Вълчият талисман

Виждаше я в мечтите си как върви — кожената и рокля се изопваше при всяко движение на стройното и тяло.

„Обичам те… да, ще се омъжа за теб…“ Думите ехтяха в ушите му, сякаш бяха произнесени току що.

„Ще дойда да те отведа. Преди да падне първият сняг.“ Тя вървеше срещу него — пълните и устни се усмихваха страстно, а в сведените и очи проблясваше предизвикателство. Бедрата и се полюшваха с всяка премерена стъпка. Ръцете и се движеха гъвкаво, устните и се разтваряха, възбудата в очите и нарастваше.

Един остър лакът в ребрата сложи край на мечтите му.

 — Нали искаш да чуеш за какво се говори? — прошепна Охлюва черупка в ухото му.

Бягащ като вятъра тръсна глава, за да проясни мислите си, докато вождът на клана продължаваше да говори. Гореща мазнина бе седнал с кръстосани крака до Черна луна; ръцете му лежаха на скута със сплетени пръсти, погледът му бе вперен в утъпканата трева; той слушаше внимателно.

От другата страна на Черна луна седеше Един мъж, а току зад дясното му рамо бе приклекнал Каменния юмрук. И двамата мъже бяха изморени от пътя, а дрехите им бяха опръскани с кал и покрити с прах. Бягащ като вятъра виждаше прикритата умора в суровите им погледи. Приличаха на опасни мъже, поели на плещите си всеобщата тревога.

Един мъж въртеше стръкче трева между пръстите си. Той всмукваше бузите си и татуираните на тях мълнии хлътваха навътре.

Един мъж и Каменен юмрук? Кога се бяха върнали? Бягащ като вятъра бе чул, че двамата ще наблюдават придвижването на Кухата флейта поне десет дена — но един поглед бе достатъчен да разбере човек, че те вече са открили нещо. Нещо, което едва ли ще им хареса.

— Глътнал си доста женска отрова — изсумтя Охлюва черупка. — Тя трябва да е изумителна жена.

Бягащ като вятъра изгледа неодобрително приятеля си и насочи вниманието си към Черна луна, който тъкмо казваше:

 — …се върна. Искам той да ни разкаже всичко, което двамата с Каменен юмрук са успели да научат.

Един мъж огледа кръга от лица. Един по един, той срещаше очите на стари приятели, от време на време кимваше. Най-накрая погледът му срещна този на Бягащ като вятъра и бойният водач кимна с нескрито одобрение в очите. Той се прокашля и каза:

 — Всичко, което Бягащ като вятъра, Охлюва черупка и Син вятър ни казаха, е вярно. Каменен юмрук и аз се придържахме към високите местности, където можехме да се придвижваме, без да бъдем забелязани. През нощта слязохме до лагерите им, за да се опитаме да ги подслушаме и да научим нещо. Целият клан Куха флейта се е стекъл в долината на Дебелия бобър.

Между хората се понесе шепот.

Един мъж направи жест със загорелите си от слънцето ръце:

 — Притаихме се в тъмнината и пленихме една от жените им. Завлякохме я на достатъчно разстояние от лагера, за да не се чуваме, и поговорихме с нея. Ето какво ни разказа тя. Зимата на север от Опасната река е била ужасна. Топлите ветрове чинук изобщо не са се появили. Снегът се сипел на преспи по цялата земя, а после навалял още и още сняг. Изобщо не спирал. Войни на Кухата флейта са открили места, където бизоните са били затрупани от преспи, а други са се покатерили върху гърбовете им само за да бъдат на свой ред погребани под снега. По северните равнини се разнасяла воня на гниещи животни, загинали в снеговете. Големите стада са изчезнали. Срещали се само пръснати тук-там бизони, но и те имали съвсем малко месо по костите си.

 — Но Кухата флейта не бягат само от вонята. Още по на север зимата е била дори по-ужасна. Клановете на Снежната птица и Осата, живеещи покрай Реката на буболечките, били изправени пред гладна смърт. Лосовете и елените карибу измирали — някои от тях измръзвали прави. Северните стада бизони може вече да са изгинали до крак. Озовали се в такова тежко положение, клановете на Снежната птица и на Осата се срещнали и провели съвет. Решили, че заедно ще успеят да изтласкат Кухите флейти от ловните им полета и да спасят гладуващите си деца. Превзели са земите на Кухата флейта около Опасната река. Смятат, че там ловът ще бъде по-добър през тази есен.

Черна луна поклати невярващо глава:

 — Значи всички кланове идват на юг?

Един мъж сви рамене:

 — Ето какво ни разказа пленената жена. Войните на Осата и Снежната птица нападнали Кухата флейта, когато започнало пролетното топене на снеговете. След тях идва кланът на Зеления камък, който е напуснал гористия пояс, за да се засели в ловните полета край Реката на буболечките, които тези кланове изоставят. Когато Зелените камъни пристигнат там, ще открият онова, което другите вече са видели, и вероятно ще ги последват на юг, като по пътя ще ловуват каквото намерят, ще ядат корени и горски плодове. Лятото е хубав сезон. Хората не гладуват. В реките може да се лови риба, могат да се хващат птици и дребен дивеч. Но клановете няма да намерят големи стада бизони и мислите на всички ще са заети с идващата зима. Единственият път, който остава, е на юг.

 — Попитахме жената, дали Кухите флейти ще останат в долината на Дебелия бобър, за да се опитат да отблъснат обединените кланове. Тя каза, че ще останат само колкото да съберат сили или докато се появят останалите кланове и започнат да ги нападат. Кухите флейти са изтощени от битки. Твърде много от своите са изпратили с Песни при Гръмовната птица.

 — След това са видели зеления огън в небето и са го възприели като знак да се придвижат още по на юг. Търговците са им разказвали, че на юг зимите не са толкова сурови. Студът не е толкова силен. Хората не гладуват, ако ветровете чинук не задухат. Жената ни каза, че Кухите флейти са отчаяни, че са решени да не оставят семействата си да гладуват повече.

Шушуканията на хората се усилиха. Както и да приключеше съветът, очакванията на всички щяха да бъдат мрачни.

 — Тези бяха думите, които чухме двамата с Каменен юмрук — добави Един мъж. — Доловихме и отчаянието, което се криеше в тях. Чухме как душата на жената ни говори. Ето какво казвам аз, съплеменници: не можем да върнем назад Кухите флейти, а дори и да го направим, след тях идват обединените кланове на Снежната птица и Осата, а след тях — Зеленият камък.

Черна луна помръдна, все едно че потрепери.

 — Един мъж, ти си най-силният ни войн. Винаги си говорил благоразумно и открито. Всички уважаваме съветите ти. Какво предлагаш да направим?

Един мъж пое дълбоко дъх и отпусна уморено рамене.

 — Някога бих казал, че Черните острия ще успеят да ги отблъснат. Щях да бъда един глупав млад мъж, който никога не е виждал погледа в очите на Кухите флейти. Съветът ми щеше да бъде съвет на човек, който никога не е виждал как един клан губи всичките си воини, както Бягащ като вятъра ще ви каже, че се е случило с Бялата глина. Къде са сега хората от клана Бяла глина? Според разказа на Бягащ като вятъра те са били почти унищожени, останал е само един техен лагер, преследван от Племето на вълка, изтласкан на юг чак до Страничните планини — планини, които ние дори не сме виждали още.

 — А какво стана с жената, която сте пленили? — запита Черна луна.

Каменен юмрук се обади от мястото си зад Един мъж:

 — Взехме я с нас, докато преплуваме реката на Дебелия бобър. През това време тя ни разказваше за зимата, която е прекарала край Опасната река. Разказът и трогна сърцата ни. Майка и и баща и, двете и деца — единствените и деца — умрели от студ. Пуснахме я и и пожелахме всичко най-добро.

Огнения заек — воинът, който се бе бил така храбро при устроената на Строшените камъни засада — се изправи и изчака Черна луна да му обърне внимание. После прочисти гърлото си и се огледа.

 — Ако искаме да запазим ловните полета в долината на Дебелия бобър, ще имаме нужда от цялата си храброст. Аз изобщо не одобрявах идването ни тук от самото начало. Сега обаче преценявам, че може би то е било правилно. Ако Кухите флейти ни бяха нападнали, докато бяхме разпръснати, щяха да ни изтласкат от