С писмо от 1 декември 1944 г. Георги Димитров съобщава на Трайчо Костов: „Получих достоверни сведения, че англичаните успели да разшифроват някои ваши и мои шифровки. Как това се е получило, няма конкретни данни. Така или иначе необходимо е да се вземат бързи мерки за пълното осигуряване на нашата кореспонденция, направи всичко да се смени шифърът. Изпращам спешно наш инструктор, който ще донесе нов шифър и ще помогне да се организира както трябва вторият шифър.“
От октомври 1944 г. по лично поръчение на Георги Димитров до България лети специалният куриер Бронислав Криницки — заместник-началник на секретния сектор НИИ-100 при ЦК на ВКП(б). Той носи материали и инструкции за Политбюро и отнася в Москва протоколи с неговите решения и тези на Секретариата на БРП (к). След като се запознава с тях, Георги Димитров нанася поправки, бележки и предложения. Подписани от него, документите се връщат обратно в ЦК в София. Инструкциите, получени от Москва, се оформят от Политбюро в съответния подходящ вид и се внасят в НК на ОФ. Оттам те се предлагат на правителството и стават официални решения.
Фактически без да е държавна институция, НК на ОФ се поставя над Министерския съвет. И това не е случайно. Чрез него Политбюро на БРП(к) направлява и контролира работата на правителството. За подсилване присъствието на Комунистическата партия в НК на ОФ през ноември 1944 г. е решено в него да се включат освен дотогавашните представители Цола Драгойчева и д-р Иван Пашов, още Васил Коларов (от Москва), Добри Терпешев или Владимир Поптомов.
А от Съветския съюз Георги Димитров обръща внимание на ЦК на БРП (к) да поддържа пред съюзниците си принципа: „Нашата партия и нашите партийни хора нямат официално никакви връзки със съветското правителство, че съветското правителство има и може да има работа по българските въпроси само с българското правителство и негов официален представител, а не с нашата партия.“ Той специално набляга — „още по-малко с Г. Димитров — Д. Терпешев“. Последният е член на Политбюро и е в постоянни контакти със съветското военно командване в София.
Докато се регулират връзките с Москва, указанията на Задграничното бюро се предават чрез радиостанция „Христо Ботев“. В емисия от 11 септември 1944 г. Вълко Червенков приканва правителството да предприеме бързи и смели действия за „обезвреждането на всички виновници за тригодишното съучастие на България в хитлеристките престъпления“. То трябва да изпълни решението си да арестува „прогерманските министри, депутати, бюрократи, джелати и тем подобни“. Вълко Червенков подчертава, че тези „предатели на България“ трябва „да бъдат съдени и сурово наказани“. В подобен дух на 11 септември 1944 г. Георги Димитров дава указание на ЦК на БРП (к) да пристъпи към създаване на народни съдилища за разглеждане делата на „предателите“ и „фашистките престъпници“.
В отговор три дни по-късно ЦК съобщава в Москва: „В първите дни на революцията стихийно бяха уредени сметките с най-злостните врагове, попаднали в наши ръце. Сега се вземат мерки за това с тези неща да се занимават съответните наказателни органи. Министърът на правосъдието работи по създаването на народни съдилища и следствени комисии.“
Обяснението на фразата „стихийно уреждане на сметките“ се съдържа в партийните документи от август-септември 1944 г.
В директивата си от 27 август 1944 г. Георги Димитров уведомява ЦК на БРП, че предстои навлизане на Червената армия в страната. Във връзка с това той дава указание народът и неговите въоръжени сили решително да минат на нейна страна и заедно „да очистят българската земя от немските разбойници и техните подли помагачи“. Директивата е предадена за изпълнение на окръжните комитети на партията и ГЩ на НОВА.
На 8 септември 1944 г. сутринта три моторизирани колони на Червената армия преминават границата при Добруджа и се отправят към Русе, Разград и Варна. На същия ден ОК на БРП в Ямбол призовава: „Арестувайте незабавно всички народни врагове, фашистки властници, обезвредете ги и властта в селата и гарите да бъде поета от отечественофронтовските комитети...“
С писмо секретарят на ОК на БРП в Бургас изисква от командира на артилерийската батарея в с. Св. Никола да се направи точен план за „ликвидирането на фашистите всред армията и администрацията“. Като се прецени бързината на съветското напредване, „щом то започне, да се определи точният момент за започване на акцията“...
