— Трябва да кажа нещо на журналистите. Нали трябва да кажа?
— Какво? — попитах аз.
— Знаете ли, вече четвърта седмица не искат да приемат от мен медицински колети. Вчера в затвора беше ден за предаване на медицински колет. И пак не ми го взеха. Нито мед, нито витамин С, никакви лекарства. Направо не зная как издържа той там.
С Ина разговаряме във фоайето пред съдебната зала. Към нас се приближава адвокат Антон Дрел, който казва, че в адвокатската колегия било получено предложение от прокуратурата той да бъде лишен от адвокатски права заради отказа да защитава Михаил Ходорковски. Ние обсъждахме как на другия ден адвокат Дрел ще отиде в Министерството на правосъдието и ще изясни дали наистина има такова предложение и дали прокуратурата не е полудяла. Около нас имаше много журналисти, които изведнъж скочиха от столовете си и хукнаха нанякъде.
— Какво става? — спрях аз един от колегите.
— Немият проговори! — извика ми един колега, тичайки към противоположния ъгъл на фоайето.
А там, в ъгъла, за първи път разговаряше с журналистите прокурорът Дмитрий Шохин. Прокурорът съобщи, че защитата на Ходорковски преднамерено протака процеса, че няма никакви нарушения на закона, че всички участници в процеса са били своевременно уведомени, че на Михаил Ходорковски е било предоставено достатъчно време, за да се запознае с документите.
— Две седмици за шестстотин страници? — веднага попитаха няколко журналисти. — На вас самия стигна ли ви предоставеното време, за да изучите присъдата?
— Имах предостатъчно време, точно толкова, колкото е необходимо — отсече господин Шохин.
От този момент нататък делото тръгна стремително. Почивката свърши, започна да говори адвокат Падва, а съдията Тарасов през цялото време го подканяше да побърза. Адвокат Падва заяви, че по повечето обвинения липсва състав на престъпление, по всички — без изключение — не е доказано, че Михаил Ходорковски е причастен към престъпления, а по някои дори не е установен самият факт на престъпление.
— Вие за какво пледирате? — прекъсна го съдията.
— Да се отмени присъдата и делото да бъде прекратено — отговори адвокатът.
— Това ли е всичко?
— Не, ваша чест, аз едва започнах.
Адвокат Падва каза, че по обвинението относно завод „Апатит“ е изтекъл срокът на давност, затова в решението на съда не може да се говори, че Ходорковски е виновен.
— Всичко това е изложено в жалбата ви — прекъсна го съдията.
Адвокатът продължи с това, че по останалите обвинения е нарушен принципът на презумпция за невиновност, че свидетелските показания на защитата не са били приети от съда, че протоколът на един от обиските е отхвърлен от съда — съдът преценил, че поемните лица са били заинтересувани, но същевременно съдът е разпитал следователя, който е направил обиска, в качеството на свидетел, без да вземе предвид, че той е заинтересувано лице. От думите на адвоката излизаше, че Михаил Ходорковски е невинен, а процесът е проведен в грубо нарушение на НПК.
Адвокат Падва говори около два часа и половина. След първия час помоли за петминутна почивка. Почивката беше дадена. След още един час адвокатът помоли за втора почивка, но съдията му нареди да продължи. Гласът му прегракна, той говори още около десетина минути, подпирайки се на масата, след което каза, че не е в състояние да продължи и завърши речта си почти на половин дума.
Адвокат Юрий Шмит също помоли за почивка, но тя не му беше разрешена.
— Тази неуместна прибързаност се обяснява с факта, че властта се опитва да попречи на Ходорковски да се кандидатира за Думата…
Съдията прекъсна и него:
— Преминете към делото по същество…
Адвокатът подробно започна да разнищва обвинението за укриване на данъци от страна на Михаил Ходорковски.
— Това е изложено в жалбата ви! — прекъсна го съдията.
— Процесът е устен — парира адвокатът. — Това се смята за постижение на цивилизацията.
Докато адвокатите говореха, в милицията бил получен сигнал, че в зданието на Московския градски съд била заложена бомба. Пристигнаха пожарникари и кинолози с кучета.
Евакуираха всички сътрудници на съда. Само ние, журналистите и участниците в процеса, които бяхме на шестия етаж, не знаехме, че зданието се евакуира. Едва след около два часа дойдоха милиционери и казаха, че в сградата няма бомба, че опасността е отминала. Така разбрахме, че въобще е имало някаква опасност.
Дойде ред на Ходорковски да говори. Той каза:
— Много е просто да се установи моята невинност. Призна ме за виновен не съдът, а група бюрократи, която успя да убеди властта, че не бива да финансирам опозицията… Но кремълските чиновници идват и си отиват. Тези, които разграбват ЮКОС, също след няколко години ще заминат на Запад. Това са хора без чест и съвест. За тях родината и нейното бъдеще не означават нищо. Нека заедно да помислим за бъдещето.
След тези думи Ходорковски започна подробно да разглежда обвинението за незаконното кредитиране на компанията „Мост“ — единственото обвинение, което успял да изучи. Той също говори дълго и също поиска петминутна пауза. В отговор съдията му даде пет минути, за да приключи речта си.
Сградата на съда отдавна беше затворена. Вътре нямаше никого освен участниците в разглеждането на жалбата на Ходорковски. По време на една от кратките паузи представителите на данъчната служба, които бяха в съда като ищци по гражданско дело, излязоха навън да пушат. А милиционерите от отцеплението не искаха да ги пуснат обратно — казваха, че съдът бил затворен.
Речта на прокурора беше кратка: той само настоя, че срокът по обвинението за НИИ по торовете и инсектофунгицидите изтича не на 22, а на 23 септември, т.е. още не е изтекъл.
Същинските дебати между страните отнеха осем часа.
Към девет часа вечерта съдът обяви решението. Обвинението за „Мост“ беше извадено от присъдата поради липса на състав на престъпление. По обвиненията за „Апатит“ и НИИ по торовете и инсектофунгицидите присъдата беше смекчена. Общият срок по всички обвинения възлезе на осем години.
Присъдата влезе в сила.
ЕПИЛОГ
Последното писмо, което Михаил Ходорковски написа от затвора „Матроска тишина“, преди да бъде изпратен в колонията в Чита, се оказа поздравление до Владимир Путин, публикувано във в. „Комерсант“. Поздравлението е написано като циганско пророчество — каквото и да се случи, то ще се окаже вярно:
„Уважаеми Владимир Владимирович! За съжаление, по известни на Вас причини сега нямам възможност да Ви поздравя лично и затова се възползвам от вестник «Комерсант». Има хора, които умеят професионално да говорят за Вашите достойнства. В този смисъл аз съм самоук любител. Затова ще Ви кажа какво наистина мисля. Вие сте много смел човек, щом се съгласихте, бидейки подполковник, да заемете длъжност, по-висока и от маршалската.
Вие сте доста успешен лидер, който успя да спаси и да запази главното богатство на съвременна Русия — високите цени на петрола. Вие сте прекрасен приятел и партньор: не пожалихте дори собствената си репутация заради приятелите си, които разрушиха ЮКОС — доскоро най-голямата петролна компания в страната.
Вие сте щедър човек и явно обичате футбола.
Днес Вие имате почти всичко. И аз искам да Ви пожелая малкото, което нямате: свобода и спокойствие. Вие ще се сдобиете с тях, когато в съответствие с Конституцията на Русия напуснете този неблагодарен президентски пост. Ако е рекъл Господ, скоро ще се видим…“
