дранголника.
— Къде?
— В затвора.
— В затвора!
— Вината е моя. През нощта на „Голямата Гонка“ се разхождахме и аз го посъветвах да задигне една полицейска каска.
— Не разбирам.
— Ами, стори ми се потиснат, нали разбирате, и криво, или право, реших, че ще се разведри, ако изтича на отсрещния тротоар и свие каската. Той също прецени, че идеята ми е добра, и тръгна да я осъществява, само че полицаят се разсмърдя и Оливър го светна по…
— Светна?
— Светна го… срита го в корема.
— Моят племенник Оливър е ритнал полицай в корема!
— Право в корема. А на следващия ден го затвориха за трийсет дни в бастилията без право на обжалване.
През цялото време я наблюдавах тревожно, за да разбера как ще приеме историята и в този миг видях как от лицето й остана само уста, а после лелята запреплита крака из тревата, превиваше се от смях и буйно размахваше лопатката.
Голям късмет извади, че го нямаше там сър Родерик Глосъп. На втората секунда щеше да седи на главата й и да й надява усмирителната риза.
— Не се ли сърдите?
— Да се сърдя ли — щастливо изкряка тя. — Не бях чувала нищо по-забавно!
Зарадвах се и се успокоих. Надявах се новината да не я разстрои кой знае колко, но не бях допускал, че ще се радва на такъв успех.
— Гордея се с него — каза тях.
— Това е чудесно.
— Ако всеки млад човек в Англия ритнеше по един полицай в корема, в тази страна щеше да се живее далеч по-добре.
Не можех да схвана идеята й, но всичко изглеждаше наред, затова разменихме още по една блага дума и аз се изнесох.
— Джийвс — докладвах, когато се върнах в страноприемницата, — всичко е наред, но изобщо не разбирам защо.
— Как протече срещата ви с мис Сипърли, сър?
— Казах й, че Сипи е в пандиза за нападение срещу полицай, в резултат на което тя избухна в бурен смях, доволно размаха лопатката и каза, че се гордее с него.
— Мисля, че съм в състояние да дам обяснение за ексцентричното й на пръв поглед поведение, сър. Имам сведения, че през последните две седмици мис Сипърли е имала неприятности с местния полицай, резултат от което е и възникналото у нея известно предубеждение към представителите на властта като цяло.
— Така ли? Какво точно се е случило?
— Полицаят се попрестарал в изпълнение на служебните си задържания, сър. През последните десет дни той три пъти връчвал призовки на мис Сипърли за превишаване на скоростта, за извеждане на кучето без каишка и задето отказала да изгаси някакъв пушещ комин. И тъй като мис Сипърли е нещо като селски феодал, досега е имала навика да върши всичко това безнаказано. Ето защо усърдието на полицая я настроило зле към цялото полицейско съсловие и съответно води до благосклонно и либерално отношение към прояви като тази на мистър Сипърли.
— Какъв невероятен късмет, Джийвс!
— Да, сър.
— Откъде научи всичко това?
— От самия полицай, сър. Той ми е братовчед.
Аз се изцъклих. Така да се каже, загрях всичко.
— Божичко, Джийвс! Нали не си го подкупил?
— О, не, сър. Но миналата седмица той имаше рожден ден и аз му направих малък подарък. Егбърт винаги ми е бил много симпатичен, сър.
— Колко?
— Само пет лири, сър.
Бръкнах в джоба си.
— Заповядай — рекох. — И още пет за късмет.
— Много благодаря, сър.
— Джийвс — казах. — Неведоми са пътищата на чудесата, които вършиш. Ще имаш ли нещо против, ако попея?
— Не, разбира се, сър — отвърна Джийвс.
Информация за текста
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/2605
Издание:
П. Г. Удхаус. Замъкът Бландингс
Под редакцията на Жечка Георгиева
Технически редактор Кирил Настрадинов
КФ Медиум 999, София, 1991
1
По този начин се титулуват децата на перовете — Б.пр.
2
Има се предвид Ричард III. — Б.пр.
3
Село в Шотландия, където през 1314 г. шотландската армия разгромява войските на английския крал Едуард II във войната за независимост на Шотландия. — Б. пр.
4
Крал на Шотландия, разбил английските войски в битката при Банокбърн. — Б. пр.
5
Самюел Джонсън (1709–1784) — виден английски писател и лексикограф — Б. пр.
6
Програмата на Рузвелт за излизане от кризата. — Б.пр.
