разливаше бурно в гърдите й. Едуард не помръдна. Стоеше замръзнал, блестящият му поглед бе вперен в нея и Софи спусна леко пръсти по челюстта му, усещайки твърдата му кожа, желаейки да може да го гали открито и навсякъде.
Със сериозно лице Едуард хвана ръката й, отстрани я и леко се дръпна от нея. Изражението му бе неразгадаемо. Софи разбра, че си е позволила много волности и започна да се изчервява от притеснение. Дали сега не му изглежда разпусната? Изобщо има ли някакво значение, ако наистина се държи разпуснато? Защото тя възнамеряваше да завърже незаконна връзка с него. Знаеше, че трябва да се извини, но като че ли не можеше да намери точните думи. Как да каже, че съжалява, защото обича някого? Извинението й се струваше абсурдно.
Едуард се бе отстранил на няколко стъпки от нея и я гледаше втренчено, скръстил ръце на гърдите си.
— Софи?
Софи подскочи, чувайки гласа на Сюзан. Звукът от бързо чукащи по пода токчета, които спряха внезапно, накара Софи да погледне към вратата. Напрежение обхвана раменете и гърба й.
Сюзан стоеше на вратата, а очите й бяха потъмнели от гняв.
— Ей сега ми казаха, че той е тук! — извика тя.
Едва сега Софи си спомни, че Сюзан я беше предупреждавала да стои далече от Едуард й че тя беше обещала.
— Здравей, мамо.
Сюзан трепна, впивайки поглед в очите на Едуард.
— Бях права.
Едуард пристъпи напред и застана леко пред Софи, сякаш да я защити.
— Добро утро, госпожо Ралстън.
— О, не мисля, че утрото е добро — отвърна Сюзан.
— Мамо — протестира Софи, притеснена от проявата на враждебност.
Никога преди не бе виждала толкова лош поглед в очите на майка си.
Сюзан не й обърна внимание.
— Не се ли изразих ясно?
Тя се обърна към Едуард:
— Не желая да посещавате дъщеря ми, господин Деланза… дори намеренията ви да бяха почтени, което и двамата знаем, не отговаря на истината.
Софи хлъцна смазана, осъзнавайки, че Сюзан е права.
— Мамо — опита се тя да спаси положението, — погрешно си разбрала. Едуард не е дошъл на гости. Той ми помогна да продам картините си.
Сюзан най-накрая погледна към дъщеря си.
— Какво?
Софи се оживи.
— Мамо — каза тя, пристъпвайки към нея, като хвана едната й ръка, — Едуард уреди един от най- големите търговци на картини в света да дойде да види моите. — Тя се усмихна сияйно. — И той току-що купи три от платната ми за галерията си.
Сюзан се вгледа в Софи, сякаш бе чула от устата й някакво неразбираемо бърборене.
— Мамо?
— Ти си продала свои картини?
Софи отново се усмихна.
— Да. На Дюран-Рюел. Ти сигурно си го чувала. Знам, че Бенджамин го познава.
Сега Сюзан беше толкова бледа, колкото преди бе зачервена. Широко отворените й очи пробягаха из ателието. Когато накрая зърна портрета на Едуард, тя замръзна и погледът й се заби в него.
Никой не помръдваше. Сюзан стоеше неподвижна, зяпнала, невярваща.
— Какво е това?
— Едуард в Нюпорт Бийч — каза Софи, опитвайки се да диша по-равномерно.
— Виждам — почти изсъска Сюзан, обръщайки се рязко с лице към Софи. — Кога нарисува това, Софи?
Софи облиза устни.
— Наскоро. — Тя се поколеба. — Мамо… не ти ли харесва?
Гърдите на Сюзан се вдигаха и спускаха.
— Не. Не… не ми харесва. Мразя го!
Софи отново се почувства като дете, което някой е ударил през лицето. Преглътна внезапно бликналите горчиви детски сълзи. Сюзан се обърна към Едуард.
— Мога само да предполагам, че вие имате пръст в това! Трябва да ви помоля да си тръгнете… веднага.
— Какво се е случило, госпожо Ралстън? — Една неприятна усмивка разкривяваше чертите му, а очите му бяха станали диамантено твърди. — Страхувате се да видите, че дъщеря ви има успехи? Страхувате се да я видите как се развива? Страхувате се да я видите как ви се изплъзва!
— Говорите глупости! Не желая Софи да се среща с вас! — извика Сюзан. Гледаше го, без да помръдва, с диви очи. — Колко далеч сте стигнали?
— Твърде далеч, за да ви хареса — каза просто Едуард.
Сюзан трепна.
Тонът му беше опасен.
— В края на краищата Софи не мисли, че е толкова отблъскваща и неприятна. Тя започна да живее така, както една жена трябва да живее. Дори успя да реализира мечтата си да стане професионална художничка. Какво нередно има в това, госпожо Ралстън? Защо не харесвате факта, че Софи е продала свои картини?
Сюзан изскърца със зъби.
— Искам да си идете. Веднага. Или трябва да ви изхвърлят?
Софи се разкъсваше от болка, докато ги слушаше и ги гледаше.
— Мамо! — Софи бе поразена. — Едуард ми помогна да продам картините си! — Тя се поколеба, усещайки, че бузите й са овлажнели. — И той е мой приятел.
— Той не е твой приятел, Софи — натърти Сюзан. — За това можеш да ми вярваш. Господин Деланза?
Едуард я изгледа мрачно, почти толкова открито враждебно, както и тя го гледаше, след това се обърна към Софи. И веднага омекна. Тонът му бе също толкова топъл, колкото и погледът.
— Запомнете успеха, който имахте днес — каза й той. — И запомнете какво ми казахте. Майка ви не разбира съвременното изкуство.
Софи разбра какво се опитва да направи той и усети, че й се иска да заплаче. Той напълно я разбираше. Знаеше, че отхвърлянето на майка й я наранява и се опитваше да излекува раните й. Софи успя да се усмихне слабо, устните й трепереха.
— Да.
Едуард й се усмихна и без да обръща внимание на Сюзан, излезе от стаята.
Софи остана сама с майка си.
Сюзан успя да си възвърне донякъде самообладанието. Но когато се обърна и погледна портрета на Едуард Деланза, почувства нов прилив на безумна ярост. Господи, тя бе почувствала, че става нещо, и се оказа права. Но въпросът беше всъщност дали не е вече късно?
— Какво се е случило помежду ви? — запита Сюзан.
Софи не помръдна.
— Мамо, знам, че не одобряваш Едуард, но мога да те уверя, че не се е случило нищо нередно.
Сюзан преглътна.
— Значи сега вече е „Едуард“, така ли? И не ме лъжи. Виждам, че лъжеш, Софи. Какво направи той?
Софи бе пребледняла и не отговори.
