Илиада

С тежка въздишка Ахил бързоног на Тетида отвърна:
„Знаеш! Защо ли на тебе, всезнаеща, аз да разказвам? [365]
В поход към Тива11 свещена, град Еетионов, поехме.
Сринахме го до основи, докарахме плячката тука
и поделиха си всичко добре синовете ахейски.
С руменоликата щерка на Хриза дариха Атрида.
После сам жрецът на бог Аполон далномерец пристигна [370]
при бързоходните кораби на меднобронни ахейци,
с откуп несметно богат дъщеря си от плен да измоли.
Носеше той във ръка златен жречески жезъл с венеца
на Аполон далнострелец и молеше всички ахейци,
най-много двамата братя Атриди, водачи военни. [375]
И съгласиха се с радостни възгласи всички ахейци
почит на Хриз да окажат и откупа скъп да приемат.
Само на цар Агамемнон това на сърце не допадна.
Грубо той жреца изгони и тежки му думи надума.
Върна се гневен бащата, а Феб Аполон стреловержец [380]
чу му веднага молбата, че старецът бе му любимец.
Прати той люти стрели сред аргийци и мряха войските,
в гъсти редици сразени. Стрелите на бога летяха
вредом сред ширния стан на ахейци меднохитонни.
Вещ прорицател откри ни върховната воля на бога. [385]
Пръв настоявах да искаме милост от Феб Аполона.
Ярост обхвана Атрида, той стана от своето място,
грозни заплахи изрече и даже ги вече изпълни.
Днес светлооки ахейци изпращат със бързия кораб
в Хриза момата и дарове носят за бог Аполона. [390]
А глашатаи дойдоха сега и от моята шатра
щерката Бризова взеха, дарена на мен от ахейци.
Ти помогни, ако можеш, на своето чедо рождено!
Хайде иди на Олимп, помоли се на Зевс, ако някак
ти си зарадвала нявга сърцето му с думи и дело. [395]
Слушах те често в двореца на моя баща да се хвалиш
и да разказваш, че някога сред боговете безсмъртни
Зевс тъмнооблачен ти си спасила от гибел позорна.
Други безсмъртни са искали да го поставят в окови:
властната Хера, и бог Посейдон, и Атина Палада. [400]
Ти отишла си, богиньо, избавяйки Зевс от вериги,
тъй като Сам Егеона сторък на Олимп си довела —
смъртните тъй го наричат, а пък боговете Бриарей —
той превъзхожда дори и баща си по сила огромна.
Своята слава съзнаващ, приседнал наблизо до Зевса. [405]
Страх боговете обзел и не сложили Зевса в окови.
Ти припомни му това, прегърни му с молба коленете:12
нека поиска да бъде помощник добър на троянци
и да притисне ахейци дори до морето при стана.
Гинейки, нека те всички узнаят какъв им е царят, [410]
своята грешка да види и сам Агамемнон всевластен,
който жестоко обиди най-храбрия между ахейци.“
Леейки сълзи от горест, богиня Тетида му каза:
„Тежко ми, чедо любимо! Защо те отгледах за мъки?
Трябваше ти да ми бъдеш без плач и без скърби при Троя, [415]
тъй като кратък живот отреден от съдбата си имаш.
Ти си сега най-нещастен и най-скоросмъртен от всички:
с орис несретна те, синко, родих във двореца Пелеев.
Аз непременно ще ида сама на Олимп многоснежен,
всичко ще кажа на Зевс гръмовержец, дано ти помогне. [420]
При бързоходните кораби мирно сега си почивай,
гняв към ахейците имай, но в никаква битка не влизай!
Вчера отиде Кронид да гостува отвъд океана
при етиопци почтени, а с него и всички безсмъртни.
След единадесет дена той пак на Олимп ще се върне, [425]
аз ще се кача тогава в двореца му с прагове медни,
ще го помоля смирено и вярвам, че той ще ме чуе.“
Каза така и си тръгна Тетида, остави Ахила
в яростна скръб по жената със дивно препасано тяло,
дето му бяха отнели насила и без да го питат. [430]
А Одисей с хекатомба свещена пристигаше в Хриза.
Щом като те приближиха навътре в дълбокия залив,
тутакси сбраха платната и в черния кораб ги скриха.
Мачтата пъргаво снеха с въжета в гнездото й долу.
Кораба вкараха сръчно с веслата във тихия пристан, [435]
хвърлиха котвата после, завързаха здраво въжата,
па на скалистия бряг на морето изскочиха всички.
Там хекатомба за Феб Аполон далномерец свалиха.
От бързоходния кораб излезе мома Хризеида.
Цар Одисей хитроумен със нея пое към олтара, [440]
сам я предаде в ръцете на нейния татко и каза:
„Хризе! Изпрати ме мощният цар Агамемнон при тебе
щерката да ти възвърна, да дам хекатомба свещена
на Аполон за данайците, милост да молим от бога,
който докара без жал на аргийците горестни мъки.“ [445]