СМИНТЕЙ — прякор на Аполон. Според едни по името на град Сминта, а според други от нарицателното име „сминтос“ (мишка), понеже богът се почитал и като изтребител на полските мишки.
СОЛИМИ — войнствено племе в Ликия, Мала Азия.
СПАРТА — град в Лакония, столица на Менелай.
СПЕРХЕЙ — река в Тесалия. Речният бог Сперхей бил баща на Менестей.
СТЕНЕЛ — 1. син на Капаней и Евадна, другар на Диомед, един от кандидатите за ръката на Елена, участник в похода на епигоните (на Седемте против Тива) и в Троянската война (II, 564); 2. син на Персей и Андромеда, баща на Евристей, цар на Аргос и Микена (XIX, 116).
СТИКС — река в подземното царство, в която се кълнели боговете.
ТАЛАЙ — син на Биант, участник в похода на аргонавтите, баща на Адраст, Мекистей и др.
ТАЛЕМЕН — вожд на меонците, баща на Антиф и Местъл.
ТАЛТИБИЙ — глашатай на Агамемнон, почитан в Спарта и Аргос като герой.
ТАМИР — син на Филамон и Аргиопа, митически тракийски певец, който се състезавал с музите и бил победен от тях — (II, 595).
ТАРНА — град в подножието на планината Тмол, след време наречен Сарди.
ТАРТАР — дълбока тъмна пропаст под подземното царство, която се намира толкова далече от земята, колкото небето е далече от земята. В Тартар са затворени Кронос, Япет, Титий, Сизиф, Тантал, Иксион и др.
ТЕВКЪР — син на Теламон и Хезиона, неедноутробен брат на Аякс Теламонов, най-опитният стрелец с лък от гръцките герои.
ТЕЗЕЙ — син на Егей (според други митове на Посейдон) и Етра, атински герой и владетел.
ТЕМИДА — дъщеря на Уран и Гея, богиня на справедливостта, законността и правораздаването.
ТЕЛАМОН — син на Еак, брат на Пелей, баща на Аякс Теламонов и Тевкър, саламински владетел.
ТЕЛАМОНИД — = син на Теламон (Аякс Теламонов или Тевкър).
ТЕЛЕМАХ — син на Одисей и Пенелопа.
ТЕНЕДОС — остров в Егейско море, близо до брега на Троада.
ТЕРСИТ — най-грозният от гърците, които участвували в Троянската война, изобличител и хулител на Агамемнон и другите водачи, противник на войната. Омир не споменава нищо нито за отечеството му, нито за родителите му. Според Аполодор той бил син на Агрий, а според други Агрий му бил вуйчо. По-късните митове съобщават, че бил убит от Ахил.
ТЕСАЛ — син на Херакъл и Халкиона, баща на Фидип и Антиф, водач на войските от Кос и Калиднийските острови.
ТЕСТОР — 1. баща на Калхас и Алкмаон (I, 69; XII, 394); 2. троянец, син на Еноп, убит от Патрокъл (XVI, 401).
ТЕСТОРИД — = син на Тестор, тоест Калхас или Алкмаон.
ТЕТИДА — дъщеря на Нерей и Дорида, морска богиня, съпруга на Пелей, майка на Ахил.
ТЕТИС, ТИТИЯ — дъщеря на Уран и Гея, жена на Океан, майка на речните нимфи и на океанидите.
ТИВА — 1. главният град на Беотия, основан от Кадъм, наричан седмовратен град (XXIII, 679); 2. град в Горен Египет на река Нил, имал сто врати (IX, 381); 3. град в Троада, резиденция на Еетион, бащата на Андромаха, близо до планината Плак (1, 366; VI, 397).
ТИДЕИ — син на Ойней, баща на Диомед, калидонски цар.
ТИДИД — = син на Тидей, тоест Диомед.
ТИЕСТ — брат на Атрей, чичо на Агамемнон и Менелай.
ТИМБРА — равнина в Троада, където станували съюзниците на троянците.
ТИРИНТ — древен град в Арголида, седалище на Персей.
ТИТАНИ — синове на Уран и Гея, братя на сторъките и циклопите. Титани били Океан, Кеос, Криос, Хиперион, Япет и Кронос.
ТИТОН — син на Лаомедонт, цар на Фригия, съпруг на Зората (Еос).
