— Поне аз не знам да има.
— Хюго — възкликна жарко Монти, — аз ще се цаня на тази работа. Още сега отивам и се обаждам на чичо Грегъри да ме вреди незабавно.
Хюго го погледна със съчувствие. Болезнено бе да тъкмо той да сложи прът в колелата на бляновете на своя приятел, но чувстваше, че бедният момък трябва да узнае бодливата истина.
— Не бих разчитал прекомерно на ходатайството на сър Грегъри пред стария Емсуърт — рече той. — Както вече отбелязах, ти не си напълно в крак с най-новата история на Бландингс. Отношенията между замъка и Мачингъм Хол понастоящем са съществено обтегнати. Неотдавна чичо ти Грегъри сви мръсен номер на лорд Емсуърт, като му подмами свинаря.
— О, заради подобна дреболия…
— Добре, какво ще кажеш тогава за това: лорд Емсуърт е твърдо убеден, че твоят чичо замисля нещо мерзко спрямо Императрицата на Бландингс.
— Какво! Откъде-накъде?
— О, него ако питаш, всички улики са налице. Чичо ти притежава свиня на име Гордостта на Мачингъм и ако Императрицата не стоеше на пътя й, тя най-вероятно щеше да отнесе сребърния медал на изложбата. Тъй че, когато преди няколко дни откраднаха Императрицата…
— Откраднали са я! Кой я открадна?
— Рони.
Главата на Монти, поначало немного стабилна, започваше да се върти.
— Кой Рони? Да нямаш предвид Рони Фиш?
— Точно него имам предвид. Историята е сложна. Рони е сгоден за едно момиче и не може да се ожени за него, ако вуйчо му не изкиха парите.
— Той попечител ли му е?
— Да.
— Попечителите са кофти народ — изрече дълбокомислено познавачът на проблема Монти. — И аз имах един, преди да стана на двайсет и пет, и ти казвам, понякога ми трябваха седмици къртовски труд, за да му изкрънкам дори една десетачка.
— Та за да се подмаже на стария Емсуърт, Рони му отмъкна свинята.
За сетен път Монти се озова в плен на онова плаващо усещане. Той не смогваше да проумее чутото.
— Ама чакай, как…
— Много просто. Идеята му беше да задигне животното, да го скрие някъде за ден-два и после да се престори че го е открил, като по този начин предизвика сълзи на признателност у стареца. Тогава лиричките сами щяха да потекат в ръцете му. Замисълът действително си го биваше, но се провали. Никой замисъл на Рони не е успявал досега.
— Какво се случи?
— Ами станаха най-различни непредвидени неща, но в крайна сметка добичето бе открито в една каравана, принадлежаща на Бакстър. Казах ти, че историята е заплетена4 — завърши състрадателно Хюго, забелязвайки напрегнатия израз на лицето на своя приятел.
Монти бе изцяло съгласен, но поне по една точка му се струваше, че съзира пълна яснота.
— Значи старият Емсуърт трябва да е разбрал, че чичо ми не е откраднал. След като са я намерили в караваната на…
— Нищо подобно. Той мисли, че Бакстър работи за чичо ти. Така че, както вече ти казах в началото, ако вземем нещата в тяхната цялост, на твое място не бих разчитал твърде много на влиянието на сър Грегъри в замъка Бландингс.
Монти подъвка замислено устна.
— И все пак, нищо не ми пречи да опитам.
— Естествено, от опит глава не боли. Казвам просто, че не е сто процента сигурно лорд Емсуърт да те наеме единствено заради черните очи на сър Грегъри. — Хюго погледна часовника на стената. — Е, аз трябва да бягам, ако не искам да изпусна влака.
Монти го придружи до стъпалата отвън, където Хюго махна на едно такси.
— Току-виж, пък ми провървяло — промълви умислено Монти.
— О, разбира се. Нищо чудно.
— Може вече да са сключили, как му викаха… примирие.
— Поне когато тръгвах оттам, нямаше никакви признаци. Но аз наистина закъснявам — каза Хюго, качвайки се в таксито. — А, между другото — рече той, като подаде глава през прозореца, — щях да забравя. Ако отидеш в Бландингс, там ще откриеш второто най-красиво момиче на света. Съветвам те да стоиш по-далеч от него.
— А?
— Говоря ти за годеницата на Рони. Те и двамата са в замъка и ако проявиш неблагоразумие голям интерес към нея, не е изключено той да налети да те души с голи ръце. Лично аз — продължи Хюго — гледам на ревността като на пълна глупост. Щом има… какво му се викаше, трябва да има и еди-какво си. Съвършена любов и също толкова безупречно доверие. Но Рони принадлежи по-скоро към Отеловата школа. Зеленоокото чудовище5 и прочие. Веднъж например потроши цял ресторант, защото си помисли, че е заварил Сю да вечеря с един тип на име Пилбийм. Такъв е той, Рони — човек на силни страсти и изострена чувствителност.
— Как тъй си е помислил, че я е заварил?
— Ами тя всъщност вечеряше с мен. Безукорния Хюго. Но Рони не знаеше. Видял Сю да разговаря с оня Пйлбийм — между другото, той също е в замъка…
— Сю? — попита Монти.
— Тя се казва Сю. Сю Браун.
— Какво!
— Сю Браун.
— Не може да бъде. Нали нямаш предвид Сю Браун, която играеше във вариете „Регал“?
— Същата. Изглежда, я познаваш.
— Да я познавам? Разбира се, че я познавам. Познавам я, и още как. Не сме се виждали сигурно от една-две години, но навремето… Милата Сю! Добрата стара Сю! Едно от най-прелестните създания на света. Човек не среща всеки ден такъв сладкиш. Защо…
Хюго поклати осъдително глава.
— Тъкмо това е линията, която не бива да следваш. Именно този е тонът, за който те предупреждавах. Изглежда, трябва само да се радваме, че шансовете ти да се озовеш в замъка Бландингс са тъй слаби. Би ме ужасило да прочета в сутрешния си вестник, че са открили подпухналия ти посинял труп да се носи по водите на езерото.
Известно време след като таксито се скри зад ъгъла, Монти продължи да стои на стъпалата в тих унес. Неочакваната вест, че Сю Браун се намира в замъка Бландингс, във всички случаи превръщаше секретарското място там в една още по-примамлива цел. Щеше да е великолепно да бъдат пак заедно след дългата раздяла.
Колкото до оная свинска история, той нямаше да позволи подобни дивотии да го обезкуражат. Надали и половината от историята бе истина. Чудесно момче беше Хюго Кармъди, дума да няма, но открай време си умираше да прави от мухата слон.
Преизпълнен с оптимизъм, Монти Бодкин се упъти по коридора към телефонната кабина.
— Искам междуградски разговор — каза той. — Мачингъм, номер 83.
3.
Около двайсет и четири часа след като Монти Бодкин бе поръчал своя междуградски разговор с Мачингъм, номер 83, някоя по-наблюдателна птица, размахваща криле по своя път и взираща се от птичи поглед в парковете, градините и постройките на замъка Бландингс, би могла да съзре една двойка, която се
