Софи успя да поклати отрицателно глава, но бузите й пламтяха.
— Можеш ли да се сетиш за нещо, което може да е казала и което може да ни даде насока къде да търсим?
Питайки се дали вината й е изписана на лицето, Софи отново поклати глава.
Бенджамин се поколеба, мрачен, напрегнат и несигурен.
— Ще трябва да се обърнем към полицията.
— Не — каза маркизът. — Още не. Все още можем да избегнем скандала. Ще наема детективи и сам ще я потърся.
— Добра идея. Софи, има ли телефон в този апартамент?
Софи кимна.
Бенджамин отиде до телефона, монтиран на стената, вдигна слушалката и зачака операторът да се обади. Маркизът се обърна с лице към Софи.
— Хайде, госпожице О’Нийл — каза той с не особено приятен тон, — и двамата знаем, че вие знаете къде е отишла Лиза. Защо не ми кажете? Преди положението да е станало още по-лошо?
Софи се надяваше той да не забележи треперенето й.
— Н-не знам къде е сестра ми — излъга тя през зъби. — И а-ако знаех, нямаше да ви кажа.
Той я заразглежда.
— И какво толкова съм направил, че да ви настроя срещу себе си?
— Нищо не сте ми направили — изстреля бързешком Софи, — но не заслужавате жена като Лиза. В това мога да ви уверя!
— Ах… значи не сте поразена от старинното ми потекло, от благородническата ми титла и от самата мисъл, че жена ми един ден ще бъде графиня? — проточи той подигравателно.
Тя не се предаваше.
— Ни най-малко.
— Как не си приличате с доведената си сестра. Това направи толкова силно впечатление на Лиза.
— Казвате го така, сякаш бихте искали годеницата ви да бъде надменна.
— Бих искал — каза той съвсем открито, стряскайки я с това. Погледът му я прикова. — Вие може би бихте издържали на изпитанието да бъдете моя съпруга много по-добре от деликатната ви доведена сестра — каза той.
Софи разтвори широко очи.
Той вдигна голямата си ръка. Тя бе загоряла като лицето и Софи видя, че е силно загрубяла. Маркизът можеше да има старинно родословие и титла, но работеше като фермер.
— Не се страхувайте. Въпреки че се възхищавам на смелостта и на дързостта ви, аз се нуждая от наследница с голямо богатство, а вие не отговаряте на това изискване.
Софи се стегна.
— Облекчена съм! — изсъска тя.
— Къде е Лиза?
Софи не се поколеба.
— Точно в този момент не знам къде се намира!
Това поне не беше лъжа.
Усмивката му бе студена.
— Много добре, госпожице О’Нийл. Лоялността ви е за завиждане. Но можете да бъдете уверена, че аз ще намеря годеницата си и ще се оженя за нея… дори да трябва да я донеса на гръб като овца.
Обърна се и се отдалечи. Но Софи отново бе усетила яростта му. Софи закри устата си с ръка, за да сподави вика си на облекчение, че той си тръгва. Горката Лиза! Тя беше обречена.
Пулсът на Сюзан препускаше лудо, докато чакаше слугата да отвори вратата. Сърцето й сякаш се намираше някъде високо в гърлото. Господи! Трябваше да се види с Джейк, да говори с него, да му каже за всичко, което се е случило, просто трябваше!
Сюзан се напрегна, когато вратата най-накрая се отвори. Беше ранен следобед и тя очакваше да види пред себе си слуга. За нейно смайване се появи Джейк — облечен само в странно изглеждащ червен копринен халат с широки ръкави, който накара Сюзан да си помисли за Ориента.
Изражението на Джейк не се промени, когато я видя да стои пред него в елегантната си и предизвикателна следобедна рокля. Сърцето на Сюзан подскочи радостно, когато го видя. Той явно току-що бе станал; бе изпомачкан, със сънен поглед и съвсем явно гол под халата… сигурна беше в това. Кръвта й се втурна стремглаво по вените.
— Джейк — каза тя с прекалено предрезгавял глас, — моля те, нека вляза вътре.
— Защо ли не съм учуден, че те виждам пред вратата си? — запита той с въздишка.
Сюзан трепна, осъзнавайки, че той съвсем скоро е пил. Чу го в пресипналия му глас и когато мина покрай него, за да влезе вътре, долови миризмата на френски коняк в дъха му. Мина й през ума, че за разлика от повечето мъже Джейк винаги се е изявявал най-блестящо, когато е бивал съвършено пиян.
Но сега не беше дошла при него заради това. Не и на първо място заради това. Бе дошла, защото сърцето й бе разбито, защото се нуждаеше от съвета му.
Вестибюлът беше по-разкошно обзаведен от парадното антре. Не само бе голям, колкото дневната й, но и сводестият му таван беше много по-висок от нейния и беше съвършено кръгъл; като погледна нагоре, главата й се замая. На върха имаше малък стъклен купол, през който се процеждаше слънцето.
Четири много високи сводести врати водеха към други стаи и коридори. Сводовете бяха от черен мрамор, напръскан със златисто, а подът бе от ослепително блестящ бял мрамор също като стените.
Тя се обърна с лице към него, със замаяна от впечатления глава.
— Винаги съм се чудила как така си спечелил толкова богатство, че да построиш такава къща.
Джейк се облегна на стената със скръстени ръце и я загледа.
Тръпка премина през нея — тръпката на предчувствието. Джейк я гледаше така, както мъж гледа жена, която иска да отведе в леглото си — за пръв път, откакто бе научила, че той е жив. Странно, но тя се почувства нервна.
— Без да споменаваме трите ти други къщи.
— Вече ти казах — обади се той. — От строежи.
Тя вдигна вежда.
— Не ти вярвам.
— И от кораби.
Ъгълчето на устата му се повдигна в измъчваща я усмивка.
— Страхувам се да питам какво си превозвал с тях.
— Тогава недей.
Тя намокри устни. Независимо от добрите си намерения тя остави погледа си да се плъзне по дългите му крака и силните му прасци, по ръба на червения му копринен халат.
— Къде са ти слугите, Джейк?
— Имам само иконом и камериер. Вършат си работата.
— Трябва ти жена — каза Сюзан, но съжали за пламенния си тон, защото нима не бе го молила във всяко свое писмо да я вземе пак при себе си… А той не благоволи да отговори на никое от тях.
Този път обаче Джейк нито се усмихна, нито й се подигра. Загледа се в нея и в очите му плувнаха сенки. После се отдели от стената.
— Защо си дошла?
Сюзан не можа да не забележи как халатът му се открехна, когато той се раздвижи. Откривайки част от едно твърдо, загоряло бедро. Тя се отърси от неканените мисли. Съблазняването — нейното или неговото — не бе намерението, с което идваше тук.
— Софи ме мрази.
— Каза го снощи.
Сълзи изпълниха очите й.
