— Искам да ви обърна внимание, мадам, че господарят на дома няма нужда от покана, за да влиза в което и да е помещение. — Гласът му беше тих и делови, сякаш казаното не излизаше от рамките на приличието.
Цветът се отдръпна от бузите й. Това беше неприятната истина. Тя вече нямаше абсолютно никакво право върху това помещение. Нищо, че винаги й бе принадлежало. Никога вече нямаше да може да заключи вратата с увереността, че никой няма да смути покоя й. Вече не можеше да седи леко облечена и боса зад писалището си, сигурна, че личната й сфера е недосегаема.
Без да каже дума, тя се обърна отново към писалището, поръси писмото с пясък и сгъна листа. Капна малко восък от свещта, която гореше в свещника, запечата писмото и написа адреса. Стана и прекоси салона.
— Бяхте така любезен да ми обещаете, че ще франкирате писмото ми, ваша светлост. — Подаде му запечатания лист и се извърна настрана.
Джак взе писмото и го пусна в джоба на жакета си. Поклони се леко и отговори:
— За мен е удоволствие, мадам. А сега ще позволите ли да ви придружа в трапезарията?
— Извинете, но съм много уморена и предпочитам да си легна — отговори тя.
Мъжът вдигна вежди и хвърли многозначителен поглед към часовника на камината.
— Часът е шест и половина, Арабела. В този час не си лягат дори децата.
Учтивите претексти се бяха изчерпали. Ако продължи да упорства, да отказва и да се цупи, той ще стои на вратата и ще настоява и двамата няма да постигнат нищо. Очевидно не беше обяснила достатъчно убедително решението си двамата да живеят под един покрив, но независими един от друг. Той беше заблуден и тя трябваше да изясни намеренията си. Срещата в трапезарията на чаша вино беше напълно цивилизована и неутрална. Добър повод да си изяснят отношенията веднъж завинаги.
Огледа го от глава до пети и неволно се възхити на комбинацията от турскосиньо кадифе и златна жилетка. За разлика от него тя беше облечена абсолютно неподходящо за вечеря в трапезарията. Когато заговори, в гласа й се промъкна сарказъм:
— Ако позволите, ще сляза след пет минути. Виждате, че не съм облечена за официална вечеря, и вероятно ще ми разрешите да обуя поне обувки.
Джак се поклони в знак на съгласие и се оттегли. За миг спря в коридора и се вслуша дали Арабела ще спусне резето на вратата. Нищо такова не се случи. Арабела Лейси не би избрала пътя на най-малката съпротива. Сигурно ще се изправи срещу него на собствена територия, със собствените му оръжия.
Не слезе направо долу, а мина през покоите си. Извади писмото от джоба си и го прибра в касетка, обкована с желязо. Нямаше никакво намерение да го изпрати на роднините в Корнуол. Кой знае, може би те бяха готови да приемат Арабела.
Нарочно не бе обещал веднага да плати марката за писмото и да го изпрати — така можеше да почака няколко дни.
И това ако не е измама, каза си той със самоиронична усмивка и се запъти към трапезарията. Настани се спокойно на масата и помоли Франклин да му налее чаша вино. Облегна се удобно и зачака гостенката си.
4
Мина почти половин час, докато чуе леките й стъпки в салона. Когато Арабела влезе, той се надигна. Огледа я и кимна одобрително. Тя бе използвала добре времето, с което разполагаше. Носеше кремава муселинена роба върху тъмнозелена пола от сатен. Шалчето на шията й беше хванато с аметистова брошка. Косата й беше сплетена със зелена сатенена панделка, краката й бяха обути в обувки от козя кожа с ниски токове. Явно умее да се облича, отбеляза доволно той. Невинаги е небрежна.
Херцогът се поклони и я покани на стола вдясно от себе си. Тя прие с леко кимване и каза:
— Не биваше да чакате с вечерята, сър. Аз не мога да хапна нищо повече, а мисис Елиът ще се притесни ужасно, ако не харесате ястията й. — Хвърли бърз поглед към вратата, където чакаше Франклин, и нареди: — Незабавно сервирайте вечерята на негова светлост.