ТИФОН — великан, олицетворение на вулканите и бурите.
ТМОЛ — планина в Лидия, близо до Сарди.
ТОАНТ, ТОАС — 1. син на Андремон и Горто, цар на Плеврон и Калидон в Етолия (IV, 527 и др.); 2. син на Дионис и Ариадна, цар на остров Лемнос, баща на Хипсипила (XIV, 230; XXIII, 745); 3. троянец, убит от Менелай (XVI, 311).
ТООН — 1. син на Феноп, брат на Форкис и Ксант, убит от Диомед (V, 152); 2. троянец, убит от Одисей (XI, 422);
3. троянец, убит от Антилох (XII, 140; XIII, 545).
ТРИКА — град в Тесалия, близо до планината Пинд, с прочут храм на Асклепий.
ТРОАДА — област в Мала Азия, околността на град Троя.
ТРОИЛ — син на Приам и Хекуба.
ТРОС — 1. син на Ерихтоний и Астиоха, внук на Дардан, съпруг на Калироя, баща на Ил, Асарак и Ганимед, царувал в Троада (XX, 230); 2. син на Аластор, убит от Ахил
(XX, 462).
ТРОЯ — 1. главен град на областта Троада, наричан често Илион по името на основателя си Ил, син на Трос;
2. областта Троада. В околностите на град Троя се намира Троянската равнина между морето и града. В нея имало: свещен дъб, посветен на Зевс, споменаван често в „Илиада“; свещена смокиня или хълм на свещената смокиня; наблюдателен хълм; надгробна могила на Батией; надгробна могила на Ил; надгробна могила на Есиет, от която се виждал целият ахейски лагер; възвишение към брега на Хелеспонт; укрепление, издигнато от Атина и троянците, за да пази Херакъл от чудовището на морето; височина Каликолона (= Хубавият хълм).
УКАЛЕГОН — един от старците на Троя, който бил заедно с Приам на крепостната кула.
УРАНОС, УРАН — съпруг на Гея, изначален бог, олицетворява небето, баща на титаните, циклопите и сторъките.
ФЕНИКС — 1. баща на Европа, дядо на Минос и Радамант, синове на дъщеря му и Зевс (XIV, 321); 2. син на Аминтор, възпитател на Ахил (IX, 168, 223, 427, 607, 621 и др.).
ФЕРА — 1. град в Тесалия на Бебското езеро, столица на Адмет (II, 711); 2. град в Месения (IX, 151; V, 543).
ФЕРЕТИАД — = потомък или син на Ферес, тоест Евмел или Адмет.
ФИДИП — син на Тесал, брат на Антиф, потомък на Херакъл, вожд на войските от Калиднийските острови.
ФИЛАКА — град в Тесалия.
ФИЛЕИД — = син на Филей, тоест Мегес.
ФИЛОКТЕТ — син на Пеас и Демонаса, ахейски вожд, пристигнал от Мелибея в Тесалия и се присъединил към войските в Авлида със седем кораба.
ФЛЕГИЙЦИ — разбойническо племе в Тесалия.
ФОБОС — бог на бягството.
ФОРБАНТ, ФОРБАС — 1. цар на Лесбос, баща на Ахиловата пленница Диомеда (IX, 665); 2. троянец, баща на Илионей (XIV, 488).
ФРИГИЙЦИ — жители на малоазийската област Фригия, преселени от Тракия.
ФТИЯ — страна и град в Тесалия, владение на Пелей, бащата на Ахил.
ХАДЕС — 1. син на Кронос и Рея, брат на Зевс, Посейдон, Хера, Деметра и Хестия, бог на подземното царство, съпруг на Персефона 2. подземно царство.
ХАЛИЗОНИ — жители на крайморска страна, по-късно наречени халиби или халдеи.
ХАЛКИДА — 1. град и планина на остров Евбея (II, 597);
2. град в Етолия (II, 537).
ХАРИТА — жената на Хефест.
ХАРИТИ — дъщери на Зевс и океанидата Евринома, божества на красотата и радостта, спътници и другарки на Афродита. В „Илиада“ се споменава името на най-младата харита Пазитея (XIV, 269).
ХАРПИИ — митични чудовища, богини на бурите. Според Омир и Хезиод те били с красиви лица, а
