— Тя мисли, че си герой, а не убиец! — изсъска Едуард. — Ще бъде ужасно развълнувана от това, че си жив!
— Ще се разкрие, че майка й е двубрачница. Тя също ще пострада от този скандал.
Едуард бе побеснял.
— Софи вече достатъчно сграда от това, че роди извънбрачно дъщеря ми. Но ако ти искаш, знаеш, че можем да запазим това в тайна, и то много добре. Никой не трябва да знае, че си жив, само аз и Софи.
Джейк облиза устни.
— Обичам я повече от всичко друго. Мисля, че тя ще бъде наскърбена, наранена и шокирана. Сега има всичко — богатство, уважение, брак. Няма нужда баща й да изскача от гроба и да застрашава живота й, да го подлага на риск! — Джейк го загледа с огромна мъка в очите. — Ако избяга от мене, няма да го понеса.
— Ти изобщо не познаваш дъщеря си… но чия е вината? — Едуард тръгна рязко към вратата, после се обърна. — Ти си един голям страхливец, Джейк! Добре! Стой си там в сянката. Да не би да ми пука? — Едуард отвори входната врата. — Нямало те е, докато дъщеря ти е растяла… хич не ми пука, че няма да те има и докато внучката ти расте!
Джейк го загледа с безизразно и неподвижно лице.
Но Едуард още не беше свършил.
— О, впрочем Софи и аз решихме да направим истинска сватба в края на краищата. На първи януари в един часа в църквата „Сейнт Пол“. — Усмивката на Едуард не можеше да се нарече приятна. — Но забравих. Един призрак не може да присъства на сватба… може само да се рее насам-натам, криейки се из ъглите!
Той се обърна и тръшна вратата зад себе си.
Джейк се отпусна в креслото, покри лице с длани и изхлипа.
— Добре ли си?
Едуард погледна по-големия си брат Слейд, който стоеше до него, близо до главния вход на църквата, усмихнат до уши, въпреки че нито единият, нито другият носеха палта и навън беше ужасно студено. Пред тях стояха Рик, баща им, и Бенджамин, посрещайки последните от петстотинте гости, поканени да присъстват на сватбата на Софи и Едуард. Бяха наели охрана, за да държат настрана любопитната публика и жадната за сензации преса. Изложбата на Софи бе раздухала клюките около скандалната им любов, също както статията в Харпърс, в която Софи признаваше, че се е влюбила в Едуард още в мига, когато го е видяла. Бяха решили да не използват сватбата си като начин да се спечели още популярност и не бяха позволили на представителите на пресата да присъстват на събитието, макар че мнозина журналисти желаеха да присъстват. На Едуард му се стори, че бе видял неколцина от тях в тълпата, но не можеше да си представи по какъв начин се бяха сдобили с покани.
— Е? — смушка го в ребрата Слейд.
Той беше по природа веселяк, съвсем малко по-нисък и по-слаб от Едуард, Сините му очи блестяха и шареха насам-натам. До него стоеше тъмнокосо момченце на около три години, стиснало ръката му, увито порядъчно в дебели дрехи, което наблюдаваше смаяно човешкия поток и особено многото карета и няколкото коли.
— Кола — каза то. — Кола отиде парка?
Едуард и Слейд се засмяха. Едуард бе взел Ник да го повози малко с даймлера в деня, когато пристигна… и оттогава момченцето си просеше всеки ден по една разходка.
— Не днес, Ник! — каза Слейд, потривайки ръце. Дъхът му образуваше облачета във въздуха.
— Иде кола! — настоя Ник.
— Чичо Едуард се жени — каза Слейд, после се ухили дяволито на Едуард. — Какво има, Ед?
— Знаеш ли, не можах да закуся тази сутрин — изсумтя Едуард, явно нямаше настроение за закачки, минути преди наистина да се ожени.
— Нервен ли си? — засмя се Слейд.
— Не те е срам, да го дразниш на сватбения му ден! — скара се жена му Реджайна, която се бе приближила до братята, и хвана ръката на Слейд.
Беше усмихната жена, красавица със златиста коса, под коженото палто ясно си личеше, че е бременна с второто им дете.
— Благодаря ти — каза сковано Едуард. — Разбира се, че съм нервен. Не мислех, че наистина ще направя това!
— Жениш се за прекрасна жена, Ед — каза Слейд.
Едуард го погледна с невероятно възбудени очи.
— Не се страхувам от брака… нито от Софи. Вече не. Но сега бих предпочел по-скоро да избягам!
Слейд и Реджайна се разсмяха. Слейд каза сухо:
— Няма да мислиш така, като видиш красивата си годеница да пристъпва към олтара и очите й да блестят от любов към тебе.
— Така ли изглеждах? — запита настоятелно Реджайна.
Слейд наведе глава и целуна нослето й.
— Беше направо съкрушителна.
Реджайна се усмихна.
— По-добре да се връщам при булката. Ник, мама отива вътре.
Но Ник бе зает да наблюдава колите, за да обърне внимание на майка си, и Реджайна влезе вътре, стискайки ръката на Едуард.
Едуард се обърна с гръб към нея; сърцето му биеше лудо и макар че времето бе студено, пот бе избила по челото му. Можеше да си представи Софи точно както Слейд я бе описал, и беше толкова възбуден… и нервен… че едва издържаше.
Изведнъж застина на място.
— Божичко!
Слейд се обърна към него и погледна в същата посока.
— Кой е тоя? Някой репортер ли?
Едуард гледаше високия загорял мъж със златисти очи, който мина небрежно покрай Рик и Бенджамин съвършено хладнокръвно.
— Кучият му син — измърмори той. — Няма да оставя тази работа така!
И Едуард се втурна в църквата подир Джейк О’Нийл.
Софи се приближи до вратата на съблекалнята си и притисна ухо до нея, вслушвайки се в звуците на органа Беше Нова година, хиляда деветстотин и трета — сватбеният и ден — и сърцето й биеше диво.
Семейството на Едуард бе дошло преди три дни, точно навреме за сватбеното тържество. Когато бяха започнали да подготвят сватбата си, Софи научи, че годеникът й е роден и израснал в едно ранчо в Калифорния, което семейството му притежавало вече от две поколения. Бе развълнувана, че най-накрая ще се запознае със семейството му и бе топло приета в тяхната среда Всички бяха дошли — и баща му Рик, и майка му Виктория, и брат му Слейд с жена си Реджайна… всички с изключение на най-големия брат Джеймс, за когото не се знаеше къде се намира. Знаеше се само, че Джеймс вече няколко години броди по света.
Срещата на Едуард със семейството му бе нещо прекрасно; Софи веднага го усети. Двамата братя явно бяха много близки, бащата и синът много се обичаха Преди семейството да дойде, Софи не знаеше много за отношенията на Едуард с майка му. Родителите му бяха разделени и живееха поотделно, Софи знаеше, че Едуард не е говорил с майка си цели три години. Той явно я обвиняваше за раздялата Софи много се зарадва, че той веднъж завинаги е сложил край на тази нелепост. Тя веднага бе усетила, че Виктория силно е страдала от липсата на Едуард, че го е обичала така, както само майка може да обича сина си. Когато Едуард я бе прегърнал, тя се бе разплакала.
Сватбата на Софи бе съвършена. Почти.
Защото Лиза я нямаше. Лиза все още се криеше в Нюпорт Бийч. Беше се обадила веднъж на Софи
