Глава ХХХ
Трима престъпници са осъдени на смърт и присъдата им е изпълнена; специален пратеник донася указ от двореца
След две седмици, по-рано, отколкото съдията Ди очакваше, префектът му предаде императорското потвърждение за смъртните присъди, предложени за Шао Лихуай, Сю Дъдай и госпожа Джоу, заедно с някои леки изменения, внесени от министерството на изтезанията по препоръка на върховния съд в столицата. Съгласно приложеното допълнително разпореждане присъдите трябваше да се изпълнят незабавно.
Съдията Ди веднага прати съобщение до командира на гарнизона в Джанпин, с което му нареждаше да разположи известен брой войници на лобното място. На разсъмване пред входа на съдилището трябваше да чака военен конвой, за да отведе тримата осъдени.
Съдията стана в тъмни зори и се качи на подиума с алена наметка на раменете. В играещата светлина на свещите обяви съдебното заседание за открито. На няколко крачки от стражниците стоеше един великан, опрял гол меч на рамо.
Съдията заповяда най-напред да доведат Шао Лихуай. Той вече бе приключил обичайното последно ястие от печено месо и вино и изглеждаше примирен с участта си. След като коленичи пред високата маса, съдията Ди му прочете присъдата:
— Престъпникът Шао Лихуай се осъжда на обезглавяване. Главата му ще остане три дни изложена на градската врата и цялото му имущество се конфискува.
Стражниците вързаха осъдения здраво с въжета, след това подпъхнаха в тях откъм гърба дълъг прът с табела на края, на която с едри йероглифи бяха написани името му, престъплението и присъдата. Изтикаха го навън и го качиха на тъмничарската каруца. Копията и алебардите на войниците държаха на разстояние тълпата зяпачи, които вече бяха обсадили главния вход.
После съдията заповяда да доведат Сю Дъдай. Щом зърна от прага алената наметка върху раменете на съдията, която червенееше в сумрачната зала, целият ужас на предстоящата смърт се стовари отгоре му и той се хвърли на колене, стенейки уплашено.
— Престъпникът Сю Дъдай — прочете съдията — ще бъде умъртвен чрез удушаване, така че смъртта да настъпи незабавно. Тялото му няма да бъде излагано, като това благоволение престъпникът дължи на заслугите на баща си и дядо си към държавата. Цялото му имущество се конфискува.
Завързаха Сю Дъдай, качиха и него на каруцата, като втъкнаха табела с името му и с извършеното престъпление.
Доведоха накрая и госпожа Джоу. Сега тя приличаше на старица и вървеше приведена, с клюмнала надолу глава.
— Престъпничката Би, с бащино име Джоу — зачете съдията, — се осъжда на бавна смърт, но така, че смъртта да настъпи с първия удар. Това благоволение й се дава заради мъченията, които е изтърпяла по време на разпитите. Имуществото й не подлежи на конфискация, защото оставя стара свекърва. Но главата й ще бъде изложена три дни на градската врата.
Завързаха я, втъкнаха във въжетата на гърба й табела с името, престъплението и наказанието.
След като и тримата престъпници бяха натоварени на каруцата, в нея се качиха и шестима войници с извадени мечове, а останалите, с копия и алебарди на рамо, я заобиколиха от четирите страни. Всички стражници и пазачи от съдилището се строиха в редици по шест пред и зад паланкина на съдията. Конвоя предшестваха шестима войници на коне, които отваряха път. Непосредствено след тях крачеше палачът с меча си на рамо, заобиколен от двамата си помощници.
Разнесоха се три удара на големия гонг и съдията се качи в паланкина си. Сержант Хун и Ма Жун яздеха от дясната му страна, Тао Ган — от лявата.
Конвоят бавно си проправи път по улиците на Джанпин, докато стигна Западната врата. Млад и стар, беден и богат, всеки, който можеше да се държи на краката си, бе излязъл на улицата, за да не пропусне зрелището. Хората топло приветстваха съдията Ди, когато се появеше. По-младите зяпачи яростно ругаеха престъпниците. Възрастните ги укоряваха за това.
