Венец от трева (Част II: Разривът)

съм правил в Киликия! Дори от Сената не благоволиха да поискат по-подробен доклад за действията ми. Цензорин? Та той сигурно не знае накъде е изток, камо ли къде се намира река Ефрат. А и ти откъде знаеш за намеренията му, след като досега няма никакви слухове по въпроса?

— Цензорин е голям почитател на театъра и най-голямата му радост в живота е да организира увеселения и да кани актьори — колкото по-големи трагици, толкова по-добре. Та затова често ходя у тях — усмихна се Метробий при мисълта за Цензорин. — Не, Луций Корнелий, не ми е любовник! Презирам го. Затова пък обичам забавленията. Досега Цензориновите не могат да се сравняват с онези, които ти организираше навремето, но все пак не може да се отрече, че се старае. Освен това се събираме все познати — хора, с които дружа и ми е приятно да бъда. Домакинът ни поднася добра храна, добро вино. — Той сви устни и се замисли. — От погледа ми обаче не убягна, че през последните месеци у Цензорин започнаха да се появяват разни тайнствени личности. Той самият навсякъде се хвали с огледалцето си, направено от един-единствен изумруд. Подобна скъпоценност човек като него не би могъл да си позволи. Вярно, че Цензорин има достатъчно пари да стане сенатор, но подобно чудо като изумруда би подхождало повече на един Птолемей, отколкото на някой си посетител на Форума!

Сула отпи от виното си и се усмихна.

— Забележително! Личи си, че ще трябва да се запозная по-отблизо с нашия Цензорин — независимо дали преди или след процеса ми. И откъде, мислиш, идва изумрудът?

— Мисля, че е човек на… не знам и аз. Може би на партите или на някой друг източен владетел. Тайнствените гости, за които ти говоря, са определено ориенталци. Ходят в роби, бродирани с чисто злато, носят бижута по всички части на тялото си, само някой римлянин да подаде шепата си, пълнят му я догоре с пари.

— Не са партите — поклати глава Сула. — Те не се интересуват какво се случва на запад от Ефрат. Сигурен съм, че е Митридат. Или Тигран Арменски. Да речем, че е Митридат. Чудесно, чудесно! — потри той доволно ръце. — Значи с Гай Марий здравата сме изплашили понтиеца. А ако ме питаш, Сула има много по- голям принос за това. И то не за друго, а защото тъкмо аз се срещнах с Тигран и сключих договор с партианските сатрапи. Прекрасно!

— Какво смяташ да правиш? — попита го тревожно Метробий.

— О, ти за мен не се тревожи — успокои го той и стана да затвори плътно капаците на прозорците. — Важното е, че знам какво се готви. Ще изчакам Цензорин да направи първата крачка. А след това…

— Какво след това?

Сула оголи кучешките си зъби.

— Ще го накарам да съжалява, че се е родил.

Отиде до вратата и я залости, после стори същото и с тази към перистила.

— Важното е, че любовта на живота ми — като не броим сина ми естествено — е при мен и че след като белята тъй и тъй вече е факт, няма да те оставя да си тръгнеш, преди да съм те поопипал.

— И аз за нищо на света не бих си тръгнал.

Двамата се прегърнаха и облегнаха глави на раменете си.

— Спомняш ли си още за онези далечни години? — попита Метробий и се усмихна със затворени очи.

— Спомням си теб и ужасната ти жълта пола, която пускаше по краката си.

Сула също се усмихна при мисълта за отдавнашното им запознанство. Пръстите на едната му ръка зашариха из косата на Метробий, в същото време другата се спусна по гърба му.

— А пък ти носеше онази страховита перука от живи змийчета.

— Че какво, нали трябваше да изобразявам Медуза!

— Можеш да ми вярваш, че постигна желаното.

— Много говориш — прекъсна го Сула.

Час по-късно Метробий го остави; никой от къщата не бе проявил особен интерес към посещението му, но за всеки случай Сула сподели пред любящата си съпруга Елия за процеса, който му се готвел в съда за държавна измяна.

Тя го погледна с удивление.

— О, Луций Корнелий!

— Не се тревожи, скъпа — успокои я той. — Няма да успеят, така да знаеш.

Но жена му го гледаше разтревожено.

— Добре ли се чувстваш?

— Ако щеш ми вярвай, но от години не се бях чувствал толкова добре. Чудя се дали не му е времето да изиграем една пламенна любовна игричка — прегърна я през кръста Сула. — Я ела в леглото ми!

Сула дори не трябваше да разпитва за Цензорин. Още на следващия ден непознатият нанесе своя удар. Митридатовият човек се яви пред съда на градския претор — пицентинеца Квинт Помпей Руф — и поиска Луций Корнелий Сула да бъде подведен под отговорност от съда за държавна измяна по обвинение за приемане на подкупи от страна на партите и за накърняване интересите на Рим.

— Имаш ли доказателства? — с недоверие попита Помпей Руф.

— Имам доказателства.

— Тогава ще трябва най-общо да ми ги представиш.

— Няма да го сторя, Квинт Помпей. В съда ще направя всичко необходимо да докажа обвинението си. Става дума за углавно престъпление. Аз не съм просто някой си ищец, който иска някаква глоба за съгражданина си. Ще запазя в тайна фактите, с които разполагам, това не противоречи на законите — заяви Цензорин, като през цялото време опипваше с едната си ръка скрития под диплите на тогата изумруд — той беше толкова скъп, че само някой луд би го оставил без надзор у дома си.

— Много добре — съгласи се сухо Помпей Руф. — Ще съобщя на председателя на квестион де майестате, че след три дни, броени от днес, ще трябва да свика процес при Курциевото езерце.

Помпей Руф изчака Цензорин да притича до другия край на Форума и щом се увери, че се е изгубил из улиците на Аргилетум, щракна с пръсти на помощника си — млад сенатор от фамилията на Фаниите.

— Ти понаглеждай тук, аз отивам да свърша една поръчка.

Завари Луций Корнелий Сула в една кръчма на Вия Нова.

Да го проследи дотам не беше кой знае колко трудно, защото като всеки градски претор и Помпей знаеше кого да пита. Сула си пиеше виното в компанията не на друг, на Скавър Принцепс Сенатус — един от малцината в Сената, които се интересуваха от стореното от Сула на изток. Седяха в дъното на заведението, което често посрещаше хора от висшето общество, но днес, щом на вратата се появи и третата тога претекста, съдържателят се смая — за един час в кръчмата му да дойдат Принцепс Сенатус и двама градски претори… Щеше да разправя на приятели!

— Вино и вода, Клоаций — поръча набързо Помпей Руф, докато минаваше край тезгяха. — И да става за пиене!

— Виното или водата? — пошегува се невинно Публий Клоаций.

— И двете, куха главо, иначе право в съда отиваш — усмихна му се хитро Помпей Руф и се настани при другите двама.

— Цензорин — посрещна го Сула.

— Точно така — кимна градският претор. — Сигурно разполагаш с по-добри източници на информация от мен. Бях сварен напълно неподготвен.

— Е, наистина имам добри източници — похвали се Сула, който изпитваше симпатия към пицентинеца. — Обвинява ме в държавна измяна, нали?

— Точно така. Твърди, че има доказателства.

— И онези, които осъдиха Публий Рутилий Руф, твърдяха същото.

— Е, аз самият бих го повярвал също толкова, колкото ако някой ми кажеше, че в Батули са си павирали улиците със злато — обади се Скавър, след като се замисли кой ли град в Италия може да се смята за най- беден.

— И аз мисля така — подкрепи го Сула.

— Мога ли с нещо да помогна? — попита Помпей, докато поемаше празната чаша от ръката на кръчмаря