После заповяда на стражниците да доведат госпожа Би, госпожа Уан и чичото на търговеца Лю. Когато тримата коленичиха пред високата маса, съдията нареди на сметководителя да прочете доклада си. Служителят отвори една папка и прочете:
— Посредникът в търговията с коприна в нашия град е получил писмо от търговеца Луо Чанпо от Гадателско село, в което се съобщава, че оставената от Цао Уанчуан коприна е била продадена за деветстотин сребърника. От тях господин Луо вече е изплатил триста сребърника на Цао Уанчуан — сумата, която той е дал на престъпника Шао Лихуай. В израз на гражданска доблест господин Луо е задържал за себе си само десет процента комисионна вместо обичайните двайсет процента, така че чистият остатък възлиза на петстотин и четирийсет сребърника. Господин Луо е упълномощил посредника да предаде тази сума на съдилището. Магистратът на окръг Лайчъ ни известява чрез своя сметководител, че при инвентаризацията на имуществото на Шао Лихуай, извършена от стражниците в Ряпа клисура, е установено наличието на двеста и шейсет сребърника, от които магистратът на Лайчъ е задържал шейсет за покриване на разходите по инвентаризацията.
Служителят млъкна за миг, защото началникът на стражата избухна в невъздържани забележки, сред които прозвуча името на магистрата на Лайчъ.
— Тишина! — с гръмовен глас извика съдията. — Продължавайте! — обърна се той към сметководителя.
— И така — започна служителят, — чистият остатък от имуществото на престъпника Шао Лихуай възлиза на сумата двеста сребърника. Общата сума, с която разполага съдилището, е шест хиляди сто и четирийсет сребърника.
— Заповядвам — каза съдията Ди — от тази сума да изплатите хиляда сто и четирийсет сребърника на тук присъстващия чичо на жертвата Лю, които съставляват стойността на принадлежащите му бали коприна плюс сумата, която е откраднал от него Шао Лихуай. Освен това да му се изплатят хиляда сребърника обезщетение. Хиляда сребърника да се изплатят като обезщетение на госпожа Уан. Останалите две хиляди сребърника се падат на държавата и ще бъдат вписани като приход в книжата ни. В тримесечния си отчет подробно опишете тези операции, добавяйки копие от доклада, пристигнал от Лайчъ — съдията се обърна към началника на стражата и добави: — Сметководителят на префектурата несъмнено ще се отнесе с нужното внимание към този доклад.
Госпожа Би, госпожа Уан и чичото на търговеца Лю паднаха по очи пред съдията и няколко пъти удариха чело о пода в знак на благодарност.
Съдията Ди напусна подиума и отиде в личния си кабинет. Преоблече се в удобни обикновени дрехи, натопи четчицата и се зае да пише доклад до префекта за протичането на екзекуцията. Но едва бе започнал, когато в кабинета връхлетя един задъхан служител.
— Ваше превъзходителство! — провикна се той. — На входа на съдилището пристигна пратеник от двореца с императорски указ!
Изненадан от новината, съдията Ди започна да се пита какво ли означава това. Облече наново официалната си роба и заповяда да се запали на високата маса в заседателната зала кадилницата, запазена за императорските укази.
Когато влезе в залата, пратеникът вече беше там, стиснал с две ръце продълговато ковчеже, увито в жълт брокат. Пратеникът беше млад човек с достолепно изражение, носещ костюма и отличителните знаци на канцеларията на главния секретар.
Съдията му оказа всички почести, които се полагаха на ранга му, и го отведе до високата маса, където добави благовония в кадилницата. Ароматни кълбета дим се издигнаха нагоре, пратеникът постави почтително ковчежето на масата и отстъпи няколко крачки назад. Съдията Ди падна по очи и удари девет пъти чело о пода. След това се надигна и изчака с наведена глава, докато пратеникът разви плата и отвори жълтото кожено ковчеже. Извади отвътре свитък, залепен на жълт брокат, и го постави пред кадилницата. Добави на свой ред благовония и обяви тържествено:
— Августейшите слова могат вече да бъдат прочетени.
Съдията Ди вдигна свитъка, разгъна го бавно, като го държеше с две ръце, така че императорският печат да бъде през цялото време по-високо от лицето му. После почтително прочете на глас императорското разпореждане:
Съдията Ди чете императорския указ
Предвид на това, че, следвайки почтително бляскавия завет на Нашите Августейши предци, традиционната Ни политика е да издигаме усърдни служители на постове, където дарбите им ще се разгърнат по-добре, позволявайки им да възвисят верността си към Нас и да обгърнат с грижите си народа Ни.
Предвид на това, че Нашият държавен секретар по препоръка на Нашия цензор Йен Либън насочи вниманието Ни към образцовото усърдие, с което Нашият служител Ди, със собствено име Жендзие, родом от Тайюан, заемащ поста магистрат на окръг Джанпин в Нашата провинция Шантун, е допринесъл да бъдат възмездени злодеяния над невинни хора и виновните да получат справедливо наказание, спомагайки така за спокойствието на Нашия дух и за мирния живот на Нашия народ, първоначалната Ни воля бе да назначим въпросния Ди за префект на Суджоу.
Ала тъй като спешни държавни дела денем и нощем не Ни дават и миг покой, Ние желаем всички в Нашата империя, които притежават някакви изключителни дарби, да бъдат около Нас, за да можем да ги призовем в подкрепа на Трона всеки път, когато пожелаем.
Затова в този втори ден от петата луна на третата година от възцаряването Ни публикуваме този Указ, с който споменатият Ди се назначава за председател на нашия столичен съд.
Треперете и се подчинявайте!
Съставено от главния държавен секретар
Подписано от августейшата пурпурна четка
Така да стане!
Изпратено с вестоносец
Съдията Ди бавно нави императорския указ и го остави обратно на масата. После се обърна с лице към столицата, падна по очи и удари девет пъти чело о пода в знак на благодарност за императорската милост. След това се изправи, повика Ма Жун и Цяо Тай и им заповяда да застанат на пост пред заседателната зала. Никой нямаше право да влиза, докато в нея се намираше императорският указ.
После съдията покани пратеника в официалната приемна. След като се разположи удобно, високопоставеният служител шепнешком уведоми съдията, че в двореца се е разразила сериозна криза. Описа сбито и точно събитията. Макар и млад, той бе израсъл в подножието на трона и знаеше, че е мъдро да направи добро впечатление на служител, комуто предстои да заеме ключов пост в столицата. Най-сетне съобщи на съдията Ди, че наследникът му в Джанпин е назначен преди три дни и може всеки миг да пристигне. Съдията трябваше да потегли за столицата веднага след като предадеше официалния печат.
Влезе един служител и каза, че конете на конвоя на пратеника са подменени и всичко е готово за заминаването му. Пратеникът изрази съжаление, че се налага да тръгне незабавно, но трябваше бързо да стигне и до съседния окръг. Съдията Ди го съпроводи до заседателната зала, където му върна императорския указ. След това пратеникът потегли.
Съдията Ди изчака в личния си кабинет, докато целият съдебен персонал се събере в заседателната зала. Когато пристъпи на подиума, всички стражници, пазачи, писари, прислужници и вестоносци паднаха на колене. Този път коленичиха и четиримата му верни помощници.
