По-късно Люси не осъзна как бе устояла, но не мръдна от мястото си и се противопостави, без да трепне, на противницата си, когато двете застанаха лице в лице.
Кармен избълва нещо неразбираемо и се отпусна на пейката до масата. Люси почувства огромна слабост и облекчение. Заплахата беше проработила и отдалечила Кармен на безопасно разстояние. Тя внезапно дойде на себе си, когато видя Линда да почиства неразборията по пода.
Люси забърза към кухнята, за да сервира. Веднага след това сипа нова чиния на Роберто и въпреки надигащото се отново напрежение се отправи към стаята му. Кармен само я изгледа с неприязън.
— Много го глезиш.
Люси се поуспокои и почука на вратата на детската. Не последва никакъв отговор, затова влезе вътре. Роберто седеше много сериозен на леглото, сключил ръце в скута си. Когато я видя, сякаш се освободи от някакъв невидим товар.
— Донесох ти вечерята — каза ласкаво тя.
— Не съм гладен — отвърна момчето, като се стараеше да срещне погледа й. Беше очевидно пренапрегнат, но при вида на чинията с храна стомахът му се обади подканваща.
— Да ти правя ли компания, докато се храниш? Какво ще кажеш, ако ти разкажа за братята си? — запита тя и приседна до него.
Роберто започна да яде под съпровода на нейната история за Джон и останалите братя.
Същата нощ Люси не можа да заспи, защото беше твърде възбудена от многобройните стълкновения с Кармен. Все още бе учудена от собствената си дързост и смелост, а след трезвия анализ на положението към тях се прибави и чувството на триумф.
Добре бе да усеща, че е способна на отпор с високо вдигната глава. Чак сега започна да проумява, че никога преди не й се бе налагало да се бори истински за нещо.
Винаги имаше, каквото си поиска — пари, храна, дрехи, прислуга, подаръци, обожатели. Всичко й се поднасяше върху сребърен поднос. Дори мъжете! Всеки, когото си пожелаваше, биваше увлечен до полуда, обожаваше я и дори се влюбваше безнадеждно. С изключение на Шоз.
Сърцето й се сви. Той трябваше да си бъде тук всеки момент. Беше невъзможно да отрича колко много очакваше завръщането му, както и да не признае някои по-особени чувства — чувства опасни и предателски, които тя мислеше, че е приспала. Но смяташе да се бори с тях, докато може.
На сутринта, все още под впечатление на събитията от предния ден. Люси опече нова фурна бисквити за Роберто.
— Той е добро дете, нали? — запита Линда.
— Много е мил — отбеляза Люси, след като спря да меси тестото. — Линда, как е възможно Кармен да се отнася със сина си по този начин? Всичко е толкова ужасно.
— Не е трябвало да става майка, защото е голяма егоистка и много разпътна — сви рамене Линда.
Люси беше забравила, че двете жени са братовчедки. Беше трудно за вярване, защото Линда беше толкова стабилна, търпелива и уравновесена — пълна противоположност на Кармен. Люси погледна през прозореца към преградата за добитъка. Беше се научила да приема живата реалност. Преди да дойде на това място в Тексас, нейната действителност беше коренно различна от сегашната. Не беше и сънувала, че може да има живот като този. Предишният й бит изглеждаше така далечен и дори чужд.
— Шоз трябва да се върне скоро — чу се да си говори сама Люси. — Случва ли се да закъснее понякога? — обърна се тя към Линда.
— Понякога — каза Линда, възникват неочаквани проблеми. — Тя погледна Люси. — Но ти ще си създадеш още по-големи главоболия, ако не си внимателна.
Люси се изчерви. Нима беше толкова лесно да се четат мислите й?
— Той ме плени и само той може да ми върне свободата.
Остана зашеметена от собствените си думи, защото не бяха истина. Не беше и помисляла за освобождението си от дълго време. Интересуваше я единствено завръщането му.
След обяда Люси дари Роберто с порция топли курабии. Майка му не се появи, но Люси имаше предположения къде може да е и с кого. Малкото момче остана възхитено и побягна навън, стискайки лакомствата в ръце като безценни съкровища. Люси реши да не ходи този път на реката, а да си почине.
