата му. Толкова беше трудно да не целуне тази блестяща плът. Той обви ръка около талията й и я отпусна върху сочната извивка на ханша й. Дългите му пръсти почти обхващаха хълбока й.
Сторм с дни сдържаше страстта между себе си и Брет, стараейки се да се показва безразлична и състрадателна. Сега обаче сърцето й бясно биеше, гърдите й подскачаха, слабините й жадно се свиваха. Надигна се, без да мисли, и от това движение болезнено твърдото й зърно се приближи до устата на Брет и закачи носа му. Бедрото й също се измести, така че ръката му легна на сантиметри от женствеността й. Брет се притисна със стон към приканващата гръд. Ръцете на тила му изведнъж го притиснаха по-силно към твърдата пъпка. Ръката му хвана здраво хълбока й, стисна и пак пусна стегнатата плът. Той целуна долната част на голата й гърда.
— Красиво. Красиво… — мърмореше той. Движението на устните му беше мъчително. Тя се извъртя, зърното й потърси устата му, а коляното й се отърка в твърдия му фалос. Тя ахна, притихна за миг, когато той всмука зърното й и изстена, когато той засука като бебе. Зъбите му стиснаха твърдото връхче и тя изкрещя, езикът му се въртеше и ближеше, успокоявайки болката от ухапването. Другата му ръка се плъзна надолу по задника й, мушна се изотзад между бедрата й и потърка настоятелно. Той загали туптящото й лоно, подразни го с пръст, проследявайки ръба на устните, и се притисна в пулсиращия клитор. Тя го стисна между бедрата си, за да подпомогне търсенето му.
— Сторм — простена той. — Нуждая се от теб, chere, ужасно се нуждая…
— Да — ахна тя. — Да, Брет.
Ръката му разголи и другата й гърда, а устните му се плъзнаха върху второто връхче, зацелуваха, засмукаха. Сторм изкрещя. Брет вдигна излишната нощница към кръста й. Бедрата й обвиваха кръста му, кръстът й се извиваше в очакване. Той погали лениво хълбока й, забавяйки удоволствието, започна да я гали и дразни, готвейки се да проникне в това подканящо, мокро светилище, но без да бърза. Ханшът й френетично се заблъска в дланта му. Тя простена.
— Моля те…
— Да, скъпа, скоро… — каза й той, смучейки твърдите зърна. Прокара ръка по корема й, спусна я по- надолу и разроши меките къдри. Тя изскимтя. Един пръст продължи напред и се плъзна в прохода. Сторм възкликна. Той се дръпна, като едва дишаше, пусна зърното й, поспря за концентрация и ритмично задвижи пръста си в тялото й. Тя се изви срещу него и диво изстена. Брет потрепера и притисна устни към ребрата й, дишайки дълбоко, и продължи да движи пръста си, смаян от силата на контракциите й. Палецът му продължаваше да притиска клитора й. Чувстваше, как цялата й вулва трепери конвулсивно.
— О, Сторм — простена той, когато тя падна бездиханна по гръб. Брет затвори очи, за да се овладее, и когато успя, коленичи над нея и я загледа. Зелената нощница се беше омотала около кръста й. Клепачите й бяха спуснати, косата — в безпорядък, разпиляна по смачканите възглавници и между надигащите се равномерно гърди. Той забеляза, че зърната й все още са твърди и, неспособен да устои, всмука едното за миг. Очите й рязко се отвориха. Брет се усмихна на замаяния й поглед. Дългите й крака бяха предизвикателно разтворени. Интимните й къдри бяха мокри и тъмни. Срамните й устни леко блестяха. Брет сграбчи бедрата й и сведе глава. Когато устата му целуна нежната розова плът, тя ахна високо. Той я стисна по-здраво и зацелува мекия плод на удоволствието, започвайки от вътрешната страна на бедрата и постепенно приближавайки се към центъра. Езикът му се стрелна и проникна до дъното на дългата бразда. Тя натисна главата му и се загърчи. Ханшът й неконтролируемо се заблъска към лицето му и търсещия му език. Брет се надигна и опря главичката на члена си до раздразнения й орган. Тя изпъшка и широко разтворените й очи се впериха в неговите. Той бавно се потърка в нея и се усмихна.
— Обичам те — дрезгаво прошепна мъжът и продължи бавно да се движи. Тя ахна отново. Той наведе глава над нея.
— Кажи ми — помоли той. Главичката потъна малко по-навътре и пак се отдръпна. — Кажи ми колко ме желаеш. — Той я целуна за пръв път и дамгоса устните й със своите. Когато вдигна глава, тя умолително изохка името му.
— Обичаш ли ме, Сторм? — простена той и се наведе още над гърдите й. — Обичаш ли да правя така? А така?
Тя простена.
— Обичаш ли да ме усещаш дълбоко в себе си? — Той застина на входа на влагалището й. Натисна леко за проба. — Кажи ми!
— Да! Да! Да!
— О, господи, искам те — каза той и се заби в нея. Телата им се удариха едно в друго буйно, неудържимо, хлъзгави от пот. Брет напираше все по-силно, загубил всякакво самообладание. Моята Сторм — това беше единствената мисъл в главата му. Когато тя изкрещя, подскачайки под него, около него, и той се заби за последен път до самото й дъно, изригвайки семето си с вик, светът се сля в една единствена, ослепителна искра.
Сторм се събуди и видя, че лежи в прегръдките на голия си съпруг. Споменът за миналата нощ нахлу в главата й. Прекрасен спомен за докосването му, за устата и ръцете му, които си играеха с нея. Изгарящ спомен за твърдия му и горещ допир срещу крехката й плът, вътре в тази плът… Беше казал, че я обича. Истина ли беше? Сторм живо си припомни точно какво правеше той, когато й беше казал тези две думи, и се изчерви. Споменът стана по-ярък. Господи, какви неща й беше казал! Какво я беше накарал да отговори! Как я беше накарал да му се моли и как тя го бе направила искрено. Боже мой! Със сигурност това не беше нормалното отношение на съпруг към жена му. Като с курва.
Тя се извърна и седна с разтуптяно сърце. Всяка фибра от съществото й настръхна, когато той се примъкна до нея. Не го погледна. Не можеше да му позволи да се държи така с нея. Почувства как ръката му се плъзга по бедрото й. Тя рязко прехвърли краката си през ръба на леглото и скочи буйно на пода. След миг обаче се намери по гръб, а Брет лежеше върху нея и я гледаше с тъмни и зачервени очи, сякаш не беше спал цяла нощ.
— Сторм?
— Искам да стана — забори се тя.
Той разхлаби прегръдката си, но не се надигна.
— Така ли ще ме поздравиш? — Погледът му я пронизваше. — Ядосана ли си?
— Не, разбира се — саркастично отвърна тя. По лицето му плъзна искрено объркване.
— След тази нощ — тихо каза той, — се надявах да мъркаш от удоволствие, а не да бягаш от леглото ми.
— Арогантен нахалник — извика тя. Изведнъж цялото му смущение и негодувание изчезнаха. Той се усмихна и тъмните му очи засияха.
— Ако се опитваш да спечелиш вниманието ми — прелъстително промълви Брет, — няма нужда да отиваш толкова далеч. — Той се обърна и туптящото му острие се опря до вътрешната страна на бедрото й. Сторм ахна. Брет хищно я целуна, сякаш не я беше любил четири пъти през тази нощ. Езикът му се стрелна навътре и я прониза. Тялото й пламна. Тя се опита да не му обръща внимание. Този път номерът му нямаше да мине. Тя извърна лице.
— О, chere — въздъхна той и вдигна глава. — Колко те желая. — Той се отърка в бедрото й. — Ето колко те искам, любима. — Очите им се срещнаха. Изведнъж тя грубо го отблъсна.
— И сега какво? — попита той, опитвайки се да звучи отегчено, но как можеше да се отегчава? Беше прекарал просто най-невероятната любовна нощ в живота си с най-невероятната жена, която беше виждал — и тази жена по някаква случайност му принадлежеше. Жена му. Само неговата жена. Никой друг не можеше да я има. Мисълта за това накара главата му да се замае. Хиляди странни, топли, възбуждащи усещания прелитаха през тялото му и се забиваха като стрели в сърцето му. Той обви ръка около хълбоците й и се усмихна в отговор на буреносния й поглед. Нищо не можеше да помрачи настроението му.
