омъжиш за Хенри Мартен.
Тя намокри устните си, защото бяха пресъхнали.
— Разбрах това.
— Обичаш ли го, Софи?
Тя поклати отрицателно глава, свеждайки очи.
— Не — каза с нещастен изглед.
Искаше й се да каже на Едуард, че обича него, искаше да го помоли за любовта му, искаше да крещи и да извика: Защо?! Защо не може да й отвърне с любов?
— Софи, ти живееш тук, в моя апартамент, с моето дете. Нямам намерение да скривам този факт.
Тя изведнъж вдигна глава.
— Имаш намерение да го разгласиш ли?
— Още не.
— Но ще го направиш?
— Да.
Тя усети горчивина… и облекчение.
— Искаш да ме накараш да се омъжа за тебе, така ли?
— Да.
Тя вдигна ръка.
— Няма нужда да прибягваш до такива непочтени методи. Разбрах, че не мога да живея така. Ще се омъжа за тебе, Едуард.
Той я загледа с широко отворени очи.
— Наистина ли си изненадан? — запита тя, успявайки да прикрие болката си.
— Да, изненадан съм. Ти си много изненадваща жена, Софи. Откакто се срещнахме, непрекъснато ми поднасяш изненади.
Тя погледна настрани. Казваше го така, сякаш е комплимент, сякаш я намираше желана въпреки ексцентричностите й.
— Софи? — Той повдигна брадичката й с голямата си топла ръка.
Софи престана да диша, принудена да го погледне в очите.
— Ще бъда добър съпруг. Заклевам се. — Очите му блестяха със силата на клетвата.
Тя си пое дъх. Искаше да го запита дали ще й бъде верен… но не посмя. Някога, много отдавна, в „Делмонико“, той й бе казал, че никога не би могъл да бъде верен на жена за дълго. Тя не можа да проговори и само кимна.
Едуард я пусна, но погледът му се плъзна по нея в нежна ласка.
Сърцето на Софи се разтуптя. Дали той очакваше да я отвежда в леглото си всеки път, когато му хрумне, след като тя станеше негова жена? Или това щеше да бъде брак за удобство? Начинът, по който я гледаше, почти не оставяше в нея никакви съмнения. Но тя не би понесла да споделя леглото му от време на време и после да страда от извънбрачните му връзки. Софи обърна глава. Трябваше да говорят и по това, но въпросът беше мъчителен. Може би по-късно… след като се оженят.
— Кога искаш да се оженим? — запита той.
Софи премигна нарочно няколко пъти. И вдигна рамене. Едуард взе ръката й. Тя трепна, когато усети, че той й слага пръстена с диамант.
— Какво правиш? — възкликна тя.
— Ние сме сгодени, нали? — Очите му бяха твърди и искрящи, също като диаманта, който току-що бе сложил на пръста й.
Софи отмести очи от пронизителния му поглед към хладния, искрящ накит.
— Не трябва да правиш това, Едуард — успя да каже тя.
Той стана с ръце в джобовете.
— Какво ще кажеш за утре?
Тя усети как я обхваща дива паника. И също стана.
— Не.
Той я погледна с крива усмивка.
— А кога? Вдругиден? След седмица? Няма смисъл да чакаме. Погледът му я приковаваше, предизвикваше я да се огъне… предизвикваше я дори да се отметне.
Тя си пое дълбоко въздух, изпълвайки дробовете си докрай.
— К-какво ще кажеш да е след самостоятелната ми изложба?
— Кога е това, по дяволите?
— Само след две седмици — прошепна тя с неузнаваем глас.
Той кимна рязко.
Софи не можа да издържи повече и избухна в сълзи. Едуард я загледа смаян.
— С-съжалявам — изхълца тя, закривайки лице с ръцете си. Беше ли бракът, какъвто и да е брак, също толкова невъзможен, колкото и съжителството им в един и същи апартамент? — Не знам как ще се справим.
Едуард изведнъж се озова пред нея и дръпна ръцете й от лицето.
— Ще се справим — каза той, а очите му пускаха искри.
Софи се дръпна.
Едуард се обърна и изхвръкна от стаята. В следващия миг вратата тресна и звукът отекна като гръм, преди да се разрази буря.
Рашел още не се беше върнала. Софи взе перото, с което си служеше обикновено, когато рисуваше с туш и акварел. Ръката й се движеше напълно самостоятелно. Скицира бързо Едуард, главата, шията и раменете му, загатвайки силата му в мощния гръден кош, после започна да детайлизира лицето му. Когато дръзкият му поглед се взря в нея от листа, тя пусна перото и покри лице с ръцете си.
О, господи, беше влюбена в него повече, отколкото преди… и я болеше повече, отколкото преди.
Софи се загледа в суровата скица. Беше направила няколко скици по време на пътуването през Атлантика, но те не бяха много добри и ги бе скъсала. В действителност не бе работила от деня, когато Едуард я бе намерил в „Жалко!“ с приятелите й да празнува това, че Пол Дюран-Рюел възнамерява да направи нейна самостоятелна изложба в Ню Йорк.
Но какво значение имаше това, щом като тя отново го рисуваше? Скоро щяха да се оженят. Скоро дори щеше да има възможността да го помоли да й позира. Въпреки че бе разстроена, сърцето на Софи трепна при тази мисъл.
Беше толкова отдавна. Колко много се нуждаеше да работи, да се потопи в страстта и любовта си към работата.
Софи рязко грабна перото и се предаде. Започна да скицира Едуард така, както го бе видяла снощи. Щрихите й бяха по-едри от обикновено, твърди, бързи и дълги. Тъй като не можеше да устои на изкушението — той винаги бе представлявал нейният любим обект, тя отново щеше да го нарисува с маслени бои. Може би, ако се съсредоточи върху професионалния аспект на портретирането, ще преодолее това разстройване. И Волар, и Дюран-Рюел бяха харесали най-много нейните портрети на Едуард. Изложбата й беше след десет дни. Може би трябва дотогава да довърши това платно. Тъй като портретите, които бе направила на Едуард досега, бяха прекрасни и тъй като тя бе работила над всеки от тях в пристъп на трескава решителност, което означаваше дни, изпълнени със себеотдаване, възможно беше да го направи и сега. Ако довършеше дотогава тази картина, Жак Дюран-Рюел щеше да бъде смаян.
С няколко напрегнати щрихи тя вплете още сила в тялото му. Едуард се облягаше на стената, но изглеждаше напрегнат и готов да избухне. Също толкова напрегнат и готов да избухне, колкото се чувстваше и тя. Как щеше да се справи с това? Как би могла да не се справи?
Софи въздъхна и остави настрана перото. Загледа се в скицата на Едуард, какъвто бе снощи на бала на Лиза. Върховно елегантен, върховно мъжествен. Снощи. Изглеждаше почти невъзможно след всичкото това време, откакто бе избягала от Ню Йорк в Париж Едуард я бе намерил едва снощи. Но не само я бе намерил снощи, но и само за двадесет и четири часа бе поставил годежен пръстен на ръката й.
