Джанпин. Свястно момче е, може да му се има вяра. Преди две години често ме придружаваше, когато съдията ме изпращаше по работа. Това, че попаднах на него точно сега, ми се стори добра поличба. Обясних му нещата и той ми обеща да съобщи на магистрата. Както е на кон, сигурно вече е стигнал и ако всичко е наред, войниците ще ни пресрещнат на половината път по пладне. А аз реших, че най-добре ще е да се върна, и по пътя измислих тази история. Сигурен бях, че Шао Лихуай ще се разтревожи и сам ще настоява да тръгнем колкото може по-скоро.
Прибраха си набързо багажа и тъкмо плащаха сметката, когато се появи готовият за път Шао Лихуай. Излязоха с бърза крачка от селото и не след дълго задминаха лагера. Изтичаше вторият час, когато Цао Уанчуан внезапно спря и се обърна към Шао Лихуай:
— Време е вече да си поговорим откровено.
— Какво има, братко Цао?
— Ти тръгна от Цзянсу с един млад търговец на име Лю — обади се Ма Жун и го хвана здраво. — Да си го убил случайно? А също и още един човек от село Шестата миля?
Въпросите сякаш поляха с ледена вода Шао. Той успя да се овладее, обърна се към Цао Уанчуан и извика:
— Мръсен кучи син, успя да ме пипнеш! Да, аз убих Лю. И какво?
Той рязко блъсна Ма Жун назад, с един скок се озова на насипа и оттам се метна сред храстите към гората. Ма Жун се прокле, че беше подценил самообладанието на Шао Лихуай, който познаваше добре местността и потънеше ли веднъж в гората, щеше лесно да им избяга.
Изведнъж от всички страни се разнесоха викове, сред дърветата засвяткаха пики и алебарди. Скрити в засада, войниците се нахвърлиха като рояк оси на Шао. Той се замята диво, но след малко бе окован във вериги. Известно време руга яростно, после потъна в мрачно мълчание.
Войниците тръгнаха, обградили от всички страни Шао Лихуай. Ма Жун и приятелите му крачеха най- отзад. Вече се мръкваше, когато стигнаха в Лайчъ. Посрещнаха ги стражници от трибунала с големи фенери, за да им светят. Пътят вече бе задръстен от тълпа зяпачи и стражниците се разкрещяха:
— Разпръсвайте се! Разпръсвайте се! По заповед на негово превъзходителство магистрата на Лайчъ е задържан опасен престъпник.
Възхитените жители на Лайчъ завикаха:
— Да живее нашият магистрат!
В трибунала Ма Жун попълни и запечата документите за залавянето на Шао Лихуай, после магистратът нареди да предадат убиеца на тъмничаря. След като всички формалности бяха изпълнени, Ма Жун и спътниците му си наеха стая в една голяма странноприемница срещу трибунала. Приятелите се нагостиха юнашки и разговаряха до късно през нощта.
На другата сутрин им предадоха Шао Лихуай, както бе уговорено. Единственото, което помрачи настроението на Ма Жун, бе големият бакшиш, който му поиска началникът на стражата, задето му оказал помощ при задържането на Шао Лихуай. Възмутеният Ма Жун понечи да откаже, понеже всъщност войниците свършиха работата, но старият стражник го дръпна настрана и му пошушна: „Може след две години магистрата да го преместят другаде, но началникът на стражата ще си е тук дълги години. По-добре му дай нещо. Не знаеш кога може да опреш до него.“ Ма Жун пусна на началника няколко сребърника от предвидените за пътни разходи и двамата се разделиха с учтиви благопожелания.
По пътя не се случи нищо за отбелязване. Цао Уанчуан и Цяо Тай се опитваха да убедят Шао Лихуай, че е най-добре да признае всичко пред съдията Ди, за да му смекчат наказанието или да го отсрочат. Но Шао само ругаеше и крачеше с наведена глава. Ръцете му бяха вързани на гърба с верига, чийто край държеше Цао.
Сутринта на седмия ден пристигнаха в Джанпин и се отправиха право към съдилището. Предадоха затворника на тъмничаря и се явиха на доклад пред съдията Ди. Слънцето едва се показваше, но съдията вече пиеше чай в личния си кабинет. Зарадва се много, когато разбра, че всичко е приключило успешно, и скоро след това нареди да започне заседание.
