набиващият се на очи тип. Почтеният бизнесмен носеше пратката. Хитро, само че този път, благодарение на един страдащ от безсъние съвестен гражданин с остър поглед и вродено любопитство, номерът нямаше да мине.
Багажът от Банкок излизаше на шести конвейер и около него вече се бяха струпали над двеста души. Повечето си бяха взели колички от дъното на залата. Сред пътниците стоеше господин Сеймор. Неговият куфар от истинска кожа се бе появил един от първите, ала бизнесмена тогава го беше нямало. Останалите пътници от първа класа си бяха тръгнали. Коженият куфар бе направил вече двадесет обиколки, но Сеймор гледаше към отвора в стената, откъдето излизаше багажът.
На десет метра от него стоеше хипито Донован и чакаше голямата си черна раница. В този момент към конвейера се приближи господин Хигинс, който буташе не една, а две колички, следван от жена си и дъщеря си. Джули, която за пръв път пътуваше в чужбина, беше настояла да има собствена количка за единствения си куфар и Пуки.
Хората бързо откриваха багажа си, вдигаха го от лентата и го качваха на количките. Към дългата тътреща се колона през зеленото гише се бяха присъединили пътниците от другите два боинга, главно американци и по-малко британци, завръщащи се от почивка на Карибите през Маями. Наоколо стояха десетина униформени митничари, които изглеждаха измамно отегчени.
— Ето го, татко!
Неколцина пътници се огледаха и снизходително се усмихнаха. Куфарът на Джули Хигинс не можеше да се сбърка — средно голям самсонайт, пищно украсен с любимите й анимационни герои. След секунди се появиха и двата куфара на родителите й и винаги спретнатият Джон Хигинс грижливо ги подреди в количката, така че да не паднат.
Хипито видя раницата си, преметна я на рамо и закрачи към зеленото гише. Господин Сеймор най-после взе кожения си куфар, сложи го на количката и последва канадеца. Бил Бътлър стоеше зад едностранното си огледало и наблюдаваше уморената върволица през стъклото.
При конвейера един от носачите вдигна ръка към устата си.
— Пръв е хипито, в момента се приближава. На десет метра след него е коприненият костюм.
Хипито не стигна далеч. Беше по средата на разстоянието до заветния изход в отсрещния край, когато на пътя му се изпречиха двама униформени митничари. Учтиво, разбира се. Убийствено учтиво.
— Извинете, господине, бихте ли ни последвали?
Канадецът избухна.
— Какво искате бе?
— Просто елате с нас, господине.
Хипито яростно извика:
— Мамка му! След тринайсет часа в тоя скапан самолет хич не ми трябват вашите глупости!
Опашката зад него се закова, сякаш се бе разнесъл изстрел. После, какъвто е обичаят на британците, когато някой прави сцена, пътниците се опитаха да гледат настрани, да се преструват, че не се случва нищо. Сред тях бе и Хюго Сеймор.
Въпреки че продължи да вика и да протестира, канадецът беше отведен в една от стаите за обиск. Бизнесменът с кремавия костюм почти бе стигнал до изхода, когато препречиха и неговия път. Двама митничари застанаха пред него, други двама — плътно отзад.
Отначало той като че ли не разбра какво става. После лицето му стана пепелявосиво под слънчевия загар.
— Какво има?
— Бъдете така любезен да ни последвате, господине.
Отведоха го. Зад едностранното огледало Бил Бътлър въздъхна. Големия. Краят на гонитбата. Куфарите и тяхното съдържание.
Операцията продължи три часа в две отделни стаи. Бътлър все повече се ядосваше. Когато претърсват багажите, митничарите наистина откриват всичко. Когато има какво да открият. Изпразниха раницата и провериха подплатата и рамките. Нямаше нищо освен няколко пакета цигари. Това не изненада Бил Бътлър. Примамките никога не носят нищо.
