казва:
— Аз съм много по-млад от вас, можете да ми говорите на „ти“ — той разговаря с мен уважително, изглежда, за него съм някакъв авторитет в професионален смисъл.
— Ти също можеш да ми говориш на „ти“. Защо в „Човекът с метлата“ ти си в кадър и сам си четеш текста зад кадър, а в другите филми те няма и текста чете някакъв говорител със страшен глас?
— Нямах рейтинг — Алексей лапа сладките вареники. — Рейтингът на филма, озвучен от говорител, е три пъти по-висок, отколкото на този, в който аз съм в кадър.
— Но все пак четирите филма са твои, нали? Текста си го писал ти и ти отговаряш?
— Да.
— Тогава отговаряй.
Във филма на Алексей Малков „Терористичен акт с предплата“ доста добре се обяснява как петролът на ЮКОС се е продавал нелегално чрез някой си бандит на име Хожахмед Нухаев. После доста ясно се обяснява как Нухаев бил свързан с чеченските терористи. А после се прави простичкият извод: петролът на ЮКОС се разхищавал чрез Нухаев, а Нухаев финансирал терористите. Значи с петрола на ЮКОС са финансирани терористи. Значи Ходорковски е финансирал терористи. Като главен експерт във филма се изявява журналистът Марк Дейч и на два пъти в кадър казва, че цялата описана схема за кражба на петрол и финансиране на чеченската съпротива е действала, преди ЮКОС да стане частна компания. Питам Малков:
— Според теб, разбира ли зрителят какво означават думите „преди ЮКОС да е принадлежал на Ходорковски“?
— Това пояснение на Марк Дейч има юридически характер — Алексей продължава да дъвче варениките. — В действителност, когато предприятията са се приватизирали, новите собственици са влизали в тях много преди приватизацията им. Мисля, че зрителят е разбрал пояснението именно така, както го казва Марк Дейч.
— Не ме будалкай, Льоша. Според теб, разбрал ли е зрителят, че тази история е станала, преди Ходорковски да стане собственик на ЮКОС?
— Мисля, че да — казва Алексей.
А аз мисля, че не. Мисля, че от филма „Терористичен акт с предплата“ и от мъглявото пояснение на Марк Дейч зрителят не е разбрал, че петролът на ЮКОС е бил краден и е отивал за финансиране на чеченската съпротива, когато компанията е била още държавна и не е имала отношение към Ходорковски. Мисля, че зрителят не е разбрал, че Хожахмед Нухаев е същият онзи човек, за когото Марина Филиповна Ходорковска казва, че много се страхувала заради сина си, когато започнал да прочиства Юганск от чеченските бандити. Мисля, че зрителят не е разбрал и поради факта, че във филма, който разказва за делата на ЮКОС преди идването на Ходорковски, от време на време се мярка и самият Ходорковски.
— Добре — казвам, — дай да минем към филма „Човекът с метлата“.
В него Алексей Малков разказва, че в град Киров живее портиерът Сергей Варкентин. Той е болен от олигофрения — болест, при която на човек може да му бъде внушено каквото и да е, а също и да върши и говори най-различни неща — това обяснява в кадър лекар психиатър от детска психиатрична болница. И ето веднъж при Сергей Варкентин идват някакви хора и му предлагат да стане директор на търговска фирма. Той се съгласява и няколко години след това се смята за директор на нещо си, стяга се за командировка в чужбина, подписва някакви документи, очаква някакви доходи, но така и не ги дочаква. Едва в съда се изяснява, че Варкентин фактически е оглавявал фиктивно една от търговските фирми, чрез които ЮКОС укривал данъци. Във филма Алексей Малков твърди, че възползвайки се от безволието на този човек, болен от олигофрения, някакви изпратени от Ходорковски хора склонили нещастния портиер да стане фиктивно директор на фиктивна фирма. Но Малков дори не предполага, че по същия начин, използвайки безволието на болния, прокуратурата е могла да склони портиера да дава каквито тя пожелае показания.
С този Варкентин стана нелепа история. Докараха го в съда като свидетел. Във филма на Малков Варкентин е грижливо сресан и облечен в чист дънков костюм, а в съда Варкентин се появи невчесан и с явно чуждо яке. Ръкавите му бяха по-дълги от ръцете, носът му течеше и той го триеше с ръкавите. Въведоха го в съдебната зала, той се огледа и хукна да бяга навън. Охраната го хвана и го доведе при съдията. Съдията му поиска паспорта, той го даде и пак хукна да бяга, пак го хванаха, върнаха го и го разпитваха. Той беше толкова жалък и отговаряше толкова несвързано на въпросите, че Ходорковски и Лебедев в клетката се смееха до сълзи, падайки един върху друг. След десетина минути Варкентин посвикна с обстановката и не искаше да си тръгва, когато разпитът приключи. Изведоха го. Това беше отвратително. При това отвратителни бяха всички, освен Варкентин: прокурорът, който е призовал за свидетел очевидно неспособен да отговаря за думите си човек; адвокатите, които бяха изнамерили, че Варкентин е бил съден за изнасилване и пуснат поради невменяемост; Ходорковски и Лебедев, които се смееха на глупостите на болния, вместо да плачат и да викат: „Престанете да се подигравате с човека! Та той все пак е човек!“ Питам Алексей Малков:
— Защо във филма „Човекът с метлата“ няма нито един документ, подписан от този момък като директор на фирма? Или няма такива документи?
— Ако е подписвал, значи има. И ако е бил в съда като свидетел, значи има документи. Но докато се водеше следствието, не ми даваха никакви документи. Прокуратурата не е особено контактна. Единствено Вешнякова (официалният представител на прокуратурата — В. П.) се яви, никой друг не е коментирал, а аз с никого не съм контактувал. Позовавах се единствено на показанията на Варкентин.
Това казва Алексей Малков, обръщайки логиката надолу с главата. Обратното! Точно обратното! Ако е имало документи, значи Варкентин ги е подписвал. И тогава би следвало те да бъдат показани и да се докаже, че са били подписвани, за да може Ходорковски да укрива данъци. Но документи няма. Има само показанията на нещастния невменяем човечец, че уж нещо бил подписвал.
В същия филм Алексей Малков разказва за още една посредническа фирма. Този път в Швейцария. Някоя си Елена Колонг — французойка, рускиня по произход, оглавявала фирмата. Адвокат Антон Дрел казва, че в Швейцария тя била нещо като деловодител на съпругата на един от партньорите на Ходорковски. После обаче се опитвала да шантажира Платон Лебедев и искала от него да я обезщетят, защото онази жена се отказала от услугите й. Алексей Малков твърди, че чрез Колонг в Швейцария се изпирали юкоските пари. Питам Алексей:
— Във филма ти Колонг говори на някаква пресконференция. На каква?
— Струва ми се, че самата тя даде пресконференция в Париж. Но аз не съм снимал тази пресконференция, а кореспондентът ни за Европа.
— Ясно. Във филма тя показва папки с документи, но от всички папки вади само два документа. Единият е с дата февруари 1998 година. Това е поръчението на ЮКОС за размяна на акции на дъщерните компании с единна акция на ЮКОС, което няма никакво отношение към прането на пари. Вторият документ е начертана на ръка схема за пране на пари. Може и да е вярна, но начертана на ръка схема не може да е документ. Ти как си обясняваш, че Колонг не показва нито един документ при условие, че има цели папки? А може би няма документи? Може би в папките има само хартия, а Колонг е шантажистка?
— Нямам обяснение — честно си признава Алексей Малков. — Монтирах кадрите, които ми изпратиха.
— Ти попита ли вашия кореспондент за Европа защо са й дали само година условна присъда? И то в Швейцария, където за пране на пари могат да те тикнат в затвора за цял живот.
— Не, не съм го питал.
Алексей Малков дояжда сладките вареники. Той е обезоръжаващо искрено момче с детски пухкави и румени бузи. Искрен като войник, който не разбира защо го обвиняват във военни престъпления, щом е изпълнявал заповед. Питам го:
— Не те ли смущава фактът, че всички предприемачи са оптимизирали данъците си, а онези, които са могли, също са превеждали парите си в Швейцария? Но съдят само Ходорковски.
— Не — казва Алексей, — аз снимам само по материали, предоставени ми от следствието. Ако прокуратурата се заеме с Потанин или Фридман, ще заснема филми и за тях.
Наистина е войник. Той е свикнал предварително да знае, че героите му са престъпници. Той не е свикнал да проверява материалите, предоставяни от прокуратурата. Мисля си дали да не му кажа, че са го излъгали. Дали да не му кажа: „Използват те като портиера Варкентин. А може би използват и мен, ако тази
