Китиара!
Стражът го побутна в гърба и го върна към настоящето.
— Обърни се и престани да си разменяш сигнали с твоите приятели! Танис се подчини, но отново се замисли за Китиара. Не, тя никога не би помогнала на хората така, както правеше Лорана. Щеше да се разгневи и да ги остани на собствената им съдба — да живеят или умрат, защото презираше по-слабите от себе си. За негово учудване споменът за Китиара не предизвикваше предишния болезнен спазъм. Това правеше Лорана, която само допреди няколко месеца беше една разглезена принцеса, а сега караше кръвта му да кипва, а ръцете му да търсят всякакви поводи да я докоснат.
Когато стигнаха края на улицата, той отново се обърна, надявайки се да й даде някакъв знак, да й покаже, че е разбрал какъв глупак е бил. Да й покаже… Но пердето беше спуснато.
5.
Размирици.
Тас изчезва.
Алхана Старбриаз.
— Мръсен рицар!
Камъкът удари Стърм по рамото. Той се сгърчи, макар че едва ли го беше заболяло много. Танис видя бледото му лице и потреперващия мустак и разбра, че болката е по-дълбока от тази, която може да причини което и да е оръжие. Но Стърм продължи да крачи с гордо вдигната глава, без да обръща внимание на обидите и подвикванията. От време на време стражите разгонваха тълпата, но го правеха театрално, уличната сган го знаеше и продължи да ги замерва с камъни и най-различни предмети. Не след дълго спътниците кървяха, покрити с боклуци и мръсотия.
Танис бе убеден, че рицарят няма да отвърне на провокациите, но затова пък едва удържаше Флинт. Боеше се, че в един момент той няма да издържи и ще се втурне да чупи глави. Но докато се занимаваше с него, съвсем забрави за Таселхоф.
Освен прословутото си разтегливо понятие за неприкосновеност на чуждата собственост, кендерите притежаваха още едно качество — доведената до съвършенство язвителност, която всички кендери владееха и благодарение на която тази миниатюрна раса оцеляваше. Успяваха да ядосат противника си до такава степен, че той изгубваше здравия си разум и започваше да се бие хаотично и непредпазливо. Докато пътуваше с внушителните си на ръст приятели, на Тас рядко му се налагаше да я използва. Сега бе моментът да я приложи и той започна да обижда безогледно.
Танис се усети твърде късно. Искаше да му затвори устата, но кендерът крачеше в началото на колоната, а полуелфът — най-отзад и нямаше как да му попречи.
Според Тас обидите „гаден рицар“ и „елфски боклук“ бяха напълно лишени от въображение, затова реши да демонстрира на тълпата какво богатство и словесно многообразие крие общият език. Обидите му бяха шедьоври от остроумие и находчивост. За жалост бяха твърде злостни, независимо от очарователната невинност, с която бяха изричани. Изрази като: „Това носът ти ли е или някакъв тумор? Бълхите, дето лазят по теб, дресирани ли са? Майка ти да не е била земеров?“ — бяха само началото. Ситуацията заплашваше да излезе извън контрол.
Стражите започнаха да поглеждат все по-тревожно към тълпата и началникът заповяда конвоят да побърза. Онова, което си представяше като триумфално шествие пред жителите на града, започна да клони към неуправляеми улични безредици.
— Накарайте го да млъкне! — изкрещя гневно той на арестуваните. Танис се опита да мине напред, но стражите и уличната тълпа му попречиха. В суматохата събориха Гилтанас на земята и Стърм се наведе над него, за да го предпази, Флинт раздаваше юмруци и ритници във всички посоки. Танис почти стигна до Таселхоф, когато един домат го уцели в лицето.
— Ей, началник, знаеш ли какво можеш да направиш със свирката си? Можеш да… Кендерът така и не довърши, защото точно в този момент се протегна една огромна ръка и го сграбчи. Друга ръка запуши устата му, а две здрави лапи обезвредиха яростно ритащите му крака. Върху главата му бе метнат чувал и от този момент нататък Тас усещаше само миризмата на мръсен брезент и това, че го отнасят нанякъде.
Тълпата се разлюля и побърза да се разпръсне. Танис избърса домата от лицето си и се огледа, за да се увери, че всички са живи и здрави. Стърм помагаше на Гилтанас да се изправи, след което избърса кръвта от сцепеното му чело. Флинт ругаеше, без да си поеме дъх, като в същото време вадеше парчета зеле от брадата си.
