Сетне се затекъл към блатото, в което се разполагал глиганът, и заварил там много хора. Те косели сено за глигана и го трупали на купи по брега.
— Каква работа вършите? — попитал ги Матара. Те му разказали колко им е тежка работата.
Заедно с тях Матара започнал да нарежда купите като трапеза, но скришом си издълбал бойница и се сврял в нея. Когато трапезата от купи била наредена, глиганът излязъл от блатото. Приближавал се до трапезата, изквичавал и избягвал обратно. На края не се стърпял и яростно се нахвърлил върху сеното. Матара от бойницата пуснал срещу него стрелата, която се забила в челото му между трите бели четинки и заковала глигана на земята. Матара скочил от засадата си, връхлетял върху него, разпрал му корема като на обикновен дивеч и измъкнал оттам заек. Разпрал заека и извадил от корема му кутия. Отворил кутията и в същия миг извил врата на двете лястовици. Великанът само извикал, но вече не можел да стане.
Матара разгласил на хората, които били заробени от глигана, че вече са свободни. Те му благодарили, а той, с едната лястовица в кутията, се втурнал към другарите си.
Великанът, който бил едва жив, се обърнал към Уацирохс-Зардирохс:
— Ела по-близо до мен, нещо не ми е добре, докосни ме с ръка!
Ала тя не се доближила до него.
В това време Матара пак се спуснал с въжето при Уацирохс-Зардирохс и попитал великана:
— Кажи къде се намира богатството ти!
Великанът посочил всичкото си богатство и помолил да го пощади, да не го лишава от живот, но Матара извил врата и на третата лястовица и великанът умрял. Тогава Уацирохс-Зардирохс казала на Матара:
— Не се доверявай на хората си. Нека те издигнат с въжето преди мен. Макар че другарите ти са се нарекли твои братя, все пак могат да те измамят. Като ме видят, вече няма да спуснат въжето, за да издърпат и теб.
— Това не е достойно за мен — рекъл й Матара. — Тръгвай първа ти!
— Не прави така! — още веднъж му казала Уацирохс-Зардирохс. — Тръгни нагоре преди мен, иначе може да загинеш… Ако другарите ти те измамят, излез в пруста и веднага се хвърли на единия от двата овена, които са вързани там. Добре ще бъде, ако се хванеш за рогата на белия овен, а пък ако се хванеш за рогата на черния овен, очаква те нещастие.
Матара все пак се отказал да се издигне горе пръв и другарите му отначало изтеглили Уацирохс- Зардирохс. И вече не помислили да спуснат въжето за него. Той дълго чакал, а когато разбрал, че няма да го спуснат, изтичал в пруста и както тичал, се хванал за рогата на черния овен и овенът го запратил в седмия подземен свят.
Като попаднал в седмия подземен свят, Матара не се уплашил; тръгнал по непознатия път и стигнал до покрайнините на едно село. Спрял като гост в дома на една бедна жена, която приветливо го посрещнала.
— Ти сигурно си гладен, гостенино, ще опека питка — казала бабичката, изнесла нощвите с брашно и се опитала да го замеси с плюнка вместо с вода, но Матара я спрял:
— Какво правиш?!
— Ох, синко — казала бабичката. — Един дракон завладя реката ни и не дава на никого да вземе рода!
— На госта ще разреши да вземе вода — отвърнала Матара, грабнал две ведра, гребнал вода и я понесъл.
Драконът засъскал след него, но Матара му казал:
— На госта се прощава!
Бабичката опекла питка, нахранила госта си, а сетне му рекла:
— Утре трябва да платим данъка си на дракона. Всяка година по жребий сме длъжни да му даваме една девойка и един момък. Тази година жребият се падна на дъщерята на нашия хан.
— Какъв е този ред? — учудил се Матара. — Какво прави той с тях?
А бабичката му казала:
— Ние, цялото село, ги изпращаме само до едно определено място, боим се да се приближим до дракона. По-нататък те отиват сами.