Доведоха Шао Лихуай пред съдията, стражниците свалиха оковите му и магистратът запита:
— Как ти е името и в какво си се провинил?
— Ваше превъзходителство, фамилията ми е Шао, малкото име — Лихуай. Родом съм от Цзянсу. От най-ранна възраст си изкарвам хляба с търговия с коприна. Неотдавна научих, че в Шантун много се търсела сурова коприна, и дойдох тук да продавам. После изведнъж ме задържаха стражниците на това съдилище и не зная в какво съм съгрешил.
— Не се опитвай да лъжеш твоя магистрат с красиви приказки — с ледена усмивка го прекъсна съдията Ди. — Не знаеш ли стария обичай пътуващите търговци да си помагат взаимно по пътищата? Защо уби младия си колега Лю в село Шестата миля и след като му открадна количката с коприна, извърши повторно убийство на съвсем невинен човек, който просто е минавал оттам? Признай незабавно истината!
Шао Лихуай все още се надяваше, че срещу него няма никакво доказателство, затова реши да направи всичко възможно, за да спаси кожата си.
— Моля негово превъзходителство да прояви милосърдие към мен. Цялата тази история с убийството, в което ме обвиняват, е подла измама, съчинена от Цао Уанчуан, който заради стара разправия помежду ни се опитва сега да ме натопи. Как може дори през ум да ми мине да убия спътника си? Всеки знае, че в нашия занаят най-хубаво е да пътуваш с другар. Обвинението е несправедливо и моля негово превъзходителство да възстанови справедливостта!
— Нагъл мерзавец! — изкрещя съдията Ди. — Цао Уанчуан е тук и сега ще ви срещна двамата.
Магистратът заповяда да доведат Цао, който повтори как е срещнал Шао Лихуай по пътя, как той му казал, че Лю бил умрял от скоротечна болест, и така нататък.
Но Шао Лихуай не преставаше да вика, че е невинен, че всичко това са лъжи и че го обвиняват несправедливо. Съдията Ди направи знак на стражниците. Те повалиха Шао по гръб, сложиха дървени менгемета на китките и глезените му и ги стегнаха. Стенейки от болка, Шао продължаваше да крещи, че е невинен. Тогава съдията нареди на двама стражници да нашибат Шао от главата до петите с тръстикова пръчка, без да свалят менгеметата. До този момент Шао се държеше, закален от дългогодишното упражняване на бой с тояги, но сега рухна. Тръстиковата пръчка проникваше дълбоко в тялото му и скоро той престана да крещи. Беше изпаднал в несвяст.
Съдията Ди нареди на стражниците да отпуснат менгеметата и да го полеят със студена вода. Когато Шао се свести, съдията каза:
— Кучи сине, за шепа сребърници си убил двама души и си навлякъл неприятности на други двама невинни. Смъртта е твърде меко наказание за такива престъпления. А сега утежняваш положението си с отказа да признаеш. Утре ще бъдеш изправен пред друг свидетел, да видим дали ще продължаваш да отричаш!
Съдията Ди стана и напусна подиума, размахвайки ядосано дългите ръкави на робата си.
Глава XIX
Съдията Ди приключва делото от село Шестата миля; господин Хуа пристига в съдилището да съобщи за убийство
Същия ден съдията Ди изпрати Ма Жун в село Шестата миля, за да доведе стопанина на странноприемницата Кун Уандъ и надзорника Бан. Трябваше да се отбие също така в селото на госпожа Уан и да й предаде да се яви на следващия ден на сутрешното заседание. Но Ма Жун за нищо на света не биваше да съобщава, че убиецът е заловен. На другия ден още с откриването на заседанието съдията нареди да доведат Кун Уандъ:
— След като внесохте жалбата си — започна съдията, — се сблъсках с какви ли не трудности, за да разплета това дело, но успях да заловя убиеца. Това е търговецът Шао, онзи, който е изчезнал след убийството. Имали сте възможност отблизо да разгледате този човек, когато ви се е представил в странноприемницата. Опишете ми как изглеждаше.
— Ваше превъзходителство — отвърна Кун Уандъ с треперещ глас, — откак това се случи, минаха вече няколко седмици, пък и паметта ми напоследък започва да изневерява. Но добре помня, че беше среден на
