Дори когато пише писмо или статия от лагера, хората на свобода винаги биха могли да си помислят, че не ги е писал той. В гръмогласния спор за него той е единственият, който не може да разкъса мълчанието и да говори открито. Той е пленник на тишината.
Глава 13
ЗАКОННА СИЛА
Откакто е задържан, Ходорковски няколко пъти се изказва публично. Той говори на съдебния процес в своя защита, написа няколко отворени писма, даде няколко интервюта. Обвини либералите, че либералните реформи през деветдесетте години са прокарали свободата в Русия в разрез със справедливостта и поради това са обезценили самата идея за свободата. Обвини чиновниците, че използват властта за лично обогатяване. И най-накрая, бидейки кандидат-депутат от Университетския избирателен окръг в Москва, написа отворено писмо по този повод, в което употреби думата „путинщина“. Тоест, обвини самия президент, че е изградил и оглавява корумпирана държава, която накърнява свободата и насажда несправедливост. Той настойчиво предлагаше на богатите да споделят с бедните съмнително придобитата си собственост и да я защитят от чиновниците, които са силни именно защото в Русия няма безгрешни и всеки може да бъде лишен от собственост и вкаран в затвора. Затова всички се страхуват, затова са послушни и затова не са свободни.
За затворник Ходорковски се изявяваше публично твърде често, но нито веднъж не бе чут и разбран. Всичките му изказвания потъваха в море от безкрайни коментари на противници, на съюзници, на словоохотливи чиновници, на платени дърдорковци, на безплатни дърдорковци. По повод на всяко писмо на Ходорковски беше прието да се гадае дали то означава, че той се предава, или точно обратното — че преминава в настъпление. Прието беше също така да се гадае сам ли го е писал или е диктувано от Кремъл. Така всеки път същността на самото писмо потъваше сред тези догадки.
Нито една от публичните изяви не облекчи участта на Ходорковски. Процесът вървеше по реда си, като в роман на писателя Франц Кафка. На публичните изяви на Ходорковски властта отговаряше с репресии.
През август 2005 година, когато Ходорковски публикува статията си „Левият завой“, даде интервю за вестник „Ведомости“ и изрази желание да се кандидатира за депутат, беше преместен в обща килия, а приятелят му Платон Лебедев не само че беше преместен в обща килия, но и вкаран в карцера.
Тогава Ходорковски започна суха гладна стачка. Това беше много странна гладна стачка. Три дни пазеше в тайна от всички стачката си. Не беше написал заявление до началника на затвора, че гладува в знак на протест, че Платон Лебедев е в карцера. И дори на адвоката си беше казал едва на четвъртия ден.
— Защо гладувате, след като не сте обявили гладна стачка? — попитал го адвокат Антон Дрел.
— Аз гладувам за себе си — отговорил Ходорковски. — Страхувам се да не започнат да ме хранят принудително и да не ми позволят да изкарам гладната стачка докрай.
Когато навън се разчу за гладната стачка на Ходорковски, тя незабавно се превърна в също такъв предмет за спекулации, както и отворените му писма. Обсъждаше се наистина ли Ходорковски гладува и не пие вода или само се преструва. Официалните телевизионни канали обявиха, че гладната стачка на Ходорковски е лъжа, а началството на затвора не е направило никакви отстъпки и държало Платон Лебедев в карцера седем дни, както било определено. Седем дни Ходорковски гладувал и не пиел вода. А тези, които бяха на свобода, обсъждаха дали наистина той не яде и не пие. Властта беше непреклонна.
Тази гладна стачка беше първото съобщение на Ходорковски от затвора, което беше прочетено и разбрано. То се разшифрова по следния начин: „Ако тръгнеш да умираш, властта няма да забележи, че умираш. Ако кажеш на властта, че умираш, тя няма да повярва. На властта не й пука дали живееш или умираш.“
В отговор на тази гладна стачка, смятана за фалшива дори от мнозина привърженици на Ходорковски, изведнъж от цялата страна се посипаха предложения Ходорковски да се кандидатира за депутат. За последен път същото се случи в края на осемдесетте години, когато цялата страна предлагаше на изпадналия в немилост Елцин да се кандидатира.
Адвокат Антон Дрел твърди, че за издигането на Ходорковски от Университетския избирателен окръг на Москва, за създаването на предизборен щаб, за шум в пресата и за началото на предизборната кампания не е била изхарчена нито копейка. Дрел казва, че за първи път от дълги години насам политиката в Русия се е превърнала в игра, в която не е задължително да се залагат пари, може да се заложи и съдба. И колкото по-болезнена бъде загубата на Ходорковски на изборите, колкото по-драматична бъде съдбата му, в толкова по-значим политически аргумент ще се превърне тя.
Приблизително две седмици след гладната стачка на Ходорковски някакъв оперативен работник пребил един затворник в „Матроска тишина“. И целият затвор обявил гладна стачка. С тази стачка затворниците не искали да кажат, че са ангели. Те просто искали да кажат, че не бива да ги бият. Не зная дали се изразявам ясно, но Ходорковски е присъствал във всеки един от тях като Джон Ечемиченото зърно.
На 14 септември в Московския градски съд започна разглеждането на касационната жалба по делото на Михаил Ходорковски. Още първия ден делото беше отложено за след седмица. Изясни се, че адвокат Генрих Падва не само оглавява защитата на Ходорковски, но е и единственият адвокат, с когото Ходорковски е сключил споразумение. А адвокат Падва се разболял.
Адвокатите на Михаил Ходорковски, разбира се, имаха интерес разглеждането на касационната жалба да се протака. Те многократно твърдяха, че заседанието в Московския градски съд по делото на Ходорковски е насрочено твърде прибързано и защитата нямала време да се подготви за процеса. Адвокатите твърдяха, че тази прибързаност е политическа — за да не успее Михаил Ходорковски да се регистрира като кандидат депутат от Университетския избирателен окръг на Москва. Молбата на Ходорковски да бъде регистриран като кандидат беше при началника и не беше изпратена в избирателната комисия. Ако процесът беше започнал на 14 септември, беше приключил за няколко дни и обвинителната присъда беше влязла в законна сила, молбата въобще можеше да не бъде изпратена. Тогава Ходорковски не само не би могъл да бъде избран в Думата, но дори не би могъл да проведе предизборна кампания и поне за малко да стане политик, да успее да каже поне нещичко.
В 11.00 часа в съдебната зала вече се бяха събрали журналисти, роднини на осъдените, прокурорът Дмитрий Шохин, ищците по гражданското дело (т.е. представителите на данъчната инспекция) и десет души конвой. В стъклената клетка бяха осъдените Михаил Ходорковски и Платон Лебедев. Но от адвокатите им нямаше нито един. Цялата редица столове за адвокатите беше празна. През стъклото Платон Лебедев махна на началника на конвоя, обградил клетката, и му каза нещо за свободата.
— Какво? — не чу конвоят.
— Има много свободни места, седнете — повтори Платон Лебедев.
Той изглеждаше много зле. През изминалите три месеца, откакто беше произнесена присъдата, той видимо беше отслабнал, лицето му беше пребледняло, а под очите имаше дълбоки сенки. Щом влезе в клетката, Платон Лебедев веднага седна, докато Михаил Ходорковски остана прав. Впрочем Платон Лебедев разтягаше с пръсти ъгълчетата на устните си, изглежда приканвайки всички да се усмихват.
В 11.20 адвокатите още ги нямаше. В 11.30 журналистите нарушиха забраната за използване на мобилни телефони в съдебната зала и научиха, че на 12 септември Генрих Падва е бил настанен в болница заради изостряне на някакво хронично заболяване.
В 11.40 съдебното заседание все пак започна. Председателстващият Вячеслав Тарасов каза:
— Извиняваме се за закъснението. То е свързано с неявяването на адвокатите. Причините засега се изясняват. Защитата и прокурорът, значи, ъ-ъ-ъ… са известени по законния ред.
Съдията се обърна към Платон Лебедев и го попита наистина ли не желае да участва в процеса. Лебедев тежко се изправи, приближи се до микрофона и отговори:
— Изразявам категоричен протест срещу незаконното ми и насилствено довеждане в съда. Настоявам да бъда изведен от съдебната зала, защото още през юни отказах да участвам в този процес…
— По каква причина? — попита съдията.
— Позволете ми да завърша. Поръчах на адвокатите да обжалват присъдата и им забраних да участват в процеса.
— По каква причина?
