III, 410–411

В Троя Елена е чужденка. Тя е доведена от презморска страна. Заради нея е започнала войната, която продължава десет години и носи нещастие, смърт и глад, лишения и непрестанни тревоги. Жените тръпнат пред мисълта, че могат да бъдат пленени и откарани като робини в непозната и чужда за тях страна. Недоволство от Елена съществува и в многолюдния дом на Приам. В двореца живеят неговите петдесет сина със своите съпруги и дванадесетте дъщери с мъжете си. При това чужденката е красива. А красотата винаги е била предмет на завист от страна на жените. Омир загатва за настроение против Елена, когато влага в устата й оплаквателните думи върху трупа на Хектор. Плаче и нарежда първа Андромаха, след това ридае майката Хекуба над убития си син. Трета нарежда през сълзи Елена:

Хекторе! Ти си ми девер най-скъп на сърцето от всички, …………………………………………. нивга от тебе не чух оскърбително слово и хула! Даже когато ме някой кореше в двореца Приамов — девер било или зълва, или гиздопола етърва, или свекървата — свекърът благ като татко ми беше, — ти ги съветваше винаги и ги възпираше мъдро с твойта любезност сърдечна и с твоите ласкави речи. Аз затова те оплаквам, а с тебе и себе си клета, тъй като в ширната Троя аз никого вече си нямам кротък и верен защитник, а всички безкрайно ме мразят. XXIV, 762 и следващи

Това е всичко, което намираме в „Илиада“ за Елена. Тя е представена като неповторима красавица, която е принесла в жертва на любовта семейство, богат съпружески дом и дори майчин дълг. Пред нейната красота всички се прекланят, никой не я укорява. В „Одисея“ поетът доизгражда нейния образ. Там вече тя е представена като съпруга на Менелай, която е напуснала Парис, разкайва се за постъпката си и живее спокоен и тих живот. За древните читатели и слушатели обаче митът е бил известен и те са знаели за съдбата на Елена. Затова даденият образ в „Илиада“ е бил за тях твърде поетичен и въздействуващ. За тях Елена е преди всичко героиня на голямата война и символ на неповторима красота с най-голямо въздействие върху хората. Такава остава и за нас.

Първите седем стиха звучат на гръцки език и се скандират по следния начин:

Менин аейде, теа, Пелеиадо Ахилеос уломенен, хе мюри ахайойс алге стеке, полас д’ифтимус псюхас Аиди проиапсен хероон, аутус де хелориа теухе кюнесин ойонойси те дайта — Диос д’етелейето буле, екс ху де та прота диастетен ерисанте Атрейдес те анакс андрон кай диос Ахилеус.

Александър Милев

ПЪРВА ПЕСЕН

ЧУМАТА

ГНЕВЪТ

Музо,1 възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев, който донесе безбройни беди на войските ахейски, прати в подземното царство душите на много герои, тях пък самите предаде за плячка на стръвните псета, пир за грабливите птици.2 Тъй волята Зевсова стана, [5] след като в свада жестока се скараха и се разделиха мощният цар Агамемнон и вождът Ахил богоравен. Кой от безсмъртните беше ги хвърлил към грозната разпра? Богът, потомък на Лета и Зевса. Разсърден на царя, болест коварна изпрати сред стана и мряха войските, [10] тъй като цар Агамемнон обидил бе жреца му Хриза. Старият Хриз бе дошъл при ахейските кораби бързи с откуп богат да измоли от плен дъщеря си любима. Носеше той във ръка златен жречески жезъл с венеца на Аполон далекострелец и молеше всички ахейци, [15] най-много двамата братя Атриди, водачи военни: „Вие, Атриди, и другите медноколенни ахейци! Нека дадат боговете, които Олимп обитават, да разрушите града на Приам и се върнете здрави! Щерката вий ми пуснете и откуп вземете за нея, [20] тъй почетете сина на Кронид, Аполон далномерец!“ И съгласиха се с радостни възгласи всички ахейци почит на Хриз да окажат и откупа скъп да приемат. Само на цар Агамемнон това на сърце не допадна. Грубо той жреца изгони тежки му думи надума: [25] „Повече да не те срещам при витите кораби, старче. Ако останеш сега или дойдеш по-късно отново, нито венецът на бога, ни скиптърът ще ти помогнат. Нея аз няма да пусна, преди да я старост застигне в моята къща във Аргос, далече от дом и родина, [30] все да тъче тя на стана и ложето с мен да споделя. Хайде върви, не гневи ме, та жив да си идеш оттука!“ Тъй каза. Старецът трепна от ужас, речта му послуша.
Вы читаете Илиада
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату