сьомга и бяла риба, шунка и различни сирена, плодове и сладкиши запълваха останалата част от масата. С изключение на двете места, където имаше порцеланови чаши и чинии и сребърни прибори. Никъде не видя Рашел и Едуина.
Софи успя да издаде някакъв звук:
— Къде е Едуина?
— Казах на Рашел да я изведе в парка.
Тя изсумтя.
— Какво си й казал?
Той обърна лице към нея и повтори думите си.
— И Рашел ме е оставила тук сама, заспала, с тебе?
Той я погледна втренчено.
— Това е моят апартамент.
Софи си пое дъх.
— И така ли ще бъде занапред?
Не можеше да прочете нищо в погледа му.
— В стаята ми има място само за леглото и на мене никак не ми харесва идеята да закусвам там. Помислих, че и ти ще си гладна. Чаках те повече от час да се събудиш. Накрая реших да видя дали си жива изобщо. Не съм виновен, че спиш с някакво парцалче, което нищо не прикрива.
Тя скръсти ръце пред гърдите си, сигурна, че той сега си спомня как е изглеждала в старата си разнищена долна риза.
— Мога да те уверя — каза тя кисело, — че ако знаех, че ще дойдеш в спалнята ми, щях да си облека някое расо.
Той присви очи.
— Наистина ли?
— Точно така.
— Колко бързо забравяме изминалата нощ — измърмори той. — Ти още ли си с онова парцалче?
Софи бързо заотстъпва назад.
— Едуард, много предвидливо беше от твоя страна да поръчаш закуска и естествено, аз разбирам, че би предпочел да закусиш тук, отколкото в стаята си. Имаш абсолютното право да се храниш тук! Сега ще се облека. Можеш да започнеш без мене.
— Това, което поръчах, не ми изглежда особено апетитно.
Софи се обърна, за да избяга, но ръката на Едуард стисна рамото й и той я обърна към себе си. Още малко, и тя щеше да се озове в прегръдките му.
— Изглеждаш добра за ядене — каза той меко и бавно я притегли напред.
Софи замръзна, трудно си поемаше дъх, трудно й беше и да мисли. Изстена, когато ръцете му се плъзнаха по гърба й.
— Нямам намерение да ти послужа за закуска — прошепна тя.
— Защо не? — прошепна той в отговор, а устата му бе невероятно близо до нейната. Софи отново изстена, когато той се опря в нея, така че слабините им се притиснаха. Той бе възбуден, горещ огромен и пулсиращ — Защо не, по дяволите? — прошепна той отново до устата й.
Софи се опита да намери думи, опита се да измисли доводи защо не бива да се люби с него. Сърцето й, реши накрая тя. Опитваше се да предпази сърцето си.
— Недей, Едуард. Моля те.
Но той не й обърна внимание.
— Ще те целуна — измърмори той, навеждайки се над нея — и двамата знаем, че ще ти хареса.
26
Софи поклати глава отрицателно. Погледите им се сляха. Тя се чу да изстенва, когато той бавно я обгърна с ръка и я притисна още по-плътно към тялото си. Тя притисна ръце до гърдите му, но това бе само един слаб жест… не можеше да го отблъсне от себе си с никакво действително усилие.
Само да не бе обикнала този мъж Тогава може би нямаше така силно да иска да слее тялото си с неговото. Тогава може би нямаше да го има горещото желание, безумната и неотвратима страст.
Устата на Едуард докосна нейната. Направи го напълно съзнателно и Софи изхълца.
— И ти се чувстваш като мене — каза той, без да прикрива тона си, натежал от страст и триумф. Очите му горяха. — Виждам го в очите ти… чувствам го в тялото ти.
— Не — успя да излъже Софи, защото знаеше, че той сега ще я целуне, точно както знаеше, че той има опит в нейното съблазняване и изпадна в ужас.
Той отново щеше да я нарани… и тя със сигурност не би могла да преживее още един удар от него.
— Да — каза той нежно, усмихна се едва-едва и бавно потърка набъбналите си слабини в нея. Ръцете му се спуснаха по раменете й, по копринения халат и обхванаха болезнените й подути гърди. — О, господи, Софи.
И Софи знаеше какво мисли той, също както и тя — какво ще бъде, когато той навлезе дълбоко в нея. Почувства се слаба, зашеметена. Ясно усещаше пръстите му, които галеха уголемените й зърна през памучната и копринената тъкан, и топлия му неравен дъх, които докосваше като с перо устните й.
Софи изстена.
Едуард издаде остър звук и я прегъна назад. Устата му се впи в нейната.
Тогава в света не остана нищо друго освен неговата уста, впита в нейната, и твърдото му тяло, потръпващо до нейното. Софи се предаде. Отвори се за него, вкопчи се в него. Целувката веднага се промени, стана лакомо, ненаситно чудовище.
Софи започна да го целува, облизвайки устните му. Тя се притискаше до него, той я засмукваше. Ръцете и се плъзнаха надолу и обхванаха твърдия му висок задник. Тя започна да се бори с езика му и го победи. Той мачкаше и стискаше гърдите й с нарастваща настойчивост, докато от тях започна да тече топлото й мляко.
Софи извика, усещайки, че желанието му нараства и се превръща в нещо ненаситно и всеобемащо. Ръцете й се плъзнаха към слабините му. Едуард раздра халата и ризата й и износеният плат се скъса почти безшумно. Софи изхълца във върховна наслада, когато устните му се впиха в болезнените й набъбнали зърна. Тя изхлипа и отметна назад глава, докато той ги смучеше.
Тогава тя не можа да издържи повече. Желанието избухна в Софи и се превърна в лудост. Ръцете й се спуснаха по голямата издатина в предната част на панталоните му. Трепереща, трескава, решителна, тя плъзна пръсти по нея и започна да я масажира. Едуард хлъцна, откъсвайки уста от гърдите й. В следния миг тя се намери в ръцете му и той я отнасяше тичешком към голямата спалня. Затвори с ритник вратата. Все още с нея на ръце, стигна до леглото, положи я и се отпусна върху нея.
Нищо друго нямаше значение — само това. Софи разтвори колене, обви глезени около хълбоците му. Едуард откопча с рязко движение панталоните си. За един потресаващ момент те се гледаха в очите. После той легна върху нея и я изпълни изцяло.
Софи се вкопчи в раменете му, люлеейки диво хълбоците си. Извика: „Да, Едуард, да…“ Ноктите й се забиха в гърба му. За миг той застина, после отвърна на трескавата й подкана и започна да се движи силно и бързо. В мисълта на Софи имаше само едно — че обича този мъж и винаги щеше да го обича. След миг тя бе отнесена във възходящата спирала на насладата и се разпадна в безумен екстаз.
Когато отвори очи, неимоверно задъхана, тя срещна широко отворените, безумни очи на Едуард Той не се движеше, но още бе в нея, съвършено твърд. Когато погледите им се срещнаха, в неговия проблесна нещо свирепо. Устата му веднага намери нейната в дълга интимна целувка. Той вдигна глава и погледът му прониза очите й.
— Софи.
После започна да я гали, още по-силно и още по-бързо, отколкото преди. Въпреки че току-що бе
