Илиада

Все пак приемам сега да я върна за общото благо.
Искам войската да бъде спасена, а не да загине.
Друга прилична награда за мен пригответе веднага,
за да не бъда без дар сред данайци — това е нередно.
Виждате всички, че мойта награда ще бъде отнета.“ [120]
А пък Ахил, бързоног и божествен, така отговори:
„Сине Атреев преславен, от всички си най-ненаситен!
Как ще получиш награда от силните духом ахейци?
Знаеш, че нямаме ние запазени общи богатства:
плячката от градове разорени нали поделихме? [125]
Не подобава войските отново делитба да правят.
Хайде върни Хризеида на бога, а всички ахейци
тройна, четворна награда на теб ще дадем, ако само
Зевс ни помогне да сринем добре укрепената Троя.“
Властният цар Агамемнон с такива слова му отвърна: [130]
„Богоподобни Ахиле, макар че си толкова храбър,
ти не хитрувай, защото не ще ме предумаш с измама.
Или желаеш сега да запазиш ти твойта награда,
пък ме съветваш да върна аз мойта, без дар да остана?
Нека ахейци намерят достойна награда за мене, [135]
но равностойна да бъде, та мойта душа да зарадват.
Ако ли те не приготвят награда, аз сам ще отида
твойта да взема, на цар Одисея или на Аякса.
Люто ще бъде сърдит, при когото реша да отида.
Но да обмислим това по-подробно, ще можем и после. [140]
Нека в морето свещено да спуснем големия кораб,
нека гребци да сберем, хекатомба богата да сложим,
руменоликата щерка на Хриза да влезе във него.
Някой ахеец, разумен в съвети, водач нека стане:
Идоменей, Одисей богоравен, Аякс исполински [145]
или пък сам ти, Ахиле, най-страшен от всички герои,
за да смили Аполона, когато му жертва откара.“
Гневно погледна към него Ахил бързоног и отвърна:
„Користолюбецо алчен, облечен в безсрамие нагло!
Кой ли ахеец ще бъде покорен на твоите думи [150]
в поход да тръгне след теб и с мъже да се бие геройски?
Аз не съм тука пристигнал за копиеметци троянци,
с тях да се бия, понеже не са ми във нищо виновни.
Никога те не са грабили мои коне или крави,
никога те в плодородна и воинокърмилница Фтия [155]
жътва не са ми затрили, че нас ни делят непристъпно
низ планини гъстосенчести, пък и морето ехтящо.5
Все пак със теб, кучеоки, потеглихме в твоя угода,
бранейки твоята чест и честта на Атрид Менелая
в мъст над троянци. Това не зачиташ, не смяташ за нищо, [160]
даже заплашваш ме ти, че ще вземеш и мойта награда,
с подвизи трудни заслужена и от ахейци дарена.
Никога нямам награда, на твоята равна, когато
сринат ахейците някакъв град многолюден троянски.
Стане ли схватка жестока, победа най-славна печелят [165]
моите силни ръце, но делба ли на плячката почне,
повече вземаш от мене, а винаги с малък, но свиден
дар се завръщам при гладките кораби, морен от боя.
Аз ще замина за Фтия, защото е много по-редно
с витите кораби в къщи да ида; и вече не искам [170]
тук незачетен да сбирам за тебе имот и богатство.“
Мощният цар на мъже Агамемнон така му отвърна:
„Бягай веднага оттука, щом твойто сърце те подтиква!
Аз те не моля за мен да останеш. И други си имам:
те ще ме тачат достойно, а най-вече Зевс промислител. [175]
Между царете, родени от Зевс, тебе най-много мразя,
тъй като вечно налиташ на разпри, раздори и битки.
Дето си толкова храбър, това ти е дар от безсмъртен.
Хайде дома се завръщай със кораби, с верни другари,
над мирмидонци царувай! За тебе аз няма да жаля, [180]
нито гневът ти ме стряска. Но ето сега те заплашвам:
щом като Феб Аполон Хризеида отнема от мене,
аз ще я пратя със черния кораб и с мои другари,
а Бризеида прекрасна, наградата твоя, ще взема,
лично ще дойда във твоята шатра, та сам да узнаеш [185]
колко по-силен от теб съм и никой от днес да не смее
равен на мен да се смята и да ми излиза насреща.“
Рече така Агамемнон, а мъка обхвана Ахила.
Ядно в гърдите космати сърцето му бе раздвоено:
трябва ли меча си остър от ножница той да извади, [190]
другите бързо да пръсне и сам да убие Атрида,
или да спре яростта си, гнева си голям да подтисне.
Докато всичко претегляше още във своите мисли,
меча си вече издърпващ, яви се Атина от облак.
Бе я изпратила тук белоръката Хера богиня,6 [195]
пазеща двамата с обич сърдечна и грижа еднаква.
Спря зад Ахила Атина, докосна косите му руси,
видима само за него, за другите беше незрима.