П. Г. Удхаус
Моралният кодекс на Мълинърови
Нашата отбрана групичка сериозни умове в бара на „Въдичарски отдих“ обсъждаше нашумял съдебен казус за нарушено обещание за женитба, на който ежедневниците посвещаваха напоследък доста място. Едно Уиски с лимон повдигна въпроса как го правят тези мъже.
— Абе как им ги съобщават тези работи на момичетата? — попита той. — За това, ако ме питате, е нужна лъвска храброст. Аз самият бях голям смелчага на времето, но ако ми кажехте да захвърля като износена ръкавица скъпата ми съпруга — тогава госпожица Бутъл от Източен Балъм — много бих се замислил. А тук чета, че тия работи ставали всеки божи ден. Просто да се не начудиш.
Една замислена Голяма халба изрази становището, че в днешно време телефонът бил крайно полезен в подобни случаи. А Джинът в ъгъла изказа предпочитание към — както го нарече той — изпитания стар номер с фалшивата брада.
— Тя решава проблема от раз — увери ни той. — Купувате брада, лепвате си я, написвате писмо на момичето и дим да ви няма в Австралия.
Тъмната бира заяви, че това било недостойно за един англичанин. Джинът не се даде — не е вярно, много си е даже достойно. Халбата тъмна се обърна към господин Мълинър с молба да се произнесе по въпроса.
Господин Мълинър се усмихна снизходително.
— В моя случай, а същото се отнася и за всеки мъж от рода Мълинър — рече той и отпи от топлия скоч с лимон, — въпросът за прекратяването на годежа изобщо не би възникнал. Ние може да не сме прави, може да се придържаме по един безразсъдно старомоден начин към семейната чест, но моралният кодекс на Мълинърови повелява годежът да не се разваля от мъжката половина на договорените страни. Когато един Мълинър се обрече на брак, той си остава обречен. Именно тази безукорна рицарщина, предавана от поколение на поколение, усложни до голяма степен живота на моя племенник Арчибалд, когато той реши да се освободи от честната дума, дадена на Орелия Камърлей.
Ние бяхме потресени.
— Арчибалд? — извикахме в хор. — Племенникът ви Арчибалд? Онзи, дето така удачно имитира кудкудякаща кокошка? Но нали твърдяхте, че обожавал това момиче до дъното на душата си?
— Точно така.
— Защо тогава му е дотрябвало да разваля годежа?
— Едва ли е нужно да подчертавам, че подбудите му, както може да се очаква от всеки мой племенник, бяха изключително достойни за уважение и крайно алтруистични. Той беше убеден, че действа изцяло в интерес на Орелия. Но може би желаете да чуете цялата история?
Вие току-що споменахте, че племенникът ми Арчибалд обожаваше Орелия Камърлей до дъното на душата си, и държа да подчертая, че той я обожаваше точно дотам. Дори случайната й дума бе закон за него. Една нейна усмивка — и той цял ден беше щастлив. Ще разберете докъде стигаха чувствата му, като ви кажа, че не веднъж, а цели три пъти изпраща личния си прислужник Медоуз в Хайд Парк с инструкцията да издълбае на първото срещнато дърво неговите, на Арчибалд, инициали, преплетени с тези на госпожица Камърлей. Ето защо бе потресен до мозъка на костите си, когато шест седмици след годежа усети несъмнен хлад в държането й към него.
Временни и преходни изяви на хлад от страна на обожавания обект не са, разбира се, уникално явление. Момичетата се заледяват чисто и просто за да си позволят разкоша след това да се разтопят. Но случаят, за който става дума, съвсем не беше такъв. Той несъмнено носеше белезите на искреността. Арчибалд, да речем, ще я нарече своя пътеводна звездичка, а тя ще отвърне „ъхъ“. Той ще я попита дали обича своя мъничък Арчибалд, а тя ще смотолеви едно: „ами да“. Той ще й описва с пламенни краски наближаващия сватбен ден, а тя ще го попита дали е чел напоследък нещо интересно. Дреболии, ще кажете вие… Нищо, за което да се залови човек… Съгласен съм. Но все пак, като събрал две и две и претеглил всички доказателства, Арчибалд Мълинър стигнал до извода, че поради неизвестни тайнствени причини неговата Орелия е отписала кандидатурата му. Така че, като всеки млад мъж, чието сърце се облива в кърви, той се запътил за съвет при майка си.
