изми.
В кухнята Кармен и по-възрастната жена месеха тортили.
— Най-после! — посрещна я с викове Кармен и плъзна една точилка към нея. — Линда ще ти покаже как се прави.
Люси изведнъж се оказа с точилка в ръка — жестока несправедливост.
— Няма да върша нищо, защото дори не съм закусила.
— Нейно величество не била все още закусила! — имитира я Кармен. Беше в едно от свирепите си настроения. — Чу ли, Линда? Ти си наша пленница и ще правим с теб, каквото поискаме. Каквото поискам.
На Люси й дойде до гуша, затова захвърли точилката.
— Не съм ви затворник и ще закусвам. Дори ако трябва да си приготвя нещо сама — добави тихо тя.
Последното само по себе си беше огромна отстъпка. Все още сънена, Люси беше забравила за случката от предишната вечер. Кармен я сграбчи за ухото, причинявайки й болка.
— Вчера не разчисти, нали? Днес спиш до седем, а и не желаеш да работиш. Искаш ли да те дам на мъжете?
Люси рязко се освободи. Ухото й пулсираше, сърцето й биеше лудо, а очите бяха разширени от ярост.
— Как смееш!
Гласът й поддаде, когато си спомни за Кармен, опряла нож в гърлото й. Сега продължаваше да я гази и мачка. Ако някой друг се опиташе преднамерено да я нарани… Люси остана занемяла.
— Започвай работа!
Тя се взираше невиждащо пред себе си, зашеметена и потресена. Люси реши, че жената пред нея е луда. Опасно луда. Не искаше да ходи при Шоз, но разбра, че се нуждае от закрила.
— Къде е Шоз? — затича се тя към вратата, но отговорът на Кармен я закова на място.
— Не е тук.
— Какво искаш да кажеш? — извърна се към нея Люси. — Да не би вече да е тръгнал?
— Замина с повечето от мъжете — лукаво отговори Кармен. — Но остави двама да те пазят. Нарежданията му бяха недвусмислени. Ти си наша затворничка, курво, и ще ми помагаш. Ако не се подчиняваш, ще отговаряш пред мен.
Не беше възможно да се случи точно на нея, Люси Браг. Да бъде отвлечена от Шоз беше едно, а да го желае съвсем друго. Но да я зарежат сякаш е затворник на милостта на тази вещица…
— Кога ще се върне?
— Десет дни. А може и две седмици.
Две седмици… Как щеше да оцелее? Люси нямаше възможност да размисли върху новата ситуация, защото Кармен я предупреди:
— Ако не започнеш да правиш тортили, ще те пусна на Педро и Хосе. Знай, че не се шегувам!
Люси не се усъмни в думите й. Очите й се наляха със сълзи на ярост, безсилие и дори отчаяние. Тя се присегна към захвърлената точилка и пое подаденото от Линда тесто. Как можа де се случи всичко? Как Шоз я остави сама?
След минута се беше изцапала до ушите в брашно.
Кармен излезе след час и нещо, прекарани предимно в пиене на кафе, ядене на хляб с масло и раздаване на господарски команди. Люси работеше сковано редом до Линда. В момента кълцаше зеленчуци, като се стараеше да не мисли за нищо.
Видя с изненада, че Линда й прави чаша горещо кафе. Прие я с благодарност. Кафето беше много силно, с малко захар, но вкусно. Тя отпи с наслада, докато изучаваше жената пред себе си. Линда също я гледаше изпитателно. Беше достатъчно възрастна, за да бъде майка на Кармен, а времето не се бе показало благосклонно към нея.
— Благодаря за кафето.
— Няма защо.
— Наистина ли е толкова рано? Толкова е горещо, че си помислих, че съм се успала.
— Кармен те събуди веднага след заминаването на господаря, малко след седем.
Люси стисна ръка в юмрук. Не знаеше на кого да се сърди повече — дали на Кармен, която я вдигна чак след заминаването на Шоз, или на него, задето си тръгна, без да каже довиждане. Тя се изчерви, когато си спомни за предишната нощ. Направи най-умното, като му отказа. Сигурно се беше утешил с другата. Това не би трябвало да я интересува, но тя не успя да се отърси от неприятното чувство.
Беше твърдо решена да получи отговор на някои от въпросите си в отсъствието на Кармен.
— От дълго време ли сте тук?
— Много години.
— Колкото Кармен?
Линда кимна глава. Люси почувства как сърцето й спря да бие.
— Ами Шоз? Той също ли е тук с вас от много години?
— Разбира се. Всичко това е негово. Той е тук господарят.
— Закъде тръгна и защо?
Едрата жена сви рамене.
— Не го знам къде ходи. Много питаш за Шоз, сеньорита.
Люси се опита да прикрие интереса си зад дружелюбна усмивка.
— Той ме отвлече насила. Ами Кармен, винаги ли е такава… раздразнителна?
— Кармен си е Кармен.
Точно на място. Люси свърши с кафето и се загледа през прозореца. От мъчителката й нямаше и помен. Поне беше намерила нещо като съюзник в лицето на Линда. Запита се дали Кармен беше толкова темпераментна и в леглото. Толкова напориста? Люси беше склонна да си отговори утвърдително. Напълно по вкуса на Шоз. Непоносима мисъл.
— Какво, по дяволите, правиш? — разкрещя се зад нея Кармен.
Люси подскочи от уплаха. Врялото кафе се разля по ръката й и я опари лошо, но тя отстъпи назад пред гнева на жената.
— Престани да се мотаеш! Не си тук да пиеш кафе!
Люси остави чашата и изтри ръката си в един парцал.
— Защо ме мразиш толкова? — запита тя, гледайки Кармен право в очите. — Не съм ти сторила нищо лошо.
Последното беше лъжа — беше преспала със съпруга й.
— Не те мразя! — изсумтя Кармен. — За мен ти си едно нищо. За него също си нищо.
Люси вирна високо глава.
— Слава богу! Не ми е необходим неговият интерес. Моите кавалери са социално значими, те живеят в големи тухлени къщи с огромни ливади отпред, идват от добри семейства, които им осигуряват възпитание и потомствени титли. Не са престъпници, потърсили убежище в дупки като тази.
— Моите кавалери! — иронизира я Кармен. — Мислиш се за нещо повече от нас, нали? Къде са ти петдесетте прислужници сега? — изсмя се презрително тя.
— Шоз ми даде дума, че ще ме освободи скоро.
— Но докато не го направи, стой по-далеко от него — предупреди я Кармен. — Освен ако не искаш да му станеш играчка. Това ли искаш, курво?
Люси се изчерви, защото знаете значението на думата, а прозвището много точно характеризираше онова, което бяха правили с Шоз.
— Вече ти казах, че твоят човек изобщо не ме интересува.
— Не ти вярвам — изпитателно я изгледа Кармен. — Всички курви го зяпат захласнато. Но той е мой. С него съм от много години, и ще останем заедно още толкова.
— Сигурна съм, че ще останете — каза Люси, нетърпелива да прекрати по-скоро този разговор, който