— Къде е този проклет кендер! Ще го… — Джуджето изведнъж млъкна и се заозърта. — Къде, по дяволите, е този проклет кендер? Тас? Ела да ми помогнеш…
— Тихо! — Танис се досети, че кендерът е успял да се измъкне и не искаше да го издадат.
— Това копеленце! Забърка ни в тази каша и се покри… — почервеня джуджето.
— Шшт!
Флинт млъкна, задавен от ярост.
Полицейският началник побърза да вкара арестантите в Съдебната палата. Едва след като се озоваха в безопасност зад стените на грозната тухлена сграда, осъзна, че един от тях липсва.
— Да го догоним ли, сър? — попита един от стражите. Началникът се замисли, но след това поклати ядосано глава.
— Зарежи. Никой не може да намери кендер, който не иска да го открият. Важното е, че прибрахме тези, които ни трябваха. Да изчакат тук, докато докладвам на Съвета. Той влезе през една дървена врата и остави спътниците във вмирисаното, тъмно преддверие. В ъгъла спеше някакъв пиян скитник и похъркваше. Стражите с мрачни лица махаха тиквени кори от униформите си и измъкваха от косите си разни обелки и други отпадъци. Гилтанас непрекъснато премигваше заради кръвта, която се стичаше в очите му, а Стърм безуспешно се опитваше да я спре.
Полицейският началник се показа на вратата и нареди на стражите да ги доведат.
Преди да влязат, Танис успя да се приближи до Стърм и го попита кой е главният. Ако имаме късмет, все още трябва да е един, който ме е виждал — отвърна шепнешком рицарят. — Господарите на Тарсис винаги са били честни и благородни хора. Освен това не виждам в какво могат да ни обвинят. Не сме направили нищо В най-лошия случай ще ни ескортират с въоръжен конвой и ще ни изгонят от града. Танис поклати недоверчиво глава и влезе в съдебната зала. Известно време не можа да нагоди зрението си към полутъмното помещение, което миришеше още по-лошо и от преддверието. Двама от съдиите дори държаха под носовете си портокали, набучени с клончета карамфил.
Шестимата членове на съвета седяха по трима на дървени скамейки от двете страни на Господаря, чийто висок стол беше поставен в средата на платформа. При влизането им той вдигна поглед и изви вежди, когато забеляза Стърм. Изражението му едва забележимо омекна и дори кимна леко в знак на приветствие. Танис се обнадежди. Спътниците пристъпиха и застанаха пред него — за тях столове нямаше.
— Какво е обвинението срещу тези мъже? — попита Господарят.
Полицейският началник изгледа злобно арестуваните.
— Подклаждат улични бунтове, милорд.
— Бунтове ли? — избухна Флинт. — Нямаме нищо общо с вашите бунтове! Това беше дело на онзи малоумен… От стената зад Господаря се приближи закачулена фигура и прошепна нещо в ухото му. Арестантите я забелязаха чак сега.
Флинт се закашля, млъкна, извика Танис изпод плътните си побелели вежди и поклати глава. Гиланталас избърса кръвта от челото си с треперещи ръце и изящните му елфски черти се разкривиха от ненавист. Единствено Стърм остана спокоен, когато погледна уродливото гущероподобно лице на драконянина.
Групичката в хана се събра в стаята на Елистан половин час след като стражите отведоха приятелите им. Карамон застана на пост пред вратата с изваден меч, а Ривъруайнд наблюдаваше през прозореца. Виковете на разгневената тълпа се чуваха дори тук. След известно време шумът стихна и настъпи тишина. Утрото премина без инциденти. Зимното слънце светеше, но не топлеше. Карамон прибра меча в ножницата и се прозя. Тика придърпа един стол и се настани до него. Ривъруайнд отиде при Златна Луна, която разпитваше Елистан какви са плановете му за бежанците.
Лорана остана до прозореца, макар че отвън нямаше нищо за гледане — тълпата се беше разотишла, а стражите, уморени от броденето нагоре-надолу, бяха потърсили малко топлина във входовете на сградите. Чуваше само приглушения разговор на Тика и Карамон, които се смееха на нещо свое. Лорана ги погледна.
