— Бурето, дето крачи като живо същество, каза всичко, което пропуснах — отвърна Док.
Стен потърка брадичка и за стотен път съжали, че „Богомолка“ не им бе зачислила боен компютър. После вдигна глава, изгледа всички един по един и каза:
— Мисля, че трябва да ги оставим първи да си изиграят картата.
Глава 2
— По моя команда — каза яничарският капитан. — Тръби две, четири, шест, готови за стрелба. Огън.
Чу се метален грохот и трите дългообхватни ракетни тръби се надигнаха над външния корпус на кръстосвача. От тръбите блъвна кислород и твърдо гориво и „таласъмите“ излетяха.
— Имаме огън на ракета шест и ракета две… огън на ракета четири… ракета четири не запали.
— Опитай презапалване — нареди капитанът.
— Опит за презапалване — докладва старшият оръжейник. — Опит неуспешен. Ракетата не успя да се запали. Първична запалваща верига нефункц… вторична запалваща верига нефункционална, ракетата не успя да се самозареди.
Един яничар никога не изразяваше емоции. Капитанът изключи връзката с оръжейната, после погледна първия си помощник. Неговото лице също беше безизразно. Повредите в края на краищата не бяха толкова неочаквани. Обикновено преди да купят някой имперски кораб, той беше преживял доста битки. Но все пак, с подходящо оръжие и в името на Таламеин яничарите можеха да направят много!
След което отново насочи вниманието си към следящия ракетите екран, докато петкилотонните ракети гонеха бягащия „Сиенфуегос“.
— Виж кво ми показва! — извика Айда. — Изстреляли са ракети.
— Колко остава? — попита Стен.
— Сблъсък след… осемдесет и три секунди. Имаме цяла вечност.
— Не е смешно — скастри я Стен, докато затягаше шлема в оръжейното кресло.
В сивия полусвят. Част от него „виждаше“ призрачните фигури на другите бойци в командната зала, но самият той изведнъж се сля с торпедото.
Оръжейната контролна система, разбира се, по нищо не се отличаваше от „сензитата“. Шлемовият контакт се опираше в основата на черепа и предизвикваше преки усещания в мозъка. Операторът, с помощта на стандартен джойстик и дистанционно, насочваше като камикадзе торпедото точно към целта.
Стен „видя“ отварящия се в корпуса процеп… блъвналия в празнотата въздух… после яркобялата резка в непрогледния мрак, когато неговото СМ-торпедо излетя. Натисна нов бутон на контролния пулт и се „изстреля“ отново. Второто антиракетно торпедо задържа на подчинен курс, в успоредна траектория по фланга.
Чу смътно как Бет от другия контролен пулт отсече:
— Гном девет в полет… всички ЕСМ А-А-А в действие… чакам контакт… чакам контакт.
„Гномите“ бяха малки противоракети, осигуряващи лъжливи целеви означения, идентични на „Сиенфуегос“. Мъртва тишина в очакване или гномите да отклонят и взривят таласъмите, или Стен да влезе с торпедата си в огневи обхват.
Алекс забеляза капките пот, избили на горната устна на Айда. После примига и от челото му в очите покапаха солени капки. Погледна умислено Док, Хъгин и Мънин.
Тигрите крачеха напред-назад и махаха възбудено с опашки. Док седеше вцепенен на масата.
— Имам отклонение на първа ракета — внезапно каза Бет. — Копелето обръща… ей, ти! Давай… направо и… — Изключи камерата, когато един от таласъмите, идиотски уверен, че мисията му е завършила, се натресе в еднометровото камуфлажно торпедо и се сля с празнотата.
— Тъпак — каза триумфално Бет и смъкна шлема си. Стен изведнъж забълва ругатни и задърпа назад стика и клавишите.
— Тъпата ракета е с незапален двигател… няма начин да я проследя.
В секундата, докато таласъмът фучеше като стрела право в телеобхвата на Стен… той посегна отчаяно към ръчния детонаторен ключ.
Малката ядрена глава на торпедото му се пръсна на огнена топка… но Стен вече се „превключваше“ на втората противоракета, превъртя се около оста си и тласна стика на пълна скорост.
— Тоя го изтърва — каза Айда, като се мъчеше да бъде спокойна.
Стен не отговори. Настигаше бавно ракетата на яните. Приближи още… и шлемът му автоматично превключи от радар на видимост в реално време.
„Спипах те… спипах те… спипах те…“ — помисли той, докато почернелите горивни тръби на таласъма изникваха пред очите му.
— Седем секунди до сблъсъка — обяви Айда и сама се учуди как гласът й остана толкова спокоен.
И Стен изстреля торпедото си.
Ново ядрено кълбо.
— Имам още една… ъъ, не, нямам. Радарно ехо. Чукнахме ги всичките, лейтенант.
Стен свали шлема, примига и огледа командната зала. Беше останал с торпедото чак до мига на детонацията… и мозъкът му настояваше упорито, че огънят на експлозията временно е заслепил очите му. Залата бавно преля от негатив, през свръхекспонация до позитив.
Ръкопляскане не последва. Всички, в края на краищата, бяха професионалисти. Последва само коментарът на Алекс.
— Сега вече знам що ние шотландците носим полички. Щото като стане нещо такова, да не сменяме гащите.
— Окей — каза Стен. — Първият проблем ни се махна. При две дългообхватни установки това сигурно е всичко, което имат. Което значи, че ще ни доближат след…
— Четири часа — каза Айда.
— Четири часа. Великолепно. Намери къде да се скрием. За предпочитане някой хубавичък свят с големина около 6АУ и най-добре — със сто процента облачна обвивка.
Айда съсредоточено заоглежда пространствения глобус около тях.
— Планът е следният. Айда ни намира свят, където да кацнем — заяви Стен с възможно най- командирския си тон. — Може би ще успеем да стигнем до него преди да ни спипат. Влизаме в атмосферата, мушкаме се под нея…
— Мушкаме тоя строшеняк под нея? — обади се Айда.
— … след което кацаме на някой — дано да е тропически — остров, докато на тях им писне да душат, и после си тръгваме за вкъщи.
— И на това му викаш „план“?
— Док, имаш ли друго предложение, освен да си седим тук и да мрем дълго? — попита Стен.
Екипът се залови за работа.
— Вражеският кораб променя курса, Зигфер — докладва оперативният на яните. — Вероятно замислят кацане на Бананг IV.
Капитанът неволно зяпна, но веднага се овладя.
— Този кораб не може да е от никой свят от купа Лупус1.
— Очевидно не е, сър.
— Интересно. Външен кораб с достатъчно противоракетни средства, за да спрат дори нас. Очевидно кораб, за който може да се смята, че е с ценен товар. Каква е скоростта на приближаване?
— Ще бъдем в обсега на ракетния обхват до три часа, сър.
— А Бананг IV?…
— Могат, да навлязат в атмосферата приблизително за същото време.
Капитанът се усмихна.
— Ако не ме интересуваше товарът им, щях да се изкуша да ги оставя да кацнат на Бананг. Истина е…