Със заповед Nо 14 от 8 септември 1944 г., щабът на VI ВОЗ нарежда на партизанския отряд „Хаджи Димитър“: „Да се арестуват всички народни врагове — полицаи и др. народни изедници, и да се обезвредят на място.“
Тъй като Народният съд все още не е учреден със законодателен акт, е решено арестите да се извършат на основание чл. 31 от Закона за гражданската мобилизация. На 12 септември 1944 г. Министерският съвет постановява:
I. Да се задържат по разпореждане на министъра на вътрешните работи:
1. Всички министри от кабинетите през времето от 1 януари 1941г. до 9 септември 1944г.
2. Всички народни представители от XXV Обикновено народно събрание, които с вота си са одобрявали и подкрепяли политиката на казаните кабинети.
3. Всички военни лица, които с поведението си са станали причина за поставяне страната пред катастрофа и за излагане на войсковата част в опасност.
4. Всички други лица, които във връзка с политиката на казаните по-горе кабинети са заповядвали, поощрявали или извършвали убийства, палежи, грабежи, тежки телесни повреди или изтезания.
II. Да се впише възбрана, считана от 12 септември 1944 г.
1. Служебни — върху недвижимите имоти на министрите.
2. По искане на Министерството на вътрешните работи върху недвижимите имоти на останалите лица.
III. Смятат се поставени под запор всички движими имущества (вземания, влогове, акции и др.) на лицата, посочени в т. 1.
Всички отчуждения на имущества от казаните лица, както и изплащане на суми и изпълнения на други задължения към тях след същия ден не могат да се противопоставят на държавата.
Постановлението на Министерския съвет дава възможност да се облекат в нормативен акт започналите вече масови арести по цялата страна. Спазено е указанието от Москва, предадено по радиостанция „Христо Ботев“: „Обезвреждането на фашистките престъпници да става организирано под ръководството на правителството.“ Като резултат съюзниците на БРП в правителството на ОФ са въвлечени в провеждането на нейната линия.
Години по-късно, но вече като обявен за „враг на народа“, Никола Петков ще сподели с народния представител от БЗНС Дичо Томаров, че търсил смъртта си, бил дори уверен, че ще бъде убит, „защото само по тоя начин му оставало да се реабилитира, задето оставил на 9 септември на неговия гръб комунистите да се укрепят на власт“.
Опасявайки се от необосновани репресии във връзка с постановлението на Министерския съвет, регентите излизат с Прокламация към българския народ, прочетена по радиото от проф. Венелин Ганев. В нея те апелират към всички „да проявят в тия върховни времена най-голяма обществена, политическа и лична самодисциплина за запазване на гражданския мир, народното спокойствие и авторитета на закона“. Само че ЦК на БРП (к) има друго виждане по въпроса. С окръжно № 5 от 12 септември 1944 г. той нарежда на партийните организации в страната: „При съдействието на отечественофронтовските комитети да се проведе решително и бързо прочистване на целокупния държавен апарат от всички злостни врагове на народа и на Отечествения фронт и да се ликвидират енергично и твърдо оцелелите все още гнезда на фашистка съпротива.“ В отговор на прокламацията на регентите окръжното призовава да се води борба срещу „демобилизаторските настроения на някои среди“ и да не се спира революционната активност на масите. Според ЦК тя не само не представлява никаква опасност за реда и спокойствието в страната, но напротив — е „най-надеждната опора на новата народна власт“.
Чистката в държавната и местната администрация започва непосредствено преди 9 септември 1944 г. и се разгръща успоредно с навлизането на Червената армия в страната. По инструкции на ЦК на БРП, давани от лятото на същата година, бойните групи на партията по места започват да изпълняват функциите на „народна милиция“. Нейното създаване е узаконено с постановление на Министерския съвет от 10 септември 1944 г. То предвижда от състава на въстаническите отряди и народната милиция да се формира народна гвардия, която се поставя под ръководството на Министерството на войната, и Народна милиция, на която
