Илиада

Трепна Ахил, изведнъж се обърна и редом съгледа
права Атина Палада — блестяха очите й страшно. [200]
Той заговори към нея и думи крилати й каза:
„Дъще на егидодържеца Зевса, защо ми пристигна?
Искаш да видиш сама наглостта на Атрид Агамемнон?
Но ще ти кажа сега и това ще се сбъдне най-точно:
скоро със своята дързост живота си той ще погуби.“ [205]
А совоока богиня Атина така му отвърна:
„Аз от небето се спуснах7 да спра яростта ти безмерна,
стига да слушаш. Изпрати ме тук белоръката Хера,
пазеща двама ви с обич сърдечна и грижа еднаква.
Хайде гнева си смири, не посягай с десница към меча! [210]
Само със думи обидни нападай го, колкото искаш!
Но ще ти кажа сега и това ще се случи по-късно:
триж по-блестящи награди ти сам ще получиш след време
заради тази обида. Но чуй ни и днес се въздържай!“
А бързоногият син на Пелея й в отговор рече: [215]
„Трябва, богиньо, и тебе, и Хера сега да послушам
въпреки моята ярост: това по-полезно ще бъде.
Който безсмъртните слуша, и те благосклонно го слушат.“
Стисна той с тежка десница красивата сребърна дръжка,
мигом големия меч във голямата ножница върна, [220]
кротко послуша Атина, а тя на Олимп си отиде
сред боговете в двореца на егидоносеца Зевса.
Думи обидни веднага Ахил богоравен отправи
към Агамемнон Атреев, не сдържайки никак гнева си:
„Ах ти, пияницо, с кучи очи и сърце на кошута! [225]
Смелост ти никога нямаш да тръгнеш с войската за битка,
ни на засада да идеш с най-храбрите между ахейци.
Гибел жестока на тебе се струва такава постъпка!
Много по-лесно е впрочем в просторния стан на ахейци
дар да заграбваш от всеки, изрекъл слова срещу тебе. [230]
Цар тунеядец, страхливец! Ти хора нищожни владееш!
Иначе, сине Атреев, за сетен път днес би обиждал.
Но се заричам и клетва велика сега произнасям,
в този се жезъл кълна, който никога няма да пусне
клони и листи, веднъж в планината отсечен от ствола, [235]
нито ще цъфне отново, щом брадва от него е свлекла
листи, кора и върхари, а днес го държат във десници
съдници, рожби ахейски, блюстци на закона на Зевса.
Тази е моята клетва велика, която аз давам.
Всички ахейци след време ще жалят безкрай за Ахила, [240]
Колкото и съкрушен, ти не би им помогнал тогава,
щом на рояци ще гинат от мъжеубиеца Хектор.
Горко ще страдаш тогава, душата ти мъка ще къса,
че разярен не зачете най-храбрия между ахейци.“
Каза синът на Пелея и върху земята захвърли [245]
жезъла, с гвоздеи златни осеян обилно, и седна.
Точно отсреща Атрид се гневеше. Тогава се вдигна
Нестор от Пилос, оратор прославен със глас благозвучен.
Думи по-сладки от мед из устата му плавно течаха.
Бяха измрели от две поколения8 смъртните хора, [250]
в негово време родени и заедно с него израсли
в Пилос, а вече над трето потомство царуваше Нестор.
Благонамерен към тях, заговори със думи такива:
„Горко ни! Скръб безпределна заплашва войската ахейска!
Как би се радвал Приам и чедата на царя Приама, [255]
колко ли много троянци биха ликували дружно,
ако узнаят подробно за вашата свада опасна —
двама сте първи в съвета данайски, във битка — най-лични.
Хайде послушайте днеска — от мене сте вие по-млади.
Аз съм живял със герои, от двама ви много по-смели. [260]
Никога те не презираха мойте полезни съвети.
Вече такива мъже не съм виждал и няма да видя,
както Дрианта, водач на войските, или Пиритоя,
също Кенея, Ексадия и Полифема божествен,
още Тезея Егеев, подобен на бог олимпийски. [265]
Бяха най-храбри от всички мъже, на земята родени.
Бяха най-храбри мъже и с герои най-храбри се биха,
също с планински чудовища,9 и ги изтребваха грозно.
Бях им тогава другар, от далечния Пилос пристигнал,
чак от презморска страна — те сами ме поканиха лично. [270]
Бих се за тях доброволно и гръд срещу гръд се сражавах.
Никой от днешните хора не би се преборил с такива.
Слушаха моите думи и следваха мойте съвети.
Хайде бъдете послушни — добре е човек да се вслушва!
Сине Атреев, макар че си властен, не вземай момата! [275]
Нея ахейци предадоха първо във дар на Ахила.
Сине Пелеев, и ти престани да се караш със царя:
никога почит подобна до днес не е имал в народа
цар скиптроносец, комуто Кронид е изпратил прослава.
Толкова смел си, защото богиня е твоята майка! [280]