— Не си отпускайте езиците, за да ги обиждате. По-добре си размърдайте мозъците и помислете за страшните наказания, които законите на нашата страна налагат на престъпниците. Гледайте този опасен нехранимайко, този порочен благородник и тази похотлива жена! Сега и тримата са равни в каруцата на осъдените. В очите на закона рангът, положението и полът нямат никакво значение. Поучете се от тази гледка и си спомнете за нея, когато ви помами изкушението.
Конвоят излезе през Западната врата, следван от поне хиляда души. Когато излязоха на лобното място, първите лъчи на зората играеха по шлемовете на наредените в каре войници. Командирът пресрещна съдията Ди. Двамата мъже се качиха на специално издигнатото скеле пред лобното място и се настаниха зад високата маса. Стражниците и писарите се строиха в редица срещу скелето.
Двамата помощници на палача изведоха Шао Лихуай в средата на полето и го накараха да коленичи. Махнаха табелата от гърба му и му оголиха врата. Палачът свали куртката от мускулестия си торс. Вдигна с две ръце меча си и се загледа в съдията.
Магистратът му даде знак и в същия миг главата на осъдения се търкулна на земята. Единият помощник я вдигна за косата и я протегна към съдията. След като той надписа челото с червен туш, главата полетя в един кош, за да бъде изложена на градската врата.
През това време вторият помощник бе забил в земята нисък дървен кръст и завърза на него Сю Дъдай със свити колене и опънати настрани ръце. Палачът метна около шията му примка от тънко конопено въже и втъкна края й в най-горната част на кръста. После прокара къса тояжка между кръста и въжето точно зад главата на Сю и обърна очи към магистрата. Щом съдията Ди даде знак, палачът енергично завъртя с две ръце тояжката и въжето стегна гърлото на осъдения. Очите му изскочиха от орбитите, езикът увисна. Палачът изчака известно време. Многобройната тълпа не издаваше никакъв звук. Най-сетне палачът опипа пулса и обяви на съдията, че осъденият е мъртъв. Помощниците отвързаха трупа и го поставиха във временен ковчег, приготвен от един сродник на Сю Дъдай.
После вдигнаха нагоре кръста, на човешки бой. Утъпкаха пръстта в основата и заковаха втора хоризонтална греда на една стъпка над земята. Съблякоха госпожа Джоу по долни дрехи. Завързаха китките й в краищата на горната греда, а глезените — за долната. Палачът се изправи пред нея с дълъг тънък нож в ръка, до него застанаха помощниците му с брадвичка и трион.
Щом съдията Ди даде знак, палачът с един удар заби ножа дълбоко в сърцето на госпожа Джоу. Тя издъхна веднага. После той се захвана да реже и да разчленява тялото, започвайки от ходилата и китките. Макар в този случай „бавната смърт“ да се прилагаше на неодушевен труп, гледката си оставаше страшна и не един от зрителите изгуби съзнание. Операцията продължи един час. Онова, което остана от трупа на госпожа Джоу, бе хвърлено в един кош. Но главата бе надписана от съдията, за да остане три дни изложена на една от градските врати заедно с назидателен надпис.
Сред ударите на гонговете съдията и командирът слязоха от скелето, а войниците взеха за почит. Съдията се качи в паланкина си, командирът — в армейския си стол носилка. Двамата се отправиха към градския храм, където се помолиха и запалиха благовония. След това се разделиха пред храма.
Големият гонг пред съдилището удари три пъти. Съдията бе свалил алената наметка в личния си кабинет и след като изпи набързо чаша силен чай, зае мястото си на подиума за поредното заседание. Преди това се бе разпоредил да бъдат привикани госпожа Би, вдовицата на каруцаря Уан, чичото на убития търговец Лю и един представител на семейството на Сю Дъдай.
Първо пред подиума застана сродникът на Сю Дъдай. Съдията го помоли да предаде съболезнования на семейството, когато се завърне на юг, след това го накара да изброи имуществото на Сю Дъдай. Мъжът извади един документ и го прочете:
— Поземлена собственост, находяща се в село Хуанхуа, оценена на три хиляди сребърника, както и сума в наличност, възлизаща на две хиляди сребърника. Тези пари са остатъкът от тримесечната издръжка, която Сю Дъдай е получил от семейството си преди два месеца.
Съдията Ди повика сметководителя на съдилището и нареди на представителя на семейство Сю да му предаде документа. Заръча на служителя да обяви за продажба имота на Сю Дъдай и освободи сродника.
