Илиада

Той пък е още по-силен, понеже мнозина владее.
Сине Атреев, гнева си смири! Настойчиво те моля.
Спирай враждата с Ахила, понеже за всички ахейци
здрава опора е той във войната, така злополучна.“
Властният цар Агамемнон във отговор тъй му продума: [285]
„Всичко, което ни каза, и вярно, и редно е, старче!
Този мъж иска обаче да бъде от всички по-горе,
всички той сам да владее, над всички един да царува,
вожд самодържец да бъде, но никой това не приема.
А боговете всевечни нима са го храбър създали [290]
и свобода са му дали да сипе такива обиди?“
С яд го прекъсна Ахил богоравен и тъй му отвърна:
„Бих се наричал със право страхливец и жалък негодник,
ако се бих покорявал на всичко, което говориш.
Ти заповядвай на други, но само на мен не нареждай, [295]
никога вече на теб подчинен не желая да бъда.
Но ще ти кажа и друго, което добре да запомниш:
няма за тази девойка да вдигна ръце да се бия
с никого, даже и с тебе: вземете, каквото сте дали!
Друго от мойте богатства при моите кораби бързи [300]
нищо не можеш насила, без моята воля, да грабнеш.
Хайде, опитай се само и всички ахейци ще видят
черната кръв да ти капе по моето копие остро.“
След като двамата тъй се пребориха с думи враждебни,
скочиха прави, съвета разпуснаха в стана ахейски. [305]
Мълком Ахил се отправи към своята шатра и кораб.
С него вървеше Патрокъл и другите верни другари.
Цар Агамемнон накара да спуснат в морето бръз кораб,
с двадесет яки гребци, хекатомба за Феб натовари.
Руменолика мома Хризеида сам в него въведе. [310]
Цар Одисей хитроумен за корабен вожд се покачи.
Влязоха в кораба те и поеха по пътища водни.
Заповед даде Атрид на войниците да се очистят.10
Те се измиха, изляха в морето водата нечиста.
После принесоха в жертва на Феб хекатомба отбрана — [315]
бикове, тлъсти кози край брега на морето безродно.
Жертвен дим с мирис примесен се вдигна, извит до небето.
Тъй се ахейците трудеха в стана, но цар Агамемнон
помнеше още гнева си, със който заплаши Ахила.
Ето защо нареди на Талтибия и Еврибата, [320]
двамата негови сръчни служители и глашатаи:
„В шатъра здрав на Ахила идете и тук за ръката
хубавобуза мома Бризеида при мен доведете!
Ако ли той я не дава, аз сам ще я взема насила,
дружно с мнозина поел; и по-страшно ще бъде за него.“ [325]
Цар Агамемнон ги прати със тази сурова закана.
Тръгнаха те без сърце по брега на морето безплодно,
стигнаха до мирмидонските шатри и кораби вити.
Там го откриха край черния кораб и шатрата седнал.
Никак не им се зарадва, когато Ахил ги съгледа. [330]
Двамата, много смутени, застанаха с почит пред него.
Нито за нещо го питаха, нито му казваха нещо.
Ала Ахил се досети веднага и пръв заговори:
„Вий, глашатаи, вестители божи и хорски, здравейте!
Близо елате, че вие не сте ми виновни за нищо. [335]
Царят е, който ви праща за милата Бризова щерка.
Богородени Патрокле, сега изведи Бризеида,
дай да я водят! Двамината нека свидетели бъдат
пред боговете блажени, пред смъртните хора и също
пред безсърдечния цар Агамемнон, когато потрябвам [340]
пак да избавям със сила ахейци от смърт недостойна.
Цар Агамемнон ума си загуби от гибелни мисли,
минало с бъдеще той не умее да свърже разумно,
за да останат спасени ахейците в боя съдбовен.“
Каза така. И Патрокъл послуша другаря си свиден. [345]
Хубавобуза мома Бризеида изведе веднага,
даде да я отведат: те поеха към стана ахейски.
А дъщерята на Бриза вървеше със тях неохотно.
В сълзи отиде Ахил надалеч от другари и седна
сам на брега белопенест, загледан в морето безкрайно, [350]
две ръце вдигна и майка си почна да моли горещо:
„Щом си ме, майко, родила да имам живот кратколетен,
с чест да ме беше поне увенчал далногръмецът мощен,
Зевс олимпийски, но той не зачете ме с никаква почит.
Днес ме обиди позорно всевластният цар Агамемнон, [355]
сам ми наградата взе и сега я владее насила.“
Тъй каза, леейки сълзи: дочу го почтената майка,
седнала в морските бездни при своя баща многолетен.
Тя като облак изплува за миг от морето пенливо.
Седна наблизо до него, обливан все още от сълзи, [360]
нежно с ръка го погали и почна така да говори:
„Чедо, защо ли ми плачеш? Каква ли те мъка терзае?
Хайде кажи ми, не скривай, да знаем и двамата с тебе!“