— Значи се разбрахме, Луций Корнелий?
— Разбрахме се, Квинт Помпей! — кимна Сула и в същия миг пред очите му се разкри цялото богатство на Помпей Руф. — Ти имаш ли син? — попита той изведнъж.
— Имам.
— Колко е голям?
— Тази година ще навърши двайсет и една.
— Осигурил ли си му съпруга?
— Не още.
— Аз имам дъщеря. И по баща, и по майка чиста патрицианка. В годината на евентуалното ни съвместно консулство ще навърши осемнайсет. Би ли се съгласил на един брак между сина си и дъщеря ми, да речем след три години, през квинктилис?
— Дали бих се съгласил, Луций Корнелий! Да, и още как!
— Дъщеря ми ще получи голяма зестра. Преди смъртта си дядо й прехвърли на нейно име цялото наследство на майка й — около четиридесет сребърни таланта. Малко повече от милион сестерции. Това задоволява ли те?
Помпей кимна доволно.
— Още отсега да започнем да говорим на Форума за общата ни кандидатура.
— Прекрасна идея! Най-добре избирателите отрано да свикнат с нас, та когато му дойде времето, да гласуват, без дори да се замислят.
— Аха! — изведнъж прогърмя нечий глас откъм вратата.
Беше Гай Марий, който мина тържествено покрай зяпналите го в удивление мъже в кръчмата, без дори да ги удостои с поглед.
— Нашият уважаван Принцепс Сенатус ми каза, че ще те намеря тук, Луций Корнелий — обясни присъствието си Марий и седна на празния стол до двамата. Обърна се към чакащия поръчката Клоаций и му подвикна: — Ако ми сипеш малко от оцета си, Клоаций, няма да е зле.
— И аз така мисля — отвърна той, на когото не бе убягнало, че каната на преторската маса е почти пресушена. — Но пък какво ли и разбирате вие, италийците, от хубаво вино…
Марий се засмя.
— Да ти пикая и на маниерите, Клоаций! Носи виното и си затваряй устата!
След като свърши с шегите, той мина на сериозните теми, доволен, че може да разговаря и с Помпей Руф.
— Бих искал да знам как вие двамата гледате на новите законопроекти на Друз.
— И двамата сме на едно и също мнение — отговори Сула, който на няколко пъти след завръщането си бе търсил Гай Марий, но великият римлянин все го нямаше вкъщи. Той никога не би си помислил, че някогашният му благодетел изведнъж ще затвори вратата на дома си за него — явно бе, че Марий си има проблеми. И все пак последния път, когато го отпратиха, се бе зарекъл повече да не му се обажда, затова и Марий още нищо не бе научил за подвизите му на изток.
— Може ли да го чуя? — полюбопитства той, без да си дава сметка, че Сула може да му е обиден.
— Мнението ни е, че Друз е прав.
— Добре — отдръпна се назад Марий, за да позволи на Публий Клоаций да му налее виното. — За да прокара закона си за земята, той ще се нуждае от всичката подкрепа на поддръжниците си. Аз самият съм му обещал да сторя каквото мога.
— Щом ти си му обещал… — подхвърли Сула, който се чудеше какво друго да каже.
Но Марий вече се бе обърнал към Помпей Руф:
— Ти добре си вършиш работата като претор, Квинт Помпей. Кога възнамеряваш да се кандидатираш за консул?
— Тъкмо за това си говорехме с Луций Корнелий! Имаме намерение да се явим заедно на изборите след три години — с вълнение изрече той.
— Умно! — похвали ги Марий, който веднага разгада играта им. — Чудесна двойка сте, няма що! — засмя се той. — Добре сте се събрали, гледайте да не се разделите! Двамата ще успеете без затруднения.
— И ние така мислим — съгласи се Помпей. — Не само това, ами сключихме и брачен договор.
Марий надигна вежда в учудване.
— Така ли?
— Ще дам дъщеря си на сина му — обясни Сула, който кой знае защо започваше да се чувства неловко; защо от всички хора на света единствен Марий можеше да го смути, при това, без да го иска? Дали причината се криеше у Марий или у самия него?
Но пък и съвсем неочаквано Марий дълбоко въздъхна.
— Прекрасно! Браво, поздравления! Това разрешава всички проблеми в семейството. И Юлия, и Елия, и Аврелия ще бъдат предоволни да го научат.
Сула сбърчи вежди в недоумение.
— За какви семейни проблеми говориш?
— Синът ми и дъщеря ти — обясни с две думи Марий, без дори да се опитва да бъде тактичен. — По всичко изглежда, че двамата са се харесали. Но покойният Цезар твърдо бе заявил, че братовчедите не бива да се женят помежду си. Трябва да призная, че напълно споделям мнението му. Това обаче не е попречило на децата ни да си дадат куп обещания.
Сула остана шокиран. Никога през живота си не бе и помислял за подобна връзка. Освен това отдавна бе престанал да контактува с дъщеря си и не бе имало кога да научи за запознанството й с малкия Марий.
— О-хо! Както съм ти повтарял от години, Гай Марий, твърде дълго се задържам далеч от Рим, тези неща ми убягват.
Помпей Руф слушаше двамата бивши баджанаци с неприкрито смущение и накрая се осмели да се покашля, за да вземе думата.
— Ако нещо те тревожи, Луций Корнелий, не си длъжен да се съобразяваш със сина ми.
— Нищо не ме тревожи, Квинт Помпей — успокои го веднага той. — Двамата са първи братовчеди и са израснали заедно, това е всичко. Както разбра от Гай Марий, нито той, нито аз смеси правили планове да се обвързваме още веднъж чрез брак. Това, за което се разбрахме днес с теб, урежда колкото мен, толкова и него самия. Не съм ли прав, Гай Марий?
— Напълно, Луций Корнелий. У двамата тече твърде много патрицианска кръв, а пък и първи братовчеди не би трябвало да се женят помежду си. Старият Цезар каза твърдо „не“ на подобни връзки.
— Ти самият замислил си се за коя да ожениш малкия Марий? — заинтересува се Сула.
— Мисля, че работата ще се уреди. Квинт Муций Сцевола има дъщеря, която след четири-пет години ще стане мома за женене. Вече съм направил предложение, той се оказа по-скоро благосклонен. — Марий чак се засмя при мисълта. — Аз може и да съм италийски селянин без думичка гръцки, Луций Корнелий, но трудно ще се намери римски аристократ да откаже зет с толкова богат баща като мен. В крайна сметка Гай Марий ще бъде наследен от сина си!
— Така си е! — прихна да се смее и Сула. — Значи на мен остава само да намеря жена за малкия Сула… И да не е някоя от дъщерите на Аврелия!
— Какво ще кажеш за дъщерите на Цепион? — подхвърли му изведнъж Марий. — Като се замислиш за всичкото злато, което ще наследят!
— Струва си да помисли човек, Гай Марий. Доколкото си спомням, бяха две сестри, нали? Живеят при Марк Ливий?
— Точно така. Юлия беше хвърлила око на по-голямата за малкия Марий, но аз лично смятам, че една Муция повече ще му помогне в политическата кариера. — За пръв път в живота си се опитваше да говори дипломатично. — Ти обаче си в съвсем различно положение, Луций Корнелий. Една Сервилия Цепионида би ти дошла добре.
— Напълно споделям мнението ти. Ще направя каквото мога.
