гнусна лъжа.
Никога не бе имал такова намерение, но думите й го вбесиха, затова каза:
— Може би.
Тя възприе отговора му буквално.
— И ще ме пуснеш? Тогава искам да знаеш, че ще ти платят. Баща ми ще ти плати всичко.
Усмивката му беше злобна.
— Истина ли казваш? Сладурче, ще бъда невероятен глупак, ако те освободя. Смятам да те продам за много повече пари на някой бял робовладелец.
Всичката кръв се дръпна от лицето й. Той бе толкова бесен, че се самозабрави, сграбчи я в ръце и я разтърси.
— Слушай ме добре, жалка глупачко! Не ми трябва проклетия ви откуп. Няма да се докосна до парите на баща ти даже с пръчка. Просто си искам свободата. Ще те пусна веднага щом стане възможно. Ако можех, щях да го сторя още в Каситас. Но не съм онова копеле, за което ме мислиш, че да те оставя на бандитите, които току-що пречуках. Нямах друг избор, освен да те взема със себе си. Но колкото е възможно по-скоро, повярвай ми, ще те оставя в някое село, където ще си в безопасност, докато вашите дойдат да те приберат. Но в момента поставям на първо място себе си и моята безопасност. Затова първо ще отидем в Долината на смъртта, където няма да ме открият. Наби ли си го в главата, госпожице Браг?
Тя се уви в одеялото, без да каже нито дума. Разтреперан, той се извърна встрани. След малко отново се изправи с лице към нея.
— Бих ти дал честната си дума, но за теб тя не означава нищо, нали?
Тя успяваше винаги да го изненада най-неочаквано. Не изневери на себе си и този път.
— Приемам честната ти дума.
— Имаш я.
Той намери другата завивка и я изтърси, без да й обръща внимание. Защо се разстрои толкова? Откъде тя успяваше да упражни това влияние върху него? Той духна свещта. Никоя друга жена, даже Мериан и Кармен, не бяха успявали да го накарат да стигне толкова далеко. Всъщност с другите жени, дори със себична кучка като Кармен, той оставаше винаги отчужден, винаги под контрол. Легна си, обезпокоен повече отвсякога и тайничко леко уплашен. Беше напълно изтощен, но и твърде развълнуван, за да заспи.
Вместо да наемат стаите зад мръсния салон, те предпочетоха да устроят лагер малко преди селото. Нощта се точеше безкрай, затова Рейд не се свърташе на едно място, изпълнен със страхове за съдбата на дъщеря си. Опитите на баща му да го успокои отново и отново не вършеха работа. Дерек бе убеден, че е добър познавач на човешкия характер, затова смяташе за невъзможно Шоз Купър да нарани Люси по какъвто и да било начин. В действителност след като намериха любимия му жребец и нервите му се поотпуснаха, той намираше за трудно да повярва, че индианецът може да бъде дори конекрадец. Човекът, купил откраднатия кон в Абилийн, беше идентифицирал със сигурност Рижия и Джейк като извършители на кражбата. Дори бяха издали нареждане за тяхното арестуване.
Дерек смяташе за много странно Шоз да се съюзи с такива големи главорези. Ами ако не бе един от тях? Може би отчаянието го бе мотивирало да използва Люси като последно средство за бягство от затвора? Рейд хладно посочи, че полицейското му досие е с дебелината на Библия. На това Дерек не можеше да противопостави нищо.
По-голямата част от преследвачите заспаха увити в постелките си между двата лагерни огъня. Рейд стана и надяна ботушите си. Не можеше да продължи да се мята и върти, а не можеше и да заспи от налегналите го мисли.
— Къде отиваш? — запита го тихо, за да не събуди никого, лежащият до него Ник.
— Искам да пийна.
— Ще дойда с теб — надигна се Ник и пъргаво скочи на крака.
— Благодаря, Ник.
Рейд се нуждаеше от компания, а по-големият му брат бе стабилен и спокоен човек, на когото можеше да се разчита. Баща им бе заспал, но Ник се приведе над Брет, за да го осведоми къде отиват. Д’Аршам не спеше, а разговаряше тихо с жена си, сгушена до него.
— Ще дойда с вас — каза Брет, — това градче не ми се нрави.
Жена му Сторм се надигна на лакти и го погледна въпросително. Той я целуна по челото.
— Ти остани тук и се наспи, скъпа. Брат ти не трябва да остава сам.
— Бъди внимателен — каза тя с много ласкава усмивка и поглед, който пазеше специално и единствено за съпруга си.
Това изненадваше всеки път братята й, които все още продължаваха да гледат на нея като на мъжкото момиче от детството им.
Лагерът отстоеше само на няколко разкрача от главната улица. С изключение на кръчмата, селото тънеше в мрак. Заведението грееше ярко като коледна елха.
Тримата влязоха вътре. Салонът беше пуст, като се изключеха играчите на покер, събрани на една маса около собственика Фернандо. Селото вече стана свидетел на пристигането им, затова сега никой не им обърна внимание. Фернандо не си направя труда да стане от мястото си да им сервира, но една жена се зае със задачата. Изглеждаше, че му е дъщеря.
Дотогава тя седеше сама на една маса в дъното и пиеше уиски. Те се промъкнаха с рамото напред зад бара. Беше възпълничка, тъмна и неособено спретната. Дълбоко изрязаното деколте, приютило голите й гърди, подсказваше, че тя раздава благосклонно не само пиене.
— Какво искате? — Английският й бе белязан с тежък акцент.
— Какво предлагате? — запита кисело Ник.
— Дайте ни от местното менте — обади се Брет.
Рейд не каза нищо.
Пиха мълчаливо. Опитите на жената да завърже разговор бързо се провалиха. Поръчаха още по едно, когато отвън долетя бесният тропот от копитата на самотен кон. Миг по-късно един много съмнителен тип влезе със залитане в салона и започна да обяснява на висок глас нещо на испански.
Фернандо се втурна към него. Когато обаче новодошлият видя тримата непознати на бара, млъкна и се остави съдържателят да го отведе до една отдалечена маса.
— Какво каза? — обърна се Ник с нисък глас към Брет.
Брет говореше перфектен испански, защото беше роден в Мазатлан.
— Каза, че ги нападнали, и че вероятно водачът им е мъртъв. Каза, че човекът ги е причакал. Това е.
— Нима е възможно? — запита Ник.
— Трябва да е бил проклетият Шоз — несъзнателно шепотът на Рейд беше преминал в гневен крясък.
— Не слагайте каруцата преди коня — постара се да ги успокои Брет. — Отпуснете се и ме оставете аз да се оправям.
— Нека да се правим на безразлични — съгласи се с него Ник.
Тримата отпиваха бавно от уискито, а жената отнесе бутилка и две чаши на Фернандо и обезумелия конник. Присъедини се към компанията им и се заслуша, докато новодошлият свърши разказа си. Тогава Фернандо се върна отново към играчите, а жената на бара остави ездача да се справя сам с бутилката.
— Още? — запита ги тя.
Брет се приведе напред. Зъбите му блеснаха в усмивка, която задълбочи трапчинката на брадичката му. Тъмните му очи одобрително се загледаха в гърдите й.
— Само ако ни правиш компания, скъпа.
23