Джак й наля вино и отбеляза меко:
— Не посмях да започна без вас. Вече съм виновен за една груба неучтивост и не исках да я повторя.
Арабела го изгледа учудено.
— За какво говорите, сър?
Той се засмя леко и се настани на стола си.
— Забравих да попитам какво желаете за вечеря и ви оставих да се храните сама. Моля за извинение. — Вдигна чашата си и й кимна.
Арабела трябваше да отговори на тоста.
— Не сте проявили неучтивост, ваша светлост — каза тихо тя. — Не съм очаквала да ме поканите на вечеря. Просто трябва да кажете на Франклин кога желаете да се храните и той ще се погрижи. Аз следвам моя обичаен ритъм и в никакъв случай няма да ви преча.
Франклин постави пред херцога голям супник и се оттегли до вратата. Джак потопи лъжицата в супата, погледна към иконома и каза:
— Не искам да ме обслужвате, Франклин. Ще ви позвъня, когато дойде време за следващото ястие.
Икономът хвърли бърз поглед към лейди Арабела, но когато тя не възрази, направи поклон и се оттегли в салона.
— Надявам се да харесате супата, ваша светлост — отбеляза учтиво Арабела. — Мисис Елиът е превъзходна готвачка и икономка. Сигурна съм, че ще останете доволен от нея.
Джак изгреба супата до последната лъжица и се облегна назад.
— Супата е отлична. Кухнята на мисис Елиът ми харесва. Цялото домакинство е по мой вкус. Е, след като се разбрахме по този въпрос, можем да минем към същественото.
— Към същественото? — повтори неразбиращо Арабела, смръщи чело и отпи глътка вино. Залязващото слънце бе потопило прозорците зад херцога в светлооранжево сияние, под което светлината на свещите се губеше. — Какво може да има между мен и вас, ваша светлост?
Той завъртя чашата между дългите си пръсти и погледът на Арабела падна върху рубина и смарагда, които ги украсяваха. Великолепни камъни, помисли си тя. Този мъж очевидно беше много богат. За какво му е било имуществото на брат й? Защо е искал смъртта му?
Въпросът я разтрепери. За пръв път си го задаваше. За пръв път бе осъзнала, че зад обезчестяването и смъртта на Фредерик се крие нещо повече от обикновена игра на карти.
— Е, ще ми кажете ли за какъв въпрос става дума, ваша светлост? — повтори тя, обезпокоена от мълчанието му.
— Драга моя, не вярвам, че сте толкова трудно схватлива, колкото искате да ме накарате да повярвам — отвърна той. — Първо, аз си имам име и ще се радвам да го използвате. Обръщението „ваша светлост“ е много досадно. От този момент нататък ме наричайте Джак, ако обичате. И второ, аз съм убеден, че ако желаете и за в бъдеще да наричате тази къща свой дом, не е твърде висока цена да ме удостоите с компанията си. — Сякаш за да подчертае силата на думите си, той разклати звънчето до чинията.
Арабела мълча, докато Франклин отнесе празната чиния и донесе ястие с гъби и артишок, пастет от фазан, печено пиле и две пресни пъстърви.
— Сигурна ли сте, че не искате едно парченце от този великолепен пастет? — попита той, когато икономът се отдалечи.
— Не… много благодаря — отговори с известно смущение тя. — Казах ви, че вече съм вечеряла. — И то много по-скромно, добави наум. Мисис Елиът бе подготвила за херцога вечеря, каквато предпочиташе Фредерик. За разлика от него Арабела се задоволяваше с две яденета.
— Тогава пийнете още малко вино. — Той посегна към чашата й, за да я допълни.
Арабела пое дълбоко въздух.
— Ваша светлост…
— Джак, моля — прекъсна я той и се намръщи заплашително.
Около устата й се очерта решителна линия.
