невероятно щастие.
— Глупости, глупости, убавите хора няма да сторят туй; да й бедняк, разбирам, ама… Божке!
Люси се ужаси, като разбра, че в спалнята е Венида, и отвори рязко очи. Един поглед й бе достатъчен да разбере, че Шоз си е тръгнал. Слава богу!
— Таквиз ужасии не бях виждала! Шъ се надигате, а?
Люси наистина се надигна.
— Колко е часът?
Венида остави до леглото чаша горещ шоколад.
— Седем.
— Седем!
— Казахте ми, когат’ си пристигнахте снощи, да ви дигна къмто седем, че някой си генерал щял да мине. Май забравихте, а? — Слугинята сложи ръце на кръста.
Люси бе заповядала да я събудят, в случай че си промени мнението и все пак реши да тръгне за Маравиля.
— Благодаря ти, Венида — рече тя по-меко.
Негърката тръгна към вратата.
— Да знайше баща ви к’во се мъти в таз къща — в леглото му — ако знайше к’во върши дъщеря му, щеше да умре! — рече тя и излезе.
Раздразнението на Люси се изпари. Тя се усмихна и се протегна мързеливо като котка. Всичко снощи бе толкова прекрасно. По-хубаво от всякога. А тя беше влюбена, лудо, безнадеждно, отново. Може и да бе глупаво, но си струваше!
Разбира се, не бяха уточнили нищо, а Шоз не бе казал кога ще се върне. Всъщност, бяха си говорили твърде малко. Той я бе обладал като разгонено животно и Люси най-после бе осъзнала, че желанието му е огромно точно колкото нейното. И нямаше съмнение, че той ще се върне.
Естествено, желаеше повече от някакви среднощни посещения. Ала това бе добро начало. Тя щеше да направи всичко възможно случайните му идвания да се превърнат в постоянни. Щеше да стане негова любовница — единствена. А после, може би, и нещо друго.
Първо обаче трябваше да реши дали да разреши на генерал Уейлър да я придружи до Маравиля или не.
Една идея я порази като светкавица. Ами ако успее да помогне на Шоз, да му покаже, че не е просто поредната му компаньонка за леглото? Да спечели одобрението и благодарността му? Люси скочи от леглото развълнувана. Какъв по-добър начин да се сприятели с върховния главнокомандващ на испанските войски — най-страшния враг на бунтовниците? Ами ако успее да научи нещо ценно за тях — и за Шоз!
Като по чудо Люси се облече и слезе точно в осем — изглеждаше свежа, сякаш бе спала осем часа, а не някакви си два. Малко се стресна, като видя, че ескортът й се състои от петдесетина тежко въоръжени кавалеристи. Изненада се още и когато седна в една кола за припаси, докато Уейлър яздеше напред с няколко други офицери.
Пътят до Маравиля бе три часа и Люси с тревога установи, че няма начин да подслуша генерала, за да помогне на Шоз. Определено бе изтълкувала грешно интереса му към себе си на празненството. Не искаше и да си говори с кочияша, но гледката наоколо бе великолепна и спомените от предната нощ бързо се завърнаха.
Маравиля представляваше две хиляди хектара зелени хълмове захарна тръстика, опасани с тропически джунгли и малки ивици бели плажове. Уейлър я остави до входа на плантацията и обеща, че ще се върне да я вземе към четири. Люси му благодари и му помаха за довиждане, докато той се отдалечи.
Маравиля! Люси се въртеше въодушевена. Огромната къща с бели мозайки й напомни за зданията по южните плантации, които бе виждала в Начес. Тя огледа всичко бавно и внимателно и с удоволствие откри, че къщата бе варосана и добре поддържана, че моравите са окосени, а по пътечката и стените на къщата се катерят куп розови и оранжеви тропически цветове. Отпред имаше дълга веранда с бели столове от ракита и меки канапета, тапицирани в зелено и розово. В четирите ъгъла имаше саксии с огромни папрати. Стопанката забеляза, че смарагдовозелените капаци на прозорците са затворени до един.
Тя се намръщи. Мястото изглеждаше тихо и спокойно, като че изоставено, а икономът все пак живееше тук — или поне се предполагаше да е така. Люси изтича по стълбите и почука на тежката врата. Никакъв отговор.
Бе заключено. Сърцето й се сви — обхвана я ужасен страх, че мястото е изоставено. Ала нямаше как. Люси отиде отзад.
Както се оказа, къщата не беше изоставена, а просто заключена като предпазна мярка срещу развилнелите се банди плячкосващи войници и бунтовници. Пусна я прислужницата, представила се като Бейми. Тя обясни, че Харис, икономът, е на полето и наблюдава как върви работата.
Люси с удоволствие установи, че всичко в Маравиля е наред, сякаш войната не се бе докоснала изобщо до захарната плантация. Бейми я осведоми, че миналата година са загубили няколко хектара при пожар, причинен от сблъсък между бунтовници и испански войски. Иначе обаче плантацията прекарваше войната недокосната и с почти рекордни добиви. Господарката увери слугинята, че няма да остава за през нощта, но я помоли да приготви стаята за гости, в случай че успее да дойде за някой уикенд. След лек обяд от препържена риба и вкусни зеленчуци тя реши да поязди през полето, като пренебрегна предупреждението на Бейми да не ходи твърде далеч.
Точно в четири Уейлър се върна. Люси бе готова и отново седна в колата с провизиите, докато генералът яздеше напред с офицерите си. Спряха да напоят конете час след като бяха тръгнали от плантацията. Точно както сутринта. Уейлър се приближи към нея.
— Надявам се колата да ви е поне малко удобна. Тя го възнагради с най-хубавата си усмивка.
— Всичко е наред. Много съм ви задължена. Мисля да се разтъпча.
Военачалникът изкомандва войника, който караше колата, и момчето помогна на Люси да слезе, докато самият генерал се върна при офицерите си.
Пътничката бе сигурна, че вече няма да спират до самата Хавана. Това бе единственият й и последен шанс да шпионира и тя го знаеше. Сърцето й биеше бясно. Уплашена, че вълнението и страхът й ще проличат, тя се запъти покрай потока към генерала. Уейлър бе слязъл от коня, улисан в разговор със своя лейтенант. Люси се постара да не изглежда твърде заинтересувана и започна престорено да разглежда околността. Приближаваше се все повече, докато накрая можеше да чува всяка дума. С изненада разбра, че испанската армия има остра нужда от много неща, но предимно от месо, ботуши и амуниции. Доставките се очакваха следващата седмица. Това сякаш не бе много важно, но разговорът засегна съдбата и на един бунтовнически водач. За радост на генерала разпитът му бе минал и лидерът трябваше да бъде екзекутиран публично по обяд на следващия ден. Люси гледаше безизразно, но мислите й летяха със скоростта на светлината. Бе решена да разкаже на Шоз за това. Но имаше ли време? Трябваше да поръча на Джанис да предаде съобщението още същата вечер.
Все още малко замаяна, Люси се върна в колата и не усети колко внимателно я гледаше Уейлър.
44
Люси веднага отиде в консулството и поръча на Джанис да каже на Шоз да се свърже с нея. Макар да подчерта, че е спешно, в полунощ той все още не се бе появил, и тя почти направи пътечка в мекия килим на спалнята си. Убедена, че той ще влезе, както предната вечер, през терасата откъм градината, господарката на разкошната вила излезе да чака навън.
Нощта бе дяволски черна, беззвездна, следникаво-тежка и ароматна. Тя се облегна на полирания махагонов парапет и се опита да проникне с очи през тъмнината, забулила градините и плувния басейн. Внезапно Шоз се прехвърли през перилото и се приземи до нея тихо и изневиделица като пантера.
Не й даде възможност да проговори, а направо я сграбчи.
— Какво правеше днес с генерал Уейлър?
Люси премигна от изненада, защото само Венида, останалата прислуга и, разбира се, Бейми, знаеха,
