отпразнува победата си с вик на задоволство и се отърколи встрани, Люси остана да лежи задъхана, гърдите й пулсираха, а по страните си усещаше парене. Какво се беше случило, че да падне толкова ниско и да стигне до бой с Кармен?
— Не се опитвай да го правиш отново — едва успя да каже запъхтяна Кармен, — защото този път извади късмет, че нямах нож.
Люси се надигна. Косата й се беше разплела, затова тя тръсна глава назад. Нямаше да покаже на Кармен колко я боли за нищо на света. Никога!
Кармен стана и изтръска полите си. Погледът, който хвърли на Люси, беше мрачен, но лишен от обичайната си насмешка. След напускането й Люси също стана бавно на крака, масажирайки леко гърдите си. Без съмнение имаше много контузии, но всичко си заслужаваше, за да изтрие присмехулното изражение от лицето на Кармен.
В следващите дни беше постигнато равновесие. Люси си вършеше работата, и въпреки че внимаваше да не провокира Кармен, не й позволяваше да я командва или обижда. Кармен, от своя страна, също усети промяната и се отдръпна в собствената си територия, хранейки се с приготвената от Люси храна, сервирана й от Линда. Люси престана да плува с Роберто, а бялото брашно се беше свършило, но тя му разбиваше всеки следобед пресен сладолед с огромно удоволствие. Вечер не пропускаше да му разкаже история за някоя от пакостите на братята си, приседнала отстрани на леглото му, докато момчето не заспеше. Кармен знаеше всичко, но демонстрираше безразлично превъзходство и си гледаше своя живот. Люси беше сигурна, че вече се срещаше с Педро след полунощ.
От заминаването на Шоз изминаха две седмици. С всеки нов ден безпокойството й нарастваше, а заедно с него и раздразнението, че брои толкова точно изминаващото време. Вече не му се сърдеше, задето я беше оставил сама. Вместо това в нея настана смут. Ами ако му се случеше нещо? Линда нямаше да каже къде е отишъл, ако знаеше, а Люси не беше толкова глупава, за да пита Кармен. Какво щеше де стане, ако законът го застигнеше и го тикнеха в затвора — или даже изпратеха на въжето? Налагаше й се да се бори с такива отчайващи възможности. Шоз не можеше да е арестуван, той беше жив, казваше си тя, за да уталожи смъртната боязън за неговата безопасност.
Беше малко преди времето за сиеста и непоносимо горещо. Люси беше прекарала последните няколко часа пред пещта, затова беше цялата в пот и зачервена. Тънката й блуза и пола бяха залепнали към тялото, а косата се спускаше надолу в безпорядък. В къщата бяха само тя и Линда, която работеше редом с нея. Люси чу конете и разбра, че се беше върнал.
Сърцето й заседна в гърлото. Духът й заликува и я завладя радостна възбуда. Цялата трепереща, тя побърза да изтрие ръцете си с един парцал. Чу затръшването на врата и стъпките на обутите в ботуши нозе. Изхвърча към вратата на кухнята, където замръзна на място.
Той беше застанал в средата на дневната и я изпълваше с огромното си магнетично сексуално присъствие. Носеше както обикновено неизменните тесни, избелели джинси и износена риза от мек памучен плат. Дрехите му бяха влажни от пот и издути от мускулите на божественото му тяло. Той подпираше върху бедрото си пушка с къс ремък, а шапката беше достатъчно килната назад, че да се виждат ясно очите му. Стоеше, без да помръдва, и се взираше в нея.
В сребристия му поглед проблеснаха искри, щом я видя. Тя не можеше нито да помръдне, нито да си поеме въздух, впримчена в капана на неговия чар. За един безкраен миг те се изучаваха взаимно, чифт сиви очи вперени в две сини. Шоз се беше върнал и нямаше измъкване от дълго премълчаваната ужасна истина. По неведом начин тя се беше влюбила в един кучи син.
30
Шоз продължаваше да я гледа неподвижно.
Секундите се превърнаха в минути, без някой да проговори.
Изминалите седмици му се сториха най-дългите в живота, защото скоро след като напусна Долината на смъртта — и Люси — трябваше да признае своето поражение.
Силната му страст към тази жена се бе превърнала в нещо много по-силно — в идея-фикс.
Тя господстваше в мислите му денонощно, завладявайки ги в най-неподходящото време. Горчилката от последната им препирня беше вече история и отстъпи място на много сериозни чувства. Какво от това, че тя го считаше за по-нисш от себе си? Тук бяха на негова територия и бяха равни. Гордостта му изглеждаше безпредметна, докато се мяташе неспирно през нощта, възбуден и зажаднял за нея. Друг път ставаше най- важното нещо на света, единственият останал му спомен от времето, когато беше уважаван мъж.
Не му харесваше да бъде подвластен на чувства и желания. Можеше да го отдаде на незадоволена похот, но тайно и боязливо си спомняше последната нощ в Долината преди тръгване, по-задушна, тиха и недействителна отвсякога, когато човек се освобождава от задръжките както змия от кожата си. Тогава дълбоко у него проговори нещо останало от младежа, отишъл на Изток, за да учи в университет, целият изпълнен с надежда, желание и амбиция. Този млад мъж беше повярвал в любовта, и би погледнал на жена като Люси по-скоро през призмата на съзнанието, отколкото като на възможна креватна авантюра. Шоз се беше ядосал, неспособен да избяга от проникновения вътрешен глас, който се противопоставяше на най- силния и необуздан порив.
Една част от него броеше дните до завръщането в долината, но другата се страхуваше да се озове обратно в това прокълнато място и при всичко, свързано с него. Тази втора половина, по-разгонена и от бик за разплод, не забравяше нито за миг, че Люси е там. Наложи му си да си припомня, че тя не го очаква. Той я похити и я докара против волята й. Тя беше негова заложница, но не и жена. Навярно никога нямаше да му принадлежи. Можеше да очаква в най-добрия случай още няколко разгорещени сексуални интермедии.
Ами Кармен? Въпросът постоянно измъчваше разсъдъка му. Не беше взел решение относно нея, но знаеше със сигурност, че не е готов да я отпрати и да се изправи срещу Долината сам. Много скоро щеше да дари Люси със свобода. Кармен оставаше единствената, която да го очаква, докато другата щеше да си бъде в голямата къща на фамилията в Ню Йорк, нагласена с най-фини дрехи и скъпи бижута, обградена от кавалери с подобаващ произход.
Трябваше да я пусне възможно най-скоро. Въпросът не търпеше отлагане и беше част от решаването на уравнението, наречено семейство Браг.
За Шоз беше шокиращо да открие, че кланът разполага с частна армия от около стотина човека, половината от които агенти на „Пинкертон“. След като разкри базата им в Каситас, Шоз уреди тайна среща с Фернандо, от когото научи всички важни подробности. Никога преди не го бяха преследвали с такова настървение. Почувства се много неспокоен и притеснен. Беше уверен, че никога няма да открият Долината на смъртта, но не се бе изправял дотогава пред толкова страховит противник, затова щеше да бъде глупак, ако не хранеше съмнения. Да се върне с хората си по познатата пътека през планината, да прекоси Рио Гранде на безопасно разстояние от Каситас, да прибере пушките и да се прехвърли обратно в Мексико заедно с хората си се оказа просто. Но Шоз беше на тръни, през цялото време, докато Сиера Мадре не ги погълна отново.
От съдбоносно значение беше да се освободи от семейство Браг и тяхната армия. Да пусне Люси ставаше наложително. Тя го бе обсебила напълно, но докато не я пуснеше на свобода, той трябваше да поддържа статуквото. Люси щеше да се прибере при своите здрава и неопетнена, без претенции за упражнено насилие. Не му трябваше да подклажда гнева им или желанието да го спипат.
Ала разумните доводи не променяха нищо, защото не успяваха да приглушат нечестивата му страст. Да я види отново след толкова време, беше като да го порази мълния. Измина цяла вечност, преди Шоз да успее да откъсне очи от нейните.
Обхвана я цялата с поглед, което скоро се превърна в мъчение. Тънката й блуза се бе впила в кожата, разкривайки всяка извивка на тялото; полата не оставаше по-назад и подчертаваше дългите, грациозни бедра чак докъдето се съединяваха. Погледът му се разходи по свое усмотрение твърде дълго, където не трябваше.
Двете седмици се оказаха продължителни, горещи и самотни, затова тялото му откликваше
