Илиада

Тръгна смълчан по брега на морето шумящо стогласно.
Щом надалече отиде, започна да моли горещо [35]
бог Аполона, когото роди дивнокосата Лета:
„Чуй ме сега, Сребролъки, ти, който град Хриза закриляш,
браниш свещената Кила, над Тенедос властно царуваш!
Боже Сминтей! Ако някога прелестен храм съм ти вдигнал,
някога ако съм в жертва изгарял говежди и кози [40]
бутове тлъсти, днес ти изпълни ми молбата в отплата:
с твойте стрели да изкупят данайците моите сълзи!“
Жрецът така се помоли; и Феб Аполон го послуша.
С гняв във сърцето се спусна от стръмния връх олимпийски,
носейки лък еластичен и стрелник двустранно затворен. [45]
С ек зазвънтяха стрелите върху раменете на бога,
както разсърден вървеше, подобен на нощ непрогледна.
После той седна далече от стана и метна стрелата.
Звън страховит се понесе от лъка му сребърен вредом.
Първо убиваше богът катъри и кучета бързи, [50]
сетне обсипа войските със свойте стрели смъртоносни;
и непрекъснато клади от мъртви нагъсто горяха.
Девет дни цели по стана летяха стрелите на бога,
а на десетия свика Ахил на събрание всички.
Бе му внушила това белоръката властница Хера, [55]
жалеща грижно данайците, виждайки как те погиват.
След като вече дойдоха и заедно всички се сбраха,
стана Ахил богоравен сред тях и така заговори:
„Сине Атреев, аз мисля, след дългото скитане трябва
ний да се върнем дома, ако можем смъртта да избегнем, [60]
че от войната и чумата много ахейци погиват.
Но прорицател умел или жрец да попитаме първом,
или пък съногадател — понеже сънят е от Зевса,
той да ни каже защо Аполон стреловержец е гневен,
за хекатомба3 или за оброк неизпълнен се сърди, [65]
или дим жертвен от ’отбор овце и кози той желае,
за да отбие далече от нас съдбоносната чума.“
Каза и седна Ахил, а сред тях се изправи с достойнство
Калхас, потомък на Тестор, отличният птицегадател,
който сегашно, и бъдно, и минало знаеше вещо; [70]
той на ахейските кораби сочеше пътя към Троя
с чудното свое пророчество, дарба от Феб Аполона,.
Благонамерен към тях, заговори със думи такива:
„Зевсов любимец, Ахиле, от мен настоятелно искаш
да разтълкувам защо Аполон далномерец е гневен. [75]
Истина аз ще ти кажа, но ти обещай ми със клетва,
че ще ме браниш усърдно със слово и с твойта десница.
Мисля, че силно сега ще разсърдя аз вожд всеизвестен,
който владее аргийците4 и го ахейците слушат.
Страшен е царят, когато се сърди на по-слаб от него. [80]
Царят дори да потисне в момента гнева си опасен,
злобата дълго спотайва, догдето във мъст я превърне
в свойте гърди. Разсъди и кажи ми дали ще ме пазиш!“
А бързоногият син на Пелея така му отвърна:
„Смело кажи ни ти волята божия, както я знаеш. [85]
Аз се заклевам пред теб в Аполона, любимец на Зевса —
него ти винаги молиш, кога на данайци предричаш.
Никой, догдето съм жив и с очите си гледам земята,
никога тука при кухите кораби няма да вдигне
тежка ръка върху тебе, дори да е сам Агамемнон, [90]
който сега се гордее, че бил от ахейци най-мощен.“
И насърчи се тогава пророкът почитан и каза:
„Бог Аполон не за жертва или хекатомба е гневен,
ала за жреца, когото обиди Атрид Агамемнон:
щерката той му не върна и скъпия откуп отвергна. [95]
Феб затова ни изпрати бедите и още ще праща.
Няма позорния мор от данайци да вдигне, догдето
ний не дадем светлооката дева на нейния татко
даром, без откуп, и щом хекатомба не пратим във Хриза,
за да събудим на Феб милостта със молитва смирена.“ [100]
Тъй каза Калхас пророкът и седна. Сред тях се изправи
широковластният цар Агамемнон, синът на Атрея,
злобен в сърцето си мрачно, обхванат от ярост голяма,
искри в очите му святкаха, както от огън разпален.
Първо погледна свирепо към Калхас и после продума: [105]
„Никога нищо добро ми не каза, пророче на злото!
Винаги радост изпитваш злини и печал да прокобваш,
никога дума добра ни предрече до днес, ни изпълни.
Ето сега пред данайците ти пророкуваш злокобно,
че Аполон далнострелец неволи на всички ни праща [110]
заради скъпите откупи за дъщерята на Хриза,
дето ги върнах обратно, понеже я силно желая
и предпочитам пред мойта законна жена Клитемнестра,
тъй като в нищо не пада по-долу момата от нея:
нито по стройност и хубост, нито по разум и сръчност. [115]