Съдията ги помоли да се изправят и произнесе кратка реч, с която благодареше за вярната им служба, докато бе заемал поста си. Добави, че на другата сутрин всеки ще получи специална награда в зависимост от службата и ранга си. После се прибра в личния си кабинет.
Довърши отчета си за екзекуцията на престъпниците и повика главния домоуправител. Нареди му да приготви за другата сутрин официалната приемна, за да посрещне градските първенци и служителите от окръжната администрация, които щяха да дойдат да го поздравят. Трябваше и да се подготвят в един от дворовете на съдилището стаи, където временно да се настани новият магистрат със свитата му. След като уреди всички тези въпроси, съдията поръча да му донесат обеда.
Целият персонал се радваше. Сержант Хун, Ма Жун, Цяо Тай и Тао Ган възбудено обсъждаха живота в столицата и се уговориха вечерта юнашки да празнуват в най-добрата кръчма на града. Стражниците с блеснали очи се питаха по колко ли ще получат.
Докато съдебният персонал се радваше, гражданите изпълниха улиците около съдилището, оплаквайки на висок глас участта си, която ги лишаваше от един толкова справедлив и проницателен съдия.
Седнал зад писалището в личния си кабинет, съдията Ди се зае да подреди книжата си, за да ги предаде на своя наследник. Загледан в камарата кожени кутии, които писарят носеше от архива, той нареди на прислужниците да приготвят повече свещи. Ясно беше, че и тази нощ няма да си легне рано.
Информация за текста
© 1949 Роберт ван Хюлик
© 1997 Мария Груева, превод от английски
Robert van Gulik
De Goong An (An Ancient Chinese Detective Story), 1949
Сканиране, разпознаване и редакция: Dave, 2009 г.
Издание:
ИК „Труд“, 1997 г.
Редактор: Красимир Мирчев
Коректор: Юлия Шопова
Художествено оформление и корица: Виктор Паунов
Технически редактор: Стефка Иванова
ISBN 954-528-070-0
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12651]
Последна редакция: 2009-08-29 19:20:57
1
От дълбока древност китайците вярват, че вселената се гради върху постоянното взаимодействие на две първични сили, едната отрицателна, другата положителна. Смята се, че местата, на които тези две сили се съчетават хармонично, са благоприятни за заселване, а когато на такова място се погребе мъртвец, душата му блаженства в отвъдното. В страна като Китай, където синовната почит и култът към предците играят толкова важна роля, последното обстоятелство е от особено значение. Освен това, ако мъртъвците са погребани на благоприятно място, могат да използват влиянието си в отвъдното, за да помагат на потомците си. С тези въпроси се е занимавала специална наука, геомансията, на която са посветени смайващ брой специализирани трудове. При поругаването на гроб деликатното равновесие между двете сили се нарушава и покоят на мъртвеца е застрашен. Затова в древния китайски наказателен кодекс поругаването на гроб е обявено за отвратително злодеяние, наказвано със смърт. Магистратите с изключителна неохота са прибягвали до ексхумация. Ако се окажело, че е била излишна, чиновникът, дал заповед за извършването й, обикновено е бил свалян от длъжност, а нерядко е получавал и по-сериозно наказание. Читателят трябва да има наум тези подробности, за да разбере по-нататъшния развой на събитията — Бел.авт.
2
В Китай са съществували най-различни начини за гадаене. Този, за който става дума, е много популярен и до днес и се практикува в повечето храмове. Петдесетина номерирани бамбукови клечици, дълги около стъпка и половина, се поставят в съд с височина около една стъпка. Който иска да се допита до оракула, запалва благовоние и без да мърда устни, произнася въпроса, на който желае да получи отговор. После вдига с две ръце съда над олтара и го разклаща, докато от него не изпадне една пръчица. Тогава намира в тълковника съответстващия на номера на пръчицата отговор. Обикновено това са доста неясни стихове, в които се търси някакво указание, за да се отговори на зададения въпрос. Както в повечето китайски четиристишия последният стих и в гаданията е най-важният — Бел.авт.
3
Китайският бокс е древно бойно изкуство. Датира още от началото на нашата ера. През I в., когато в Китай навлиза северният будизъм, китайските майстори се вдъхновяват от психическата и физическата дисциплина на индийските йоги, както и от даоисткия мистицизъм. От сливането се ражда изключително ефективно бойно изкуство за нападение и отбрана с голи ръце, което достига съвършенство към края на периода Мин (XVII в.). След манджурското завоевание повечето бойни изкуства замират. Известен брой бегълци пренасят изкуството си в Япония, където от него израстват популярните днес джудо и джиу-джицу. За да се предотврати разпространението на хватките сред непосветени, някои от тях били пазени в тайна и се предавали само устно от учителя на подбрани ученици. По същата причина малкото публикувани наръчници по това изкуство са написани на особен език, неразбираем за всеки. Споменатите имена на пози и хватки са част от този професионален жаргон. През последните години бойното изкуство се възражда сред китайците и печели множество млади последователи — Бел.авт.
4
Този древен китайски обичай е запазен до наши дни. Няколко младежи (днес и девойки), приятели на младоженците, ги придружават до брачната им стая, където в продължение на два часа се играят всякакви игри, като целта е булката да се изчерви, а съпругът й да вдига много тостове — Бел.авт.
5
Йен Либън умира през 673 г. от нашата ера на преклонна възраст. В Бостънския музей за изящни изкуства е изложена една негова картина — Бел.авт.