Линда беше напуснала къщата и се беше оттеглила в своята хижа. Люси остана съвсем сама и уединението й беше много приятно. Времето беше горещо и лепкаво от влагата повече отвсякога, затова тя не можа да заспи дори съвсем гола върху чаршафите. Стана и се облече, чудейки се как е възможно да се живее при такъв климат. По-правилно би било Долината на смъртта да се нарича Долина към Ада, помисли си тя.
Нямаше какво да прави. Никога не бе изпитвала особена привързаност към четенето, затова книгите в стаята на Шоз не я впечатлиха твърде. Много й се плуваше, но не искаше да се среща с онази вещица Кармен и нейния любовник. Объркването й се подсилваше от горещината.
Босонога, както се движеше постоянно през последните дни, тя пристъпи прага на стаята на Шоз. Въпреки, че влизаше едва за втори път в нея, Люси сякаш усети стаеното му присъствие. Каза си, че това са глупости, но голата стая с грубовато, масивно легло и бюро в ъгъла й подейства успокоително. Помещението беше белязано от съжителството му с Кармен — мръсни дрехи бяха осеяли пода навсякъде, по бюрото се валяха бижута, пудри и кутийки с руж, а на разхвърляното легло беше оставен шал. Люси обърна поглед към библиотечния шкаф върху една от стените, но за нейно разочарование вместо с романи и поезия, той беше зает с учебна литература от академичен тип. Тя се приближи и измъкна един том, за да остане поразена от заглавието — „История на правото“ на Бенет. Извади още няколко книги. Шоз притежаваше колекция от четива, свързани с правораздаването! От трудове за вземане на решения по конкретни дела до чисто философски писания! Люси остана като гръмната. Всичко губеше своя смисъл. Още повече, че от практична гледна точка за нея нямаше нищо за четене.
Тя излезе в коридора, потънала в мисли за странното си откритие, и се насочи към дневната. Остана изненадана да види как Кармен прелиства каталозите на „Сиърз“ върху канапето. Кармен я погледна разсеяно, след което се присегна към панерчето с курабии.
Тя ядеше от бисквитите на Роберто.
Люси недоумяващо замръзна на мястото си. Изведнъж се втурна напред.
— Дала съм ги на Роберто!
— И какво от това? — вдигна глава от списанията Кармен.
— Ти си му ги взела!
— Тогава направи други.
Люси не я чу. За първи път в живота си разбираше буквалния смисъл на израза: „да ти падне перде пред очите“. Ядосана, тя измъкна бисквитите от ръцете на Кармен.
Мексиканката скочи на крака, готова за бой.
— Те са за твоя син! — изкрещя й в лицето Люси, неспособна да говори нормално.
Кармен сграбчи панерчето, но Люси не й го даде.
— Пусни го! Мажеш да направиш други — зафуча Кармен и изтръгна бисквитите от ръцете на Люси, при което повечето от тях се посипаха по земята и се разтрошиха.
Люси не можеше да направи други, защото бялото брашно се беше свършило. При вида на разпилените по земята бисквити нещо в нея се скъса и тя зашлеви Кармен с все сила през лицето. Почувства се отлично, но противницата не й остана длъжна и я халоса със същото настървение и сила.
Люси остана вцепенена само за миг. С боен вик, достоен за нейните апахски прадеди, тя се впусна напред, изтласка Кармен обратно върху канапето, сграбчи я за косата и задърпа с все сила.
Кармен зави от болка.
Люси беше отгоре и изпита огромно задоволство, докато не видя как дългите боядисани нокти на Кармен не се насочват към лицето й. Почувства ужилването и разбра, че другата я е издрала, затова разхлаби хватката и се дръпна назад. Кармен моментално се възползва по най-жесток начин от предимството си, сграбчи Люси за гърдите и ги изви болезнено.
Люси нададе писък и се опита да се отскубне. Падна на пода, последвана от Кармен, която продължаваше да стиска. Люси се отпусна бездиханна, а от очите й бликнаха сълзи на болка. Кармен