Смая го Хюго Сеймор. Десетина пъти прекараха кожения куфар през рентгена. Провериха го за скрити отделения и не намериха нищо. Същото се случи с дипломатическото куфарче от крокодилска кожа. Вътре имаше шишенце с таблетки против киселини. Смачкаха две от тях и ги подложиха на химически анализ. Оказа се обикновен антиацид. Съблякоха го, дадоха му хартиен гащеризон и прекараха дрехите му през рентген. После облъчиха с рентген и него, за да проверят дали не носи нещо в тялото си. Нищо.
Към десет часа трябваше да освободят и двамата. Сеймор вече заплашваше с адвоката си. Това не смущаваше Бътлър. Всички заплашваха с адвокатите си. Защото нямаха представа на какво е способно Управлението на митниците и акцизите на Нейно величество.
— Искаш ли да им пуснем опашки, шефе? — попита заместникът му. Бътлър се замисли и поклати глава.
— Сигурно е било за отвличане на вниманието. Ако са невинни примамки, проследяването ще е излишно. Ако не са, мозъкът, който стои зад банкокския трафик, няма да се свърже с тях. Остави. Другия път.
Канадецът, когото освободиха петнадесет минути преди Сеймор, се качи на автобуса за Лондон и се настани в евтин пансион край Падингтън. Господин Хюго Сеймор взе такси и отиде в скъп хотел.
Малко след четиринадесет часа четирима мъже в Лондон разговаряха по телефона. Както се бяха уговорили, всички стояха в обществени телефонни кабинки на различни улици. Всички получиха инструкции да се явят на определен адрес. Единият отново позвъни и отиде на срещата.
В шестнадесет часа Бил Бътлър седеше сам в колата си край един жилищен блок с апартаменти, които могат да се наемат за седмица, дори само за един ден.
В шестнадесет и пет необозначеният бус, който чакаше, спря зад него и от вратата му се изсипаха десетимата мъже от отдела му. Нямаше време за обяснения. Бандата можеше да е поставила часови, макар че след половинчасово наблюдение той не бе забелязал да се надига някоя завеса. Бил само кимна и ги поведе в блока. В портиерната нямаше никого. Бътлър остави двама разочаровани мъже да пазят вратата на асансьора и с другите осем продължи по стълбището. Апартаментът беше на третия етаж.
Управлението на митниците и акцизите не се церемонеше много. Избиха вратата и се втурнаха вътре, млади, жизнени, в отлична форма, разтреперани от възбуда. Ала без оръжие.
Петимата мъже в дневната не оказаха съпротива. Просто седяха и зяпаха като ударени с мокър парцал, изненадани от неочакваното нахлуване. Бътлър влезе последен, както подобаваше на началник, и първо се насочи към американеца.
По-късно с помощта на анализ на гласа щеше да се докаже, че тъкмо той се е обадил, за да предаде канадското хипи на митничарите. В чантата до него имаше шест килограма чист колумбийски кокаин.
— Господин Салваторе Боно, арестувам ви по обвинение в заговор с други за внасяне на забранено вещество в страната…
Когато свършиха с формалностите, закопчаха мъжа от Маями в белезници и го отведоха. Последва го хипито.
— В моята кола — извика Бътлър след колегите си. — Искам да си поговоря с него.
Сега господин Хюго Сеймор носеше костюм от туид, по-подходящ за края на януари в Англия. Втората примамка. След като откриха у него петдесет банкноти — десет хиляди лири, които бе получил за участието си в операцията — той също тихо напусна апартамента. Бътлър се обърна към останалите двама.
Пратката лежеше на масата, все още в куфара, с който беше минала през митницата. Фалшивото дъно бе извадено и отдолу се виждаше кухината, натъпкана с два килограма тайландски бял хероин в пликчета. Анимационните герои се хилеха от куфара.
— Господин Джон Хигинс, арестувам ви по обвинение във внос и заговор с други за внасяне на забранено вещество в страната…