— А кога ще ги изпращате? — отново попитал Матара.
— Утре — отговорила му бабичката.
Матара се въоръжил и изчезнал, скрил се така, че дори бабичката не разбрала къде.
Цялото село изпращало с плач и ридания ханската дъщеря и сина на един сиромах, на който се паднал жребият. Завели ги до определеното място, по-нататък от което не можел да ги изпрати нито ханът, нито сиромахът, бащата на момъка, нито някой друг от селото, и казали:
— А сега се разделяме с вас навеки и никога вече няма да се видим!
И селяните с плач се върнали назад, а нещастниците, ханската дъщеря и синът на сиромаха, се запътили към дракона.
Матара се затекъл, пресякъл им пътя и уж че случайно ги е срещнал, им казал:
— Да бъде прав пътят ви!
А те му отвърнали:
— Нека пътят на този, който те проклина, да не бъде по-прав от пътя, по който ние вървим!
Той попитал, сякаш нищо не знае:
— Кои сте вие? Къде отивате? Какво ви измъчва?
— В нашата река има един дракон — отговорили те. — Всяка година му плащаме данък по една девойка и един момък. Аз съм дъщеря на хана, а този е син на един сиромах, ние отиваме на гибел: драконът ще вдъхне насреща ни, вятърът ще ни отнесе към него и той ще ни изяде.
— Щом е така, аз ще повървя малко с вас — рекъл Матара.
— Ние загиваме, гостенино, но поне ти не се погубвай — отговорили му те. — Не знаем кой си ти, никога не сме те виждали.
— Не, не се безпокойте за мен — казал Матара. — Аз съм гост и той може би ще ми прости, ако му река: „Защо не ми позволяваш да си вървя по пътя?“
Тръгнали заедно и стигнали до определеното място, Матара попитал:
— Това ли е мястото, където трябва да спрете?
— Да, тук трябва да спрем — отговорили те.
— Той сам ли ще дойде при вас, или вие ще идете при него?
— Сега ще се появи — отговорили му те — и ще вдъхне насреща ни. Вятърът от вдишването му е толкова силен, че ще ни подеме и отнесе право в устата му.
Тогава Матара им казал:
— Стойте тук! Когато се появи, щом вятърът му е толкова силен, легнете в този трап!
Драконът не закъснял да се появи и се обърнал към Матара:
— Кой си ти? Ти не влизаш в данъка, който ми се полага!
— А какво ти пречи, ако вместо двама бъдат трима? — отвърнал му Матара. Тогава драконът вдъхнал насреща им, ханската дъщеря и синът на сиромаха легнали в трапа, а Матара дори не се помръднал от мястото си. Драконът духнал обратно, но Матара пак не се помръднал. Тогава драконът скочил срещу Матара, заизвивал се и му казал:
— Кой си ти? Ти не влизаш в данъка ми. Защо си навлязъл в моята земя?
— Аз съм гост — отговорил Матара. — Заради мен този път се откажи от данъка си!
— Само да се довлека до теб — закрещял драконът — и ще ти дам един гост!
Драконът духнал и започнал да настъпва срещу Матара, заизригвал срещу него пламък от устата си. Матара си носел лъка и стрелата, направена от стоманата, докарана с дванадесет чифта волове. Прицелил се в дракона и забил стрелата право в челото му. Стрелата го заковала на земята. Драконът въртял опашката си и удрял по земята с нея — с глава вече нищо не можел да стори, — и крещял, че светът ще загине.
Матара се приближил, измъкнал меча си и започнал да сече дракона. Насякъл го на трупи и ги наредил като дърва. Издърпал стрелата си от челото на дракона и я турил на мястото й. След това отишъл при ханската дъщеря и сина на сиромаха и им казал:
— Мили мои, вървете си по живо, по здраво в къщи! От днес можете свободно да пиете вода, а аз
