Илиада

Тъй каза и Хризеида му връчи. Бащата със радост
щерка си мила получи. Свещената жертва веднага
те наредиха за бога встрани от олтара изваян,
своите длани измиха, зърна13 ечемичени взеха.
Вдигнал ръце, жрецът Хриз се помолил за тях най-усърдно: [450]
„Чуй ми гласа, Сребролъки, ти, който град Хриза закриляш,
браниш свещената Кила, над Тенедос властно царуваш!
Както преди ме послуша, когато аз тъжен те молих,
та ме почете и тежко наказа тогава ахейци,
също и днес ти се моля, ти пак изпълни ми молбата: [455]
хайде сега прекрати за данайците грозната гибел!“
Тази молитва изрече и Феб Аполон го послуша.
Щом се помолиха, ръснаха печен ечмик едрозърнест,
жертвите първо свалиха, заклаха и сръчно одраха.
После бедрата отрязаха, с пласт тлъстина ги покриха, [460]
двоен слой сложиха вещо, отгоре над него месото.
Старецът върху дърва ги гореше и лееше вино,
около него стояха младежи със шишове дълги.
Щом изгориха бедрата, изядоха дроба, сърцата.
Дребно нарязаха другото, внизаха в шишове остри, [465]
много грижливо изпекоха, всичко навреме свалиха.
След като тъй се потрудиха, седнаха те на гощавка.
Никой от нищо лишен не остана на пира им равен.
Свойта охота за вино и ядене щом утолиха,
юноши с вино напълниха кратери14 чак до венеца, [470]
чаши наляха и редом раздаваха щедро на всички.
Целия ден непрестанно те молеха бога със песен,
с дивен, обреден пеан15 далномереца славеха дружно.
Слушайки, бог Аполон се зарадва в душата си много.
Слънцето вече залезе и мракът забули земята. [475]
Легнаха морни накрай до въжата на черния кораб.
Щом се показа Зора розопръста и ранородена,
те си поеха назад към обширния стан на ахейци.
Феб Аполон далномерец попътен им вятър изпрати.
Мачтата вдигнаха ловко, платната й бели развиха. [480]
Вятър изду ги в средата, вълните във пурпур кипяха
долу под кила на кораба, който се носеше вихром
все по вълните пенливи и следваше пътя си точно.
Щом като стигнаха близо до стана просторен ахейски,
черния кораб изтеглиха сръчно на стръмната суша, [485]
крепко на мокрия пясък подпряха го с дълги подпори.
После се пръснаха всички по кораби и по палатки.
При скороходните кораби все така гневен седеше
сам бързоногият син на Пелея, Ахил богоравен.
Нито в съвета отиваше, който прославя мъжете, [490]
нито в борбата свирепа; сърцето си мъчеше само,
седнал далеч от желаните битки и викове бойни.
След като вече настъпи дванайста зора оттогава,
дружно се върнаха пак на Олимп боговете всевечни —
Зевс бе начело. Молбата на своето чедо рождено [495]
помнеше още Тетида. И тя от вълната изплува,
рано пое към Олимп и достигна небето огромно.
Зевса всевиждащ намери далече от другите седнал
сам на най-горния връх на Олимп многовръх и сияен.
Близо приседна, прегърна му с лява ръка коленете, [500]
с дясна — брадата му леко докосна богиня Тетида.
Молейки Зевса Кронида всесилен, така му продума:
„Татко наш Зевс! Ако някога с реч и дела те зарадвах
сред боговете небесни, сега изпълни ми молбата:
почит отдай на сина ми, от смъртните най-кратколетен! [505]
Мощният цар на мъже Агамемнон го люто обиди.
Сам му наградата взе и сега я владее насила.
Зевс промислителю! Ти отмъсти за скръбта на Ахила!
Дай на троянците кратка победа, догдето ахейци
моя син пак почетат и отрупат със слава голяма!“ [510]
Тъй каза. Облакосборецът Зевс не отвърна ни дума.
Дълго безмълвен седеше. А както Тетида го хвана
за коленете, така го не пусна и пак го замоли:
„Вярно и точно сега обещай и кимни16 ми с главата
или ми ти откажи — нали ти се не плашиш от нищо, [515]
нека си зная, че аз съм богиня със почит най-малка.“
Облакосборецът Зевс й отвърна със тежка въздишка:
„Много е страшно, понеже ме караш във свада да вляза
с Хера, която ще почне с обидни слова да ме сърди.
Пред боговете безсмъртни тя често ме тъй оскърбява, [520]
несправедливо разказва, че в битки подкрепям троянци.
Хайде върни се обратно, та Хера дано те не зърне!
Грижа ще имам за всичко и твойта молба ще изпълня.
Ето ще кимна с глава, за да можеш съвсем да повярваш.
Сред боговете това е най-висшата клетва от мене: [525]
тя се не взема обратно, лъжовна не може да бъде:
винаги точно се сбъдва, щом кимна с главата за нещо.“
Каза и кимна тогава със своите вежди възчерни.