икономически растеж в една все по-сложна среда — социално и икономически погледнато — нуждата от адекватен човешки капитал расте. Оттук нуждата за един задълбочен и широк процес на формиране на човешкия капитал. Иначе казано, имаме голяма нужда от все по-образовани и обучени хора, за да посрещнем предизвикателствата на едно все по-сложно бъдеще.
1.2. Стойността на труда
През различните етапи в историята на човечеството хората различно са оценявали стойността на труда и тази оценка е зависела не само от културното наследство на дадено общество, но и от степента на неговото развитие. Разбирането на самия процес на формиране на това понятие е от важно значение за съвременното му осмисляне. Както вече знаем, трудът не е само начин за създаване на богатство — така, както са мислели класическите икономисти. Трудът има и специфична цена в смисъл, че изразява самата същност на човешкото същество: ние сме онова, което произвеждаме. Нашата стойност за обществото се определя от цената (стойността) на нашите дейности, стойността на нашия труд. Но какво е „цена на труда“?
За да определим смисъла на това понятие ще трябва първо да дефинираме думата „труд“. Оказва се, че не всяка дейност на човека може да се дефинира като „труд“ — храненето, спането, писането са действия, поддържаща живота, но те в никакъв случай не са труд. Същото може да се каже и за някои действия като плуването или играта на футбол за развлечение, независимо че при тях се приемат някои рискове. И обратното — трудът на фермера, миньора или занаятчията обикновено се считат за труд — при това „професионален“ труд.
Тази концепция за труда, валидна към днешна дата, определя труда като действие, целящо производството на стоки или търсени услуги. От гледна точка на икономиката трудът се дефинира като сбор от човешки и интелектуални действия, имащи същата цел, а икономистите оценяват тези действия по количествените резултати — способността да се произвеждат повече стоки и услуги.
По-нататък ще обясним подробно защо според нас подобна дефиниция на понятието „труд“ и неговата оценка от чисто икономически аспект е вече неадекватна. За тази цел ще анализираме еволюцията на труда през вековете и как се е променяло виждането на хората за начина, по който трябва да се дефинира това понятие.
1.2.1. Трудът като факт и символ и неговото стойност за обществото
Независимо от това че на пръв поглед всички знаят какво е труд и че има широко възприето разбиране за това какво е и какво не може да бъде труд, все още ни липсва една общоприета дефиниция за този изключително важен аспект в живота на човека. Дефиницията за труд често зависи от гледната точка — нещо видно в опитите на различните учени да осмислят понятието. Един икономист ще погледне на нещата икономически, един философ ще дефинира понятието по съвсем различен начин. Независимо от това, всички са съгласни, че феноменът труд — за разлика от другите дейности — действително съществува и е съществувал и в миналото. Следователно сам по себе си трудът е факт. Погледнато в по-широк аспект и като начин да се приближим до точното дефиниране на понятието, трудът може да се опише като договореност между хората и околната им среда за постигане на основната цел — самосъхранението. Стойността на труда започва да се измерва, погледнато от тази гледна точка, чрез успешните действия на хората да съхранят живота си и да запазят човечеството. Такава дефиниция върши работа, но тя не описва нещата в цялост. Ще е необходимо да се проследи еволюцията на онова, което хората са възприемали като труд през вековете.
От гледна точка на митологията трудът е бил определян като една ограничена поредица архаични действия. Боговете научили човека как да се труди; Атина го научила да отглежда маслинови дървета, да опитомява животни и да ги впряга в каруци. Деметър прибрал първата реколта и заклал крава. Така именно боговете са онези, които са научили хората да практикуват най-древните дейности като лов и риболов, воденето на войни и др. Божественото начало е довело до разбирането, че като ритуал трудът трябва да се практикува по един и същи начин винаги. Понятието „труд“ променя съдържанието си с появата на християнството. Религията става не само монотеистична, но тя разделя човек от бога и го пренася в отвъдното. Този свят — за разлика от отвъдния — не е вече дом само на боговете, а става преходно място по пътя за рая. Въпреки това, трудът все още се свързва с Бог, понеже той е създателят на света — при това създател, демонстриращ свой метод и последователност. Той прави света за шест дни и иска човек да спазва неговия ритъм на работа — шест дни труд и един за почивка. Трудът, като физическо и умствено усилие, се разглежда като подчинение на божествената воля и дух.
Понятието „труд“ търпи нова промяна по времето на Лутер и Калвин. Според Лутер, трудът не е наказание и борба за физическо оцеляване, а се превръща в начин за морално себеутвърждаване. Калвин отива по-далеч, твърдейки, че трудът е основна житейска цел, водеща до спасението. Предприемчивостта, дисциплината и икономическия успех, резултат от упорит и честен труд, са качества, харесващи се на бога. Калвин издига в култ активния живот — „вита актива“ — за разлика от самозатварянето и мисловността — „вита контемплатива“. Предприемаческите дейности стават професия, а идеите на Калвин и до сега остават видима мотивация за работа. Есенцията на онова, което днес наричаме „капиталистически ориентирано общество“, се състои главно в тази протестантска трудова доктрина като източник на всички стойности.
1.2.2. Моралният аспект
Митологическият и Калвинисткият подход към работата съдържат определени морални аспекти, но сме длъжни да отбележим, че те са обвързани с някакво божествено начало и са наложени на хората отвън. Преди Кант връзката между божественото и моралното е била винаги доста близка. Именно Кант е първият, който разделя двата аспекта и чисто моралния аспект на труда вече може да се опише по следния начин.
Неизпълнението на морален дълг е вина, но човекът може да бъде виновен само на свобода. Така че необходимо условие за съществуването на морала е свободата. Основната формула тук е: можеш, следователно трябва. Кант детерминира моралния дълг като императив, наложен на човека от самия него и в резултат на свободата, а не на божественото присъствие. Ако бе иначе, човек не би се чувствал свободен. По този начин Кант разделя морала от бога и детерминира морала като израз на автономната човешка душевност.
Според тази доктрина, трудът губи сакралния си характер, по-рано влаган в неговата стойност. Той, трудът, е или естествен човешки стремеж към щастието, или задължение. Задължението да се грижи за себе си, за роднините си; да поема отговорността за изпълнението на определени договорености, базирани на труда. Стойността на труда се определя в зависимост от близостта му с моралните императиви. Императивите се формулират от обществото в условия на пълна свобода и могат — а и често го правят — да влязат в противоречие с онова, което е икономически изгодно. Днешните биотехнологии, експериментите с хора, търговията с наркотици може да носят икономическа изгода, но от морална гледна точка не са винаги (и при всички обстоятелства) приемливи за обществото.
Сблъсъкът между моралните и икономическите проблеми не трябва и не може да стане тема на настоящия доклад, но трябва да помним, че моралният аспект на труда и неговата стойност съществуват. Не е работа на икономистите да определят набора от морални ценности, които да детерминират какво представлява и как трябва да се практикува „моралният труд“. В състояние сме обаче да анализираме дадена система и да предложим база за упражняване на труда, която да е в съответствие с основните морални принципи на обществото.
1.2.3. Трудът през вековете
В зората на човечеството трудът се е състоял главно в ловуването и свързаните с него дейности: клане на животни, дране на кожи, подготовка на инструментите за извършване на тези дейности. Трудът е бил
