книжка е част от пиар-кампанията на ЮКОС, а на мен ми предложиха да я напиша, защото знаеха предварително, че почти сигурно ще оправдавам Ходорковски просто затова, че е в затвора.“
Дали да му кажа? Не. Няма да повярва. Много е трудно един журналист да повярва, че през цялата му бляскава кариера може нито веднъж да не му се случи да каже истината и в най-добрия случай да успее да представи гледна точка, различна от официалната. Неговата аудитория е десет милиона души, а моята най-много десет хиляди. Може би просто му завиждам?
Във филма „Бригадата от ЮКОС“ Алексей Малков разказва как Ходорковски и Невзлин били заповядали на заместник-началника на службата за охрана на ЮКОС Алексей Пичугин да убие бившата пиарка на ЮКОС Костина, сътрудника на компанията Колесов и бившия съсобственик на купената от ЮКОС Източна нефтена компания Рибин. Пичугин бил заръчал това убийство на кума си, тамбовския бизнесмен Горин. Горин пък го прехвърлил на серийния убиец Коровников, а той пък не убил нито Костина, нито Колесов, нито Рибин. При Костина бомба била взривена на стълбищната площадка и никой не пострадал. Колесов бил нападнат на улицата, но се отървал само със синини. Колата на Рибин била взривена заедно с двамата му бодигардове, но Рибин не бил в нея. По-нататък Горин тръгнал да си иска парите за неизвършените убийства от Пичугин и от бащата на Ходорковски Борис Моисеевич и затова бил убит. Ходорковски и Невзлин били знаели всичко това.
Алексей Малков доказва дружбата на Ходорковски, Невзлин и Лебедев със зам.-началника на службата за сигурност на ЮКОС Пичугин, като показва любителски кадри от един поход с всъдеходи на ръководителите на ЮКОС из Кавказките планини. В кадър са Ходорковски, Невзлин, Лебедев и Пичугин. Може да се предположи, че Пичугин е бил там просто като охрана на началството, но Малков предполага, че Пичугин е на Кавказ, защото е в приятелски отношения с началството.
— Откъде взе този любителски филм? — питам Алексей.
— Беше иззет при обиска — отговаря ми той.
— От прокуратурата ли ти го дадоха?
— Да.
— Там има един епизод, където Невзлин стреля с пушка, а Ходорковски хвърля нещо в пропастта. Твоят текст гласи: „Забавлявайки се, Ходорковски хвърля ръчна граната.“ А в действителност той хвърля шише.
— Но пък са стреляли наистина — отвръща Алексей.
— Стреляли са наистина. Докато си почивали, да речем, Невзлин помолил охраната да му даде оръжието си: „Ей, човече, дай да пострелям.“ Е, добре. Кажи ми — ето, Пичугин е бивш офицер от ФСС, вторият човек в службата за сигурност на голяма компания. Да предположим, че му заповядват да убие Рибин, Костина и Колесов. А той поръчва убийствата не на професионален снайперист или на „барета“, а кой знае защо на кума си. Как си го обясняваш?
— Обяснявам си го, разбира се. Първо, самият Пичугин изглежда е ограничен човек. Изглежда, просто не е разбирал от работата си. Може би първоначално Пичугин е вярвал на Горин. По онова време, струва ми се през 1998 година, позициите на ЮКОС в Тамбов са много силни. За Костина, доколкото зная, въобще не е ставало дума да я убиват или да я взривяват. Просто е трябвало да я пребият във входа. Убиецът Коровников я мислел за някаква търговка от пазара, която имала да дава пари. Но когато разбрал, че тя работи в кметството, променил тактиката си. Не пребил Костина, както му било заръчано, а взривил входа, за да не види тя лицето му.
— В крайна сметка излиза, че хората, за които е било поръчано да бъдат пребити или убити, въобще не са пострадали, а убит се оказва кумът на Пичугин, комуто Пичугин уж бил поръчал убийствата. Това говори или за чудовищния непрофесионализъм на господин Пичугин…
— … или, че всичко е инсценировка — кима Алексей. — Съгласен съм. Но мнозина свидетели казват пред съда, че всичко е било именно така, както твърди прокуратурата. Има огромен брой свидетелски показания. Има множество детайли, които не биха могли да бъдат измислени. Всичко е направено от тъпо по-тъпо, та едва ли е нарочно.
— Тоест, ти смяташ, че непрофесионализмът на убиеца е доказателство, че той е убиец?
— Или… Мисля си, че службите за сигурност на големите компании могат нарочно да създават опасни ситуации, за да доказват на началството колко са нужни. Службите за сигурност се създаваха в началото на деветдесетте години, когато всеки ден убиваха бизнесмени и наистина имаше нужда от тях. А сега няма такива престъпления и никой не би нападнал такова огромно чудовище като ЮКОС. Може пък службата за сигурност да си е измисляла врагове, за да се прави, че се бори с тях.
— Не допускаш ли, че всички тези истории с убийствата са постановка?
— Допусках, докато не прочетох материалите по делото. В тях има твърде много дребни детайли и те твърде много съвпадат в разказите на различни свидетели.
— Но какво общо има Ходорковски?
— По делото на Пичугин Ходорковски е бил свидетел, но аз не вярвам шефът на компанията да не е в течение. В една изградена вертикално компания всичко е под контрол.
— Искаш да кажеш, че шефът на една огромна компания лично ще се грижи как да бъде смачкана физиономията на някаква си уволнена пиарка?
— С Костина може и да не се е занимавал. Но мисля, че със сигурност е знаел за Рибин. Става дума за големи пари.
— Историята с Рибин ми е мътна. Рибин очаква покушение. Засилва охраната си и навсякъде се движи с бодигардове. После един прекрасен ден отива на гости на племенницата си, отпраща бодигардовете, т.е. остава без охрана. И точно в този ден взривяват охраната.
— Мисля, че е нормално да пусне бодигардовете си да вечерят. За да не мръзнат в колата, докато той е при племенницата си, Рибин пуска охраната да вечеря.
— И точно тогава ги взривяват. А ти говори ли със стария Ходорковски? Аз бях при него вчера и той ми каза, че никакъв Горин не е идвал при него, но ако се бе появил, веднага щял да бъде предаден на охраната.
— Разговарях със стария Ходорковски в съда. Той ми каза, че всичко това е гнусотия. Коментарът му бе доста кратък. Ако бях на негово място и ако при мен беше дошъл килър, също бих го предал на охраната. Аз не твърдя, че Горин наистина е говорил със стария Ходорковски. Просто казвам, че има такива свидетелски показания.
— Но свидетелите не са били с Горин при Ходорковски?
— Не, чакали са го отвън. Горин е бил сам.
— А Горин е убит. Изчезнал е. Излиза, че ти си повярвал на свидетели бандити, а със стария Ходорковски дори не си говорил?
— Честно казано, опитвах се няколко пъти. Но нямаше никакви варианти. Два месеца добросъвестно звънях в пресцентъра на Ходорковски. Фактът, че тяхната гледна точка не е представена в нито един от филмите, си е чисто тяхна вина. Много пъти идвах в съда. Звънях. Що за странна госпожица ръководи пресцентъра им?
— Маша Орджоникидзе ли?
— Не помня как се казва — Алексей Малков не може да си спомни името на жената, на която звънял цели два месеца. — Странни хора. Там май всеки решава свои си проблеми. А пресцентърът им работи конкретно за укриване на информацията.
— Кажи ми, моля те, ти лично смяташ ли, че Ходорковски е убиец?
— Не съм казвал, че той е убиец. Дори не му е повдигнато обвинение в убийство.
— Но в представите на зрителите, които твоите филми създават, Ходорковски е убиец.
— Не съм виновен, че Ходорковски ръководеше ЮКОС, а ЮКОС се оказа замесен в убийства.
Искаме сметката от келнера. Продължавам да задавам въпроси, без да се надявам, че Алексей Малков ще промени мнението си за Ходорковски. Нещо повече — би ми се искало този младеж с честно лице да убеди мен. Тогава щеше да стане ясно, че съм глупак. А сега става ясно, че тържествува несправедливостта. Аз питам:
— В последния ти филм „Чистосърдечно признание“ се казва, че ЮКОС е продаден за 150 милиона, а е струвал минимум 15 милиарда. Откъде си взел това число?
— При първия директор на ЮКОС Муравленко е била направена оценка. Разговарях с бившия