След овдовяването си лейди Мълинър се заселила недалеч от ботаническата градина. Двете с Орелия много се били сприятелили и на Арчибалд му хрумнало, че не е изключено по време на сърдечните им общувания момичето да е изтървало някоя забележка, която да му послужи като ключ към мистерията. Във всеки случай нищо не пречело да навести родителката си и да попита, така че натиснал газта на двуместната си кола и не след дълго вече прекосявал малката градинка, на път за слънчевата стая, където майка му обичала да прекарва следобедите си. И тъкмо да прекрачи прага, на отворената врата с бодро синовно „здрасти!“ на уста, когато неочаквана гледка го втрещила, ченето му увиснало, а пенснето му изхвръкнало под напора на силни чувства.
Защото, джентълмени, там, насред огряната от слънцето стая, стояла лейди Мълинър, отломка от покойния сър Шолто Мълинър, изплезила език като запъхтяно псе и издаваща страховити „ха-ха-ха!“, от които кръвта във вените на Арчибалд се превърнала в бучки лед. После пред все тъй изумения му взор тя рязко престанала да пръхти и взела да изговаря нещо, което дори не дотам взискателният й син преценил като смахнато. Нещото се състояло от буквите „у“ и „и“, повтаряни нескончаемо в така посочения ред. Но онова, което довършило Арчибалд, било начинът, по който ги произнасяла. „У“-то било приглушено и звукът се изнизвал плавно през издутите на фуния устни; Това, твърдеше той, как да е. „И“-то обаче правело картината неописуемо тъжна и безнадеждна. Като го изричала, майка му разтягала устни в тъй зловещо ухилена гримаса, че жилите на врата й се изпъвали като корабни въжета. И така безкрай. Въздържала се от „у“-та само колкото да се нахвърли върху „и“-та, а когато не икала, укала. Ето как ми описа сцената моят племенник и трябва да призная, че въображението ми нарисува една действително поразяваща картина.
На Арчибалд веднага му станало ясно защо отношението на Орелия към него претърпяло коренна промяна. Тя несъмнено е сварила клетата стара родителка насред един от тези пристъпи, решил той, и си е дала сметка колко неизлечимо се е чалнала бъдещата й свекърва. Такова поведение е в състояние да накара всяко момиче да се позамисли.
Племенникът ми се обърнал кръгом и запреплитал крака през градината, без да вижда къде стъпва. Можете да си представите какво му е било на горкото момче. Не са много нещата, които биха разстроили един мъж повече от чалването на родната му обична майка, но като притурите към тази трагедия и скъсване с любимото момиче, ето ви материал, от който Съмърсет Моъм би измъдрил триактна пиеса, без да си изкълчи мозъка.
А за Арчибалд вече нямало съмнение, че годежът трябва да се разтури. Мъж с неговото чувство за дълг и чест просто нямал друг избор. Както ми каза той, не можеш да помъкнеш любимото момиче към олтара, когато в рода ти има откачени. Няма начин умопомрачението да не е заразно. По всяка вероятност не след дълго щяло да се прояви и в самия него. Представяте ли си какво ще й бъде на Орелия да застане рамо до рамо с него пред свещеника и на въпроса: „Ще я вземеш ли, Арчибалд, за жена?“, той да отвърне „уиу“ или — което е далеч по-страшно — да изплези език като задъхано псе. Това би дало повод за хапливи забележки. При подобни обстоятелства всяко момиче може да се почувства не на място.
Не, годежът трябвало незабавно да бъде прекратен.
Още докато вземал това решение, той се сетил за моралния кодекс на Мълинърови и веднага осъзнал, че работата ще се окаже далеч по-сложна. Не можел да развали годежа. Трябвало да направи нещо, с което да принуди Орелия тя да предприеме тази стъпка. Така че всичко се свеждало до въпроса „какво?“.
Размислил се. Кои от познатите му момичета са анулирвали годежите си и поради какви причини?
Например Джейн Тодмарш. Нейният любим я извел на увеселителна разходка със спортната си кола и я вкарал — заедно със себе си, разбира се — в декоративното езерце в парка. Джейн върнала на годеника си свободата две секунди след като изплюла първата попова лъжичка…
Какво, ако изведе Орелия на разходка с колата и… Не. Направо потреперил при тази мисъл. Не можа да ми обясни защо именно, но твърдеше, че самата мисъл го разтърсила.
Мили Скот отрязала квитанцията на годеника си заради отвратителния му навик да се подхилква
