да отмъсти за смъртта му!
Развълнуван от скръбта на жената, съдията се помъчи да я успокои и й каза, че вече са предприети всички необходими мерки, за да бъде намерен убиецът. После й даде няколко сребърника, за да направи прилично погребение на съпруга си.
След като отпрати вдовицата на Уан, съдията потъна в тъжни мисли. Беше се провалил като магистрат, не виждаше начин да запази поста си, след като се бе оказал негоден да служи на държавата и народа си.
Прислужникът донесе вечеря, но той не чувстваше никакъв глад и едва хапна. Вечерята в компанията на необичайно посърналия сержант Хун премина в унило мълчание. После съдията побърза да си легне.
На другата сутрин се върна в града, придружен от свитата си. Пътьом се отби в село Шестата миля и лично нареди на старейшината да помогне на госпожа Уан да пренесе тленните останки на съпруга си.
Щом влезе в личния си кабинет, съдията веднага хвана четката и нахвърли доклада си до висшите власти. С подробности описа как е извършил престъпно оскверняване на гроб, и изиска за себе си полагащото се в такива случаи наказание. Когато свърши, заповяда на прислугата да му приготвят банята и каза да не му носят вечеря, защото възнамерява да се отдаде на пост. След като се изкъпа и преоблече, изпрати сержант Хун в градския храм, за да предупреди игумена, че желае да прекара нощта там. Главната зала се затваряше за посетители след свечеряване и всички, с изключение на свещенослужителите, бяха длъжни да напуснат храма. Съдията Ди пристигна по здрачаване. Пред входа освободи придружителите си и влезе сам в главната зала.
Сержант Хун вече му бе постлал в един ъгъл на голямата зала и бе поставил възглавничка пред олтара. Верният помощник на съдията запали нова благовонна пръчица, втъкна я в кадилницата и се дръпна настрани. Разположи се за нощта върху рогозка на едно от широките стъпала към главната зала.
Съдията Ди коленичи на каменния плочник пред олтара и започна пламенно да се моли. Призова висшите сили да му посочат верния път. Те знаеха колко пламенно жадува той да бъде въздадена справедливост. Седна на възглавничката с кръстосани крака и изправен гръб, затвори очи и се помъчи да постигне омиротворение на духа.
Глава XI
Съдията Ди открива ключ за неизвестното в една книга; съновидение обяснява минали загадки
Съдията установи, че му е невъзможно да се съсредоточи. Трудностите по делото Би Сюн, напрежението при изравянето на трупа и огледа, заканите на госпожа Джоу и жалбите на госпожа Уан продължаваха да терзаят сърцето му. Той остана дълго на молитвената възглавничка, но колкото и да се опитваше със спуснати клепачи да си наложи вътрешно успокоение, съмненията и подозренията все така го измъчваха.
Когато първото бдение почти изтичаше, съдията Ди започна да усеща раздразнение. Беше дошъл в храма, за да открие във видение разрешение за безизходицата, а унесът не идваше и всичко сякаш бе напразно.
Той стана и тръгна надолу по стъпалата, където се натъкна на дълбоко заспалия сержант Хун. Не искаше да го безпокои, върна се в голямата зала и се заразхожда напред-назад.
Когато мина може би за двайсети път пред голямата олтарна маса, зърна някаква книга, оставена отгоре.
„Казват, че четенето призовава духа на съня. Ще почета малко. С книгата няма да усетя времето, а може и така да ми доскучае, че да заспя накрая.“
Той взе книгата и я отвори наслуки.
Оказа се тълковник за гадаене с бамбукови пръчици.
„Дойдох тук за помощ от висшите сили — помисли си съдията. — Защо да не се допитам до съдбата, като хвърля бамбукови клечки. Кой знае дали духовете няма да изберат тъкмо този начин, за да покажат присъствието си?“2
Той почтително остави книгата на мястото й, запали свещите и нова ароматна пръчица. Направи дълбок поклон пред олтара и се помоли безмълвно. После се изправи, вдигна съда с две ръце и го разклати, докато от него не изпадна една пръчица. Вдигна я бързо. Номерът беше 24. Отвори книгата и потърси отговор 24. Заглавието беше от два йероглифа, които означаваха съответно „среда“ и „чифт“, а отдолу бе изписано едно име: „Госпожа Ли“.
Съдията си спомни, че тази госпожа Ли беше известна историческа личност, живяла преди повече от хиляда години. Била наложница на един цар и го накарала да убие престолонаследника. Не след дълго царството било завладяно и царят бил принуден да спасява живота си с бягство. Съдията си помисли, че историята може би има връзка с госпожа Джоу, която с убийството на мъжа си бе навлякла беда на дома.
Следваше кратко стихотворение:
Съдията си каза, че, отнесени към убийството на Би Сюн, тези стихове с нищо не му помагат да реши загадката. Първият стих можеше да се свърже с непристойното държане на госпожа Джоу, заела мястото на мъжа в дома, както и с обидите, които нанасяше на свекърва си и на самия съдия. Вторият би могъл да се разтълкува, че Би Сюн сам си е навлякъл нещастието, вземайки госпожа Джоу за жена, а третият — че госпожа Джоу стои в основата на убийството на съпруга си. А в четвъртия, който би трябвало да предостави ключ за загадката, като че ли нямаше особен смисъл. Би Сюн и госпожа Джоу бяха женени — какво по- естествено от това да споделят постелята и да имат нормални съпружески отношения?
В несигурната светлина на свещта съдията Ди отново и отново се взираше в последния стих, без да долови някакво правдоподобно тълкувание.
Когато удари часът на второто нощно бдение, се почувства малко по-спокоен и усети как го завладява умората. Загърна се плътно с дрехата си и легна да поспи. В мига, когато потъваше в съня, видя някакъв мъж с дълга бяла брада да влиза в залата. Той поздрави съдията като равен и му каза:
— Негово превъзходителство прекара един ужасен ден. Защо да оставате тук в това пусто място, по- добре елате с мен до чайната и докато опитваме ароматната напитка, ще послушаме какво си приказват хората.
Възрастният човек изглеждаше странно познат на съдията, но той не можеше да си спомни къде го е виждал. Реши, че няма да е учтиво да му покаже недосетливостта си, стана забързано и тръгна подир посетителя.
Улиците гъмжаха от народ. Двамата повървяха и не след дълго стигнаха до една чайна, която съдията не си спомняше да е виждал. Възрастният господин го въведе вътре.
Озоваха се в просторен двор. В единия ъгъл се издигаше шестоъгълен павилион, пълен с малки масички и насядали около тях гости. Хората отпиваха, без да бързат, от чая си и разговаряха. Двамата мъже изкачиха стъпалата на павилиона и се настаниха на една свободна маса. Съдията забеляза, че павилионът е обзаведен с безупречен вкус. Дървените решетки между колоните бяха със сложни мотиви, по гредите висяха лакирани в черно дъски, върху които, изписани със златни йероглифи, се четяха гравирани стихове и мъдри слова на древни учители. Погледът му попадна на стихове, които силно го заинтересуваха. Сториха му се познати, но не можеше да си спомни къде ги е чел.
