Фредерик Форсайт
Парламентьорът
Действащи лица
Джон Кормак, Президент на САЩ
Майкъл Одел, Вицепрезидент на САЩ
Джеймс Доналдсън, Държавен секретар
Мортън Станърд, министър на отбраната
Бил Уолтърс, министър на правосъдието
Хюбърт Рийд, министър на финансите
Брад Джонсън, съветник по националната сигурност
Дон Едмъндс, директор на ФБР
Филип Кели, директор на Отдела по криминални разследвания на ФБР
Кевин Браун, заместник-директор на Отдела по криминални разследвания на ФБР
Лий Алегзандър, директор на ЦРУ
Дейвид Вайнтрауб, заместник-директор (оперативен), ЦРУ
Куин, Парламентьорът
Дънкан МакКрей, полеви агент от ЦРУ
Ървинг Мос, бивш служител на ЦРУ
Сам Самървил, полеви агент от ЦРУ
Патрик Сеймър, съветник, от Посолството на САЩ във Великобритания
Лу Колинс, офицер за свръзка, ЦРУ
Сайръс Милър, петролен магнат
Мелвил Сканлън, корабен магнат
Питър Коб, оръжеен индустриалец
Бен Салкинд, оръжеен индустриалец
Лайънъл Мойр, оръжеен индустриалец
Крайтън Бърбанк, директор от Тайните служби
Робърт Истърхаус, консултант по сигурността, експерт за Саудитска Арабия
Стийв Пайл, Генерален мениджър, Инвестиционна банка на Саудитска Арабия
Анди Ланг, банков служител, Инвестиционна банка на Саудитска Арабия
Саймън, американски студент в Бейлиъл Колидж, Оксфорд
Лейди Маргарет Тачър, Министър-председател
Сър Хари Мариот, министър на вътрешните работи
Сър Питър Имбърт, комисар от Столичната полиция
Найджъл Крамър, заместник-комисар от Специалния отдел на столичната полиция
Питър Уилямс, следовател от Специалния отдел на столичната полиция
Джулиън Хеймън, президент на фирма за охрана
Михаил Горбачов, Генерален секретар на КПСС
Владимир Крючков, Председател на КГБ
Майор Керкорян, резидент на КГБ в Белград
Вадим Кирпиченко, първи заместник-началник в Първо главно управление на КГБ
Иван Козлов, Маршал на СССР, началник на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР
Генерал-майор Земсков, главен плановик от Генералния щаб на СССР
Андрей, полеви агент от КГБ
Де Кайпер, белгийски побойник
Ван Айк, директор на увеселителен парк във Валибу, Белгия
Дитер Луц, журналист от Хамбург
Ханс Мориц, пивовар от Дортмунд
Хорст Ленцлингер, търговец на оръжие
Вернер Бернхардт, бивш наемник в Конго
Папа де Гроот, холандски полицейски началник от провинцията
Главен инспектор Дикстра, холандски провинциален детектив
Пролог
Сънят изплува отново, точно преди да завали. Той не чу дъжда. Беше се унесъл дълбоко.
Ето го отново сечището, сред гората в Сицилия, високо над Таормина. Той излезе от гората и бавно тръгна към средата на полянката, както се бяха уговорили. В дясната ръка държеше дипломатическо куфарче. В центъра на сечището спря, постави куфарчето на земята, отстъпи назад шест крачки и падна на колене. Както се бяха уговорили. В куфарчето имаше един милиард лири.
Шест седмици бяха необходими, за да се доведат до успешен край преговорите за освобождаването на детето — кратък срок в сравнение с повечето предишни случаи. Понякога имаше преговори, които се влачеха с месеци. Шест седмици подред той седя до експерта от страна на карабинерите — още един сицилианец, но от добрите — и помагаше при съставянето на тактиката. Офицерът от карабинерите говореше през цялото време. Най-сетне освобождаването на дъщерята на миланския бижутер, отвлечена от семейната лятна къща близо до плажа Чефало, бе уредено. Близо един милион щатски долара, след първоначално искане за пет пъти по-голяма сума, но накрая Мафията бе приела тяхното предложение.
От другата страна на сечището се появи един небръснат и грубоват на външен вид мъж, който носеше маска и бе провесил ловджийска пушка с рязана цев през рамо. С едната си ръка той държеше десетгодишното момиченце. То беше босо, изплашено и бледо, но изглеждаше невредимо. Физически, поне. Двамата тръгнаха към него; той виждаше очите на бандита, следящи го зорко през маската, после нещо пробягна в гората зад него.
Мафиотът спря при куфарчето и изръмжа на момичето да не мърда. То се подчини, но погледна към своя спасител с огромни черни очи. Още малко, детенце. Идвам при теб, малката.
Бандитът прерови с ръка пачките с банкноти, за да се увери, че не са го измамили. Високият мъж и момичето се спогледаха. Той й смигна. Тя му отвърна с лека усмивка, пробягала като полъх по лицето й. Бандитът затвори куфарчето и започна да отстъпва към срещуположния край на сечището с лице обърнато към тях. Той бе почти стигнал до дърветата, когато то се случи.
Това не бе карабинерът от Рим, а някой луд от местната полиция. Чуха се пушечни изстрели, бандитът с куфарчето се препъна и падна. Приятелите му, разбира се, бяха заели позиция, скрити в тревата между боровете зад него. Те отвърнаха на стрелбата. За миг в сечището настана ожесточена престрелка. Той изкрещя на италиански „Долу“, но тя или не го чу, или изпадна в паника и понечи да се втурне към него. Както бе коленичил, той скочи на крака и се хвърли напред, за да преодолее двадесетте метра, които ги разделяха. Почти успя. Вече я виждаше близо до себе си, с върха на пръстите си след миг щеше да я докосне, силната му десница, с която щеше да я сграбчи и повали на земята, за да я скрие във високата трева, бе на сантиметри от него. Той виждаше уплахата в огромните й очи, малките бели зъби в устата й викаха за помощ… и след това ярко алената роза, която разцъфна отпред на тънката й памучна рокля. Тя
