— Шоз няма да бъде съден за отвличането на дъщеря ти, Рейд. Ще бъде изпратен за изпълнение на важна мисия от правителството на Съединените щати.
За частица от секундата Рейд застина в недоумение.
— Ах, ти, въшливо и продажно копеле!
Когато Дерек сложи ръка на рамото му, за да го успокои, той я отблъсна гневно.
— Използвай главата си, за да помислиш — каза Лойд. — Америка има да защитава свои интереси в Куба. Шоз е във връзка с бунтовниците. Кой по-добре от него ще шпионира за нас и ще брани интереса ни? Твоя интерес! Нима забрави Маравиля и останалите инвестиции на семейството? Кой…
— Не вярвам в тия работи!
— За нещастие, синко, тези работи не зависят от нас — каза Дерек и хвана този път по-здраво ръката на сина си.
— Ти си на негова страна.
— Не съм на негова страна. Просто не ни се дава право на избор, Рейд, а освен това размислих сериозно по въпроса. Люси е добре. Ще уредим работата около женитбата, така че никой никога да не разбере. Няма да позволя да избухне скандал около евентуален процес във връзка с отвличането на внучката ми. Никога. Ако правителството желае да го изпрати в Куба, това няма да промени начина, по който ще се погрижим репутацията на Люси да не пострада.
Рейд не каза нищо.
— Ще разрешиш ли работата да стигне до съдебната зала, Рейд? Помисли добре, сине!
Рейд Браг извика в безпомощна ярост, след което се обърна към Лойд.
— През цялото време си знаел, нали? Лъгал си, като си използвал мен, семейството и нашите ресурси, за да пипнеш наготово един шпионин.
— Съжалявам, че така се получи — отвърна, без да трепне Лойд.
Шоз си отдъхна. Брагови нямаше да тръгнат срещу правителството, като използват властта си, за да осуетят сделката на живота му. Щеше да замине за Куба.
— Може да си мислиш, че си се измъкнал, но се заблуждаваш — извърна се рязко към него Рейд. — Ще си платиш за всичко и аз лично ще се погрижа това да стане. Ще останеш толкова дълго в Куба, че да забравиш какво представлява Америка. Куба ще ти бъде затворът, кучи сине. Само почакай, за да се убедиш, че не говоря напразно.
— След лайната на Ню Йорк Куба ще ми се стори като рай, мистър Браг.
— Така ли смяташ? — ухили се злобно Рейд. — Току-що се връщам оттам. Някога може и да е било рай, но сега си е жива трагедия.
— Достатъчно! — намеси се Дерек. — Това няма да ни докара до никъде. В тебе ли са документите?
Рейд кимна утвърдително и разгъна свитъка.
— Не ми пука дали ще се наложи да го направиш под дулото на револвера ми, но ще подпишеш.
Лойд отключи вратата на арестантската клетка, за да могат Дерек и Рейд да влязат вътре. Шоз се поизправи. Дерек извади писалка от жилетката си, докато Рейд остави документите с хладна усмивка върху нара.
— Подпиши, където има кръстче!
— Какво е това? — запита Шоз.
— По-добре подпиши — предупреди Дерек.
— Обещах им, че ще подпишеш, Купър — каза Лойд. — В противен случай сделката между нас пропада.
— Това са документи за развод — изсъска през зъби Рейд. — Подписвай, или ще пратя по дяволите проклетата ви сделка.
Шоз се смрази. Дори сърцето му спря да бие.
— Няма да подпиша — каза той.
Дори на беше помислил за последиците — затвор. Познаваше се достатъчно добре, за да знае, че говори, каквото мисли.
Рейд Браг сякаш полудя и се впусна към него с очевидното намерение да го убие. Беше озаптен с труд от Лойд и Дерек, които го увериха, че Шоз ще склони.
Шоз само се усмихна подигравателно.
По-късно Лойд се върна, за да го убеди, че свободата му е по-важна от брака, и че ако не подпише, отива в затвора до края на дните си. Шоз знаеше, че Лойд е прав и му се налага да подпише, но не докосна писалката. Дерек Браг мрачно повтори думите на федералния агент, даже изтъкна допълнителни аргументи, ала напразно. Шоз беше взел твърдо решение.
Много късно същата нощ Лойд влезе в затвора с документите. Неспособен да заспи, Шоз прехвърляше в ума си без успех всякакви начини да се измъкне от това невъзможно положение. Нищо не му дойде наум, затова при вида на Лойд се изпоти.
— Мисля, че се изразих ясно — каза той, без да снема очи от агента. — Няма да подпиша!
Лойд отключи вратата на килията, сякаш не го беше чул.
— Аз пък мисля, че ще промениш намеренията си, Купър.
— Да се обзаложим, че няма — усмихна се Шоз.
Лойд разви рулото с документите и му го тикна под носа.
— Тя не те иска, Купър.
Шоз премига, докато печатните букви върху хартията не се събраха на фокус. Подписът на дъното на страницата, близо до мястото, където той трябваше да подпише, стана напълно ясен. Грозната и черна истина излезе наяве.
— Тя не се нуждаеше от дълго уговаряне. В крайна сметка, нали всичко е било на майтап.
Люси Браг. Деликатният й подпис затанцува върху страницата, докато контурите му се размиха. Шокиран от видяното, Шоз пребледня като платно. Горчивата действителност го връхлетя с пълна сила.
Люси бе подписала.
Тя не те желае повече, отекнаха болезнено в ушите му думите на Лойд. Сърцето му заби лудо, а кръвта във вените му кипна. Беше анулирала нейната част от брачния договор.
Проклета да бъде! Проклета!
— Ще ти ги оставя — каза Лойд и подхвърли документите върху нара заедно с една писалка. — Не виждам причина да не подпишеш и ти.
Шоз не се помръдна. Когато го стори, беше за да изпише името си със замах.
37
Ню Йорк Сити, декември 1897 година
Утре се омъжваше. Люси не знаеше дали да плаче или да се смее. Седна пред тоалетната масичка и погледна тъжно отражението си в огледалото. Нямаше вид на щастлива булка. Приличаше по-скоро на вдовица.
Внезапно тя стана и се заразхожда из стаята, която беше нейна, откакто се помнеше. Преобладаващата част на огромното помещение бе отредена на леглото с балдахин, а останалата се заемаше от едно плюшено канапе и няколко кресла. Доминиращите цветове бяха кремаво и бяло. Четирите двойни прозорци от далечната страна гледаха към Сентръл Парк. Люси отвори единия. В студения зимен ден паркът беше постлан с дебел сняг, който блестеше на слънцето. Леденият въздух сякаш я освежи и ободри. Поне прогони част от обхваналата я апатия.
Днес беше нейният двайсет и първи рожден ден. Би трябвало да е щастлива, като се имаше предвид късметът й. Щеше да се жени за една от най-ухажваните перспективни партии в Ню Йорк, за което трябваше да благодари изцяло на баща си.
Проблемът бе, че образът на другия се възправи отново неканен пред нея — мрачен и